Решение № 3628 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13723/2020 г.

Решение № 3628 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13723/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител Д. Ч., главен експерт в РДНСК-Благоевград към Дирекция национален строителен контрол против Решение № 1287/11.08.2020 г. постановено по адм. д. № 826/2018 г. по описа на Административен съд-Благоевград, в частта с която е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-92/7.09.2018 г. на Началника на РДНСК-Югозападен район. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановявани на ново с което жалбата на С. Н. срещу заповедта на началника на РДНСК Югозападен район да се отхвърли. В касационната жалба се прави искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като се сочи че административния съд необосновано не уважава направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както за присъждане на разноски за касационната инстанция. По делото е постъпила и частна жалба от Главния архитект на Община Банско против Решение № 1287/11.08.2020 г. постановено по адм. д. № 826/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград в частта в която жалбата на частния жалбоподател е оставена без разглеждане и първоинстанционното производство е прекратено в тази му част. В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител поддържа изцяло касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Частният жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От същия е постъпил писмен отговор по касационната жалба, с който оспорва изцяло основателността на касационната жалба. С допълнителна молба прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на касационните жалбоподатели. Ответната страна С. Н. чрез процесуалните си представители оспорва основателността на касационната и частната жалби. Представя писмени отговори с изложени съображения по съществото на спора. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Останалите ответници не се явяват, не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище по касационните жалби. По касационната жалба: Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за недопустима в частта в която се иска изменение на присъдените в полза на ответната страна С. Н. разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. В тази част жалбата е с характер на искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските поради което и с оглед чл. 248, ал. 1 ГПК приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, компетентен да се произнесе е съда постановил съдебния акт. В случая предвидения в чл. 248 ГПК процесуален ред не е изчерпан, поради което касационната жалба в тази част се явява недопустима, следва да се остави без разглеждане, а искането за изменение на съдебното решени в частта за разноските да се изпрати за разглеждане и произнасяне от Административен съд-Благоевград по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от страна засегната неблагоприятно от съдебното решение и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд-Благоевград е отменил по жалба на С. Н. Заповед № ДК-10-ЮЗР-92/7.09.2018 г. издадена от Началника на РДНСК-Югозападен район, с която са прогласени за нищожни Разрешение за строеж № 257/23.08.2006 г. за "Жилищна сграда с подземен гараж-IV категория", находящ се имот пл. № 155027, м. "Асаница" землището на гр. Банско, издадено от Гл. архитект на Община Банско на името на С. Н., М. П. и "Бетон-99"АД, ведно с одобрените инвестиционни проекти. За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен по материя и степен орган-Началника на РДНСК-Югозападен район, който в съответствие с правомощията си по чл. 216, ал. 2 ЗУТ (отм.); , възлагащ в компетентността на началниците на РДНСК контрол за законосъобразност на актовете по чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ (отм.); след сезиране с жалба или служебно по чл. 156, ал. 1 ЗУТ. Приел е, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. По същество е приел, че административния орган неправилно е преценил, че жалбата на И. П., М. К. и С. П., в качеството им на наследници на М. П. е допустима, въпреки че за тях липсва правен интерес. Решението в тази си част е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са направени законосъобразни и обосновани правни изводи които се споделят от настоящата инстанция. Оспорената пред първата инстанция заповед на Началника на РДНСК-Югозападен район е издадена в производството по чл. 216, ал. 2 ЗУТ /отм. в действащата към него момент редакция/ по жалба на И. П., М. К. и С. П., трите в качеството си на наследници на М. П. / б. ж. на Община Банско, поч. на 16.11.2009 г. / против Разрешение за строеж № 257/23.08.2006 г. издадено от Главния архитект на Община Банско. В това производство началникът на съответната РДНС се произнася в качеството си на горестоящ административен орган. С разпоредбата на чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.); се вменява задължение на административния орган преди да се произнесе по същество да извърши преценка за допустимост на подадената до него жалба. Една от абсолютните процесуални предпоставки за оспорване на административния акт било пред горестоящия административен орган или пред съда е наличието на правен интерес от обжалването/ чл. 88, ал. 1, т. 3 и чл. 147, ал. 1 АПК/. Правният интерес е правно понятие свързано с призната от АПК възможност да се търси защита срещу административен акт, който засяга права, свободи или законни интереси на граждани и организации. Интересът трябва да е правен т. е. оспорването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни последици. Освен това интересът трябва да е личен и пряк т. е. административния акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Този интерес следва да е налице както когато се претендира унищожаемост на административния акт, така и неговата нищожност. Правилно в конкретния