Решение № 7033 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6945/2017 г.

Решение № 7033 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6945/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на сектор "Общинска полиция" при Община Пловдив, депозирана чрез пълномощник, против Решение № 470/23.03.2017 г. по адм. дело № 1797/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно разсъждавал върху обстоятелства свързани със създаване на затруднения на движението или предпоставки за пътно-транспортно произшествие, които не били относими към конкретния случай. Описани са представените пред първоинстанционния съд доказателства. Ответната по жалбата страна счита, че е неоснователна и излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита решението за недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по жалба, която не отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, а исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127 от ГПК. Твърди се, че в исковата молба за обезщетяване на вреди не бил посочен надлежен ответник. Поради описаното счита, че решението следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "СИЕНИТ ХОЛДИНГ" АД срещу принудителна административна мярка за репатриране на автомобил "Мицубиши" със съответен модел и номер, наложена на 9.07.2016 г., от служител при сектор "Общинска полиция" - Пловдив към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Пловдив. С жалбата е предявен иск за възстановяване на сумата в размер на 42, 40 лева, представляващи извършени от дружеството разходи по заплащане на такса за принудително преместване на автомобила. С оспорения пред настоящата съдебна инстанция съдебен акт, съдът е отменил ПАМ и е осъдил Община Пловдив да заплати на дружеството сумата от 42, 40 лева, както и направените разноски за водене на производството. За да постанови решението съдът е приел, че описаните от ст. полицай разпоредил мярката на 9.07.2016 г. обстоятелства свързани с нарушение на правилата за паркиране, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съвкупността им не давала възможност за еднозначен и несъмнен извод за това, че МПС е било паркирано в нарушение на изискванията и е създавало опасност за останалите участници в движението. Не било безспорно установено, че автомобилът е паркиран в зоната на действие на знак "В27" и че същият е създавал затруднения за движението по пътя или предпоставки за настъпване на ПТП. Обезщетението търсено от жалбоподателя е прието като доказано по основание и размер. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт, в сроковете по АПК, поради което е допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: По делото не се спори, че автомобилът марка "Мицубиши", собственост на АД, е бил паркиран на ул. "Фредерик Жолио Кюри", гр. Пловдив. На улицата съществува вертикална сигнализация, според която е налице забрана за спиране на МПС от кръстовището с бул. "Шести септември" в разстояние на 70 м. и обозначение за репатриране на автомобили, като след това има монтирана табела "Ш17" с обозначение за зона за паркиране "Синя зона". От представения по делото снимков материал не се установява по безспорен и категоричен начин, че репатрираният лек автомобил се е намирал в зоната на действие на забранителния знак, налагащ ограничение върху престоя и паркирането на МПС. От така представените доказателства е видно, че автомобила се намира на значително разстояние от отбелязания на снимка № 1 /л. 8/ "вход – изход ОЗ "Охрана" и не е могъл да създава пречки на същия, още повече, че пред него има спрян друг автомобил, значително по – близо до "входа". От маркировката по асфалта се установява, че е налице забрана за спиране, но на отсрещната страна на пътното платно, а не в частта, в която е паркиран автомобила с марка "Митсубиши". Не се установява и точното му място на паркиране, с оглед възможността за формулиране на единствено възможен извод за допуснато нарушение по смисъла на ЗДвП, водещо до възможността за налагане на ПАМ. Настоящият съдебен състав счита, че при липсата на безспорни доказателства за местоположението на автомобила и попадането му в зоната на действие на поставения знак "В27" /при наличието на табела, даваща право за паркиране на същата улица срещу заплащане на съответна такса/, правилно е формулиран извод за недоказаност на необходимостта от налагане на ПАМ, а оттам и за нейната незаконосъобразност. Липсват каквито и да е доказателства, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, а именно, че паркираният автомобил е създавал опасност за движението или е правел невъзможно преминаването на другите участници. При липсата на въведените от законодателя материалноправни изисквания за налагане на ПАМ, осъществените в тази насока действия от органа правилно са преценени като незаконосъобразни и с оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт са отменени. При липсата на твърдяните от жалбоподателя касационни основания, оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт следва да бъде преценен като правилен и обоснован и да бъде оставен в сила. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, с оглед изхода на производството следва да не се уважава. Ответната по жалбата страна не е представила доказателства за направени разноски, които да подлежат на възстановяване. Липсват доказателства за заплатено допълнително възнаграждение на адв. Василев за действията, извършени по повод депозираната пред касационната инстанция жалба. Предвид описаното, Върховен административен съд, Трето отделение