казус административния съд е приел, че заинтересованите страни И. П., М. К. и С. П. не са сред лицата с правен интерес от обжалване на издаденото от главния архитект на Община Банско разрешение за строеж. Обстоятелството че сочените лица са от кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ не е достатъчно. Както се посочи, същите следва да имат правен, личен и пряк интерес от обжалването. В случая издаването на оспореното разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти е станало по искане на наследодателя на горепосочените страни /Молба вх. № 94-00-59-71/12.05.2006 г. /. Разрешението за строеж е издадено преди смъртта на последния и удовлетворява искането изцяло, така както е направено. Поради което се явява акт с благоприятстващ ефект в правната му сфера. Въз основа на така издадено разрешение за строеж е извършено и строителството на четириетажна жилищна сграда с подземен гараж, която видно от Удостоверение изх. № 33-00-7201/1 от 12.02.2008 г. издадено от Общинската администрация на Община Банско към сочената дата сградата е изградена в" груб строеж". При това положение наследниците, наследявайки качеството на наследодателя си като участник в процедурата по издаване на оспореното разрешение за строеж не могат да твърдят че имат правен интерес от оспорването на един благоприятен административен акт. Посочения от тях интерес от това оспорване, че са ответници по гражданско дело респ. осъдени да изпълнят задълженията по Договор от 18.08.2006 г. за учредяване на право на строеж и да довършат строежа по никакъв начин не съставлява правен интерес с оглед посоченото по-горе. При това положение жалбата срещу разрешението за строеж е била процесуално недопустима и контролния административен орган е следвал да прекрати административното производство на осн. чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.); , а не да се произнася по нейната основателност. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил решението си в тази му част в съответствие с материалния закон. Пред вид на изложеното и поради липса на релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касационната жалба следва да бъде отхвърлена, а решението на Административен съд-Благоевград в тази му част да бъде оставено в сила. По частната жалба на Гл. архитект на Община Благоевград. С оспореното в тази част решение на Административен съд-Благоевград е оставена без разглеждане жалбата на Гл. архитект на Община Благоевград срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-92/7.09.2018 г. на Началника на РДНСК-Югозападен район и производството по делото в тази му част е прекратено. За да постанови този резултат административният съд е приел, че Гл. архитект на Община Банско не е в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, които имат право да оспорват посочения в ал. 1 индивидуален административен акт. Решението в тази част, имащо характер на определение е правилно. Оспорената заповед е по чл. 216, ал. 6 ЗУТ/отм., в редакцията действаща към момента на издаването й/ и е акт подлежащ на съдебна преценка за законосъобразност. Към този момент Главният архитект на общината, като издател на обявеното за нищожно разрешение за строеж има признато от закона право на жалба срещу административния акт. Това процесуално право обаче е отречено с влизането в сила на чл. 215, ал. 5 ЗУТ, обн. ДВ бр. 25/2019 г. и доколкото правото на оспорване следва да принадлежи на упражнили я го с жалба не само към момента на подаването й, но и в хода на производството и до неговото приключване с окончателен съдебен акт, жалбата на Главният архитект е недопустима. Висящността на съдебното производство не може да е основание за продължаване на производството по жалбата на Гл. архитект, тъй като нормата на чл. 215, ал. 5 ЗУТ има процесуален характер и като такава има незабавно действие и спрямо висящите дела при липса на правило в ПЗР на ЗИДЗУТ/ДВ бр. 25/2019 г. /уреждащо прилагането на разпоредбата на чл. 215, ал. 5 ЗУТ в редакцията й ДВ бр. 123/2017 г. и по незавършените производства. Правото на жалба на Главният архитект на общината не произтича и от общото правило на чл. 147, ал. 1 АПК, доколкото заповедта не засяга неблагоприятно и пряко негови права и законни интереси. С оглед на изложеното правилно Административен съд-Благоевград е оставил жалбата на Главния архитект на Община Банско без разглеждане и е прекратил производството по делото. С оглед на изложеното оспореното решение на Административен съд-Благоевград следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, следва да се уважи своевременно направеното искане от ответната страна С. Н. за присъждане на разноски за касационната инстанция. Видно от представения Договор за правна помощ, фактура и извлечение от банкова сметка изплатеното адвокатско възнаграждение по касационната жалба на ДНСК е в размер на 1680 лв. Съдът, счита че направеното от касатора възражение за прекомерност на същото в тази му част за основателно, с оглед развилото се производство пред касационната инстанция. при това положение следва искането за присъждане на разноски да се уважи в размер на 900 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 144 АПК. На ответната страна С. Н. следва на осн. чл. 143, ал. 3 АПК да се присъдят и направените разноски във връзка с касационната жалба на И. П., М. К. и С. П., които видно от представения Договор за правна помощ, фактура и извлечение от банкова сметка са в размер на 1680 лв. В тази част няма направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В полза на С. ненова следва да се присъдят и разноски в размер на 360 лв. с включено ДДС, направени във връзка с частната жалба на Гл. архитект на Община Банско за които има представен Договор за правна помощ, фактура и извлечение от банкова сметка. Възражението на Главния архитект за прекомерност на възнаграждение в тази му част е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение