Решение № 16 от 27.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 609/2010 г.

Решение № 16 от 27.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 609/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по касационни жалби от повереника на частния обвинител и граждански ищец К. Г. Щ. адв. З. Т. от АК - П. и от защитниците на подсъдимия К. А. У. от П. адв. Д. И. и адв. Д. Б. от АК - П. срещу въззивно решение № 164/27.07.2010 г. по ВНОХД № 275/2010 г. на Апелативен съд - Пловдив с доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, с искане от първите: за изменяването му с прилагане от настоящата инстанция на "закон за по-тежко наказуемо престъпление без увеличаване на наказанието, но с отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 от НК", както и завишаване на размерите на присъдените обезщетения до пълните предявени размери на исковете, а от вторите: за отмяната му и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК, съответно отхвърляне на предявените срещу него граждански искове; алтернативно, за намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода с 6 месеца, при запазване приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и намаляване размера на присъдените на пострадалия К. Щ. обезщетения за причинени му имуществени и неимуществени вреди от деянието до постановените от първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на жалбите на двете страни. Жалбоподателят К. Щ., чрез писмената защита на процесуалния си представител адв. З. Т. от АК - П. поддържа направените оплаквания и искането за корекция на въззивното решение в описаната насока. Подсъдимият У., лично и със защитника си адв. Д. И. от АК - П. поддържа в производството пред касационната инстанция подадените жалби и направените в тях искания. Върховният касационен съд разгледа жалбите в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 17/28.01.2010 г., постановена по НОХД № 1830/2009 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият К. А. У. от П. е признат за виновен в това, че на 22.02.2008 г. в П. е извършил престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - технически ръководител на строителен обект на "А. 2003" - ЕООД - П., по непредпазливост причинил смъртта на К. К. Щ. от П., за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 1 г. лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като е признат за невинен и е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК във връзка с допуснати нарушения и на разпоредбите на чл. 126, т. 5 от КТ, чл. 54, т. 1 и 2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на С., на чл. 7 от Наредба № 3/1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, на чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на чл. 138 и чл. 139 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и елмрежи, както и за осъществено престъпление по чл. 136, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че по същото време и място, като е нарушил по непредпазливост правила, установени за охрана безопасността на труда, е изложил на опасност живота и здравето на трудещия се Р. К. М. от П. и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗА (ДВ, бр. 26/2009 г.) е освободен от наказателна отговорност поради амнистия, като е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 136, ал. 1 от НК. С присъдата са уважени предявените от пострадалия К. Г. Щ. - баща на починалия К. Щ., граждански искове в размер на 1000 лв за причинените му имуществени и на 10 000 лв за неимуществени вреди, със съответната законова лихва от 22.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумите от страна на подсъдимия, като исковете в останалите им части до пълните предявени размери (до 2000 лв по първия и до 150 000 лв по втория иск) са отхвърлени като неоснователни. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски по разследването и от частния обвинител и граждански ищец, съответно и дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете. Присъдата е била обжалвана от повереника на частния обвинител и граждански ищец К. Щ. адв. З. Т. в частта й относно размера на наложеното на подсъдимия за престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК наказание като несправедливо и в гражданската й част заради заниженост на присъдените му обезщетения с искане за увеличаване размера на наказанието, както и на размерите на обезщетенията. В съдебните прения пред апелативния съд е изложено желанието на частния обвинител наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, т. е. да се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Въззивна жалба е била подадена от защитника на подсъдимия адв. Д. И. с оплаквания за незаконосъобразност - неправилно приложение на материалния закон, алтернативно заради явната несправедливост на наложеното му наказание и завишеност на присъдените на пострадалия обезщетения с искания за отменяването й и оправдаването му по обвинението по чл. 123, ал. 1 от НК с отхвърляне изцяло на предявените срещу него граждански искове, алтернативно за намаляване както на размера на наказанието, така и на всяко от присъдените в полза на ищеца К. Щ. обезщетения. С въззивно решение № 164/27.07.2010 г. по ВНОХД № 275/2010 г. на Пловдивския апелативен съд обжалваната присъда е изменена, като подсъдимият У. е признат за невинен да е допуснал и нарушение на чл. 126, т. 6 от КТ и е оправдан по това обвинение, завишени са размерите на присъдените на ищеца обезщетения от 1000 лв. на 2000 лв. за причинените му имуществени и от 10 000 лв. на 50 000 лв. за неимуществените му вреди, увеличен е размерът на дължимата се държавна такса съобразно увеличения размер на обезщетенията, а в останалата част присъдата е потвърдена. Първоинстанционната присъда не е била атакувана в частта относно обвинението по чл. 136, ал. 1 от НК, макар идентичността на ангажираните във връзка с това престъпление нарушения на правилата за безопасност на труда в пряка причинна връзка да са позволявали на въззивния съд да я коригира и в необжалваната част (като така структурираните мотиви и диспозитив на решението да позволява извод, че оправдаването за допуснато нарушение и на чл. 126, т. 6 от КТ, участващо в обвиненията по чл. 123, ал. 1 и по чл. 136 от НК, важи и за двете). В касационната жалба от името на частния обвинител К. Щ. адв. Т. изразява наново недоволството им заради отхвърляне от апелативния съд на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание - "за размера на наказанието..... и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК", както и заради частичното уважаване на жалбата им за завишение на размерите на присъдените му обезщетения с искане за изменяването му с прилагане от настоящата инстанция на "закон за по-тежко наказуемо престъпление без увеличаване на наказанието, но с отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 от НК", както и за завишаване на присъдените обезщетения до пълните предявени размери на исковете. Касационните жалби на защитниците адв. И. и адв. Б. също отново визират неправилното приложение на материалния закон досежно изводите и на въззивния съд за допуснати нарушения на правила за здравословни и безопасни условия на труд от страна на подсъдимия в пряка причинна връзка с причинената смърт на работника К. Щ. и явната несправедливост на наложеното на подзащитния им наказание за престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК като размер, както и неоснователно завишаване на присъдените на пострадалия К. Щ. обезщетения с искания за постановяване на решение за пълното оневиняване на подсъдимия по това му обвинение с отхвърляне изцяло на предявените срещу него граждански искове, алтернативно за изменяване на въззивния съдебен акт с намаляване наполовина на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, както и намаляване на размерите на присъдените на пострадалия обезщетения до определените от първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира касационните жалби както на повереника на частния обвинител и граждански ищец, така и на защитниците на подсъдимия за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Доколкото жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец визира последиците от виновното поведение на подс. У., с оглед на наведените от защитата на последния оплаквания по доказаността му и правилното приложение на материалния закон, на първо място следва да се разгледат жалбите на защитниците. По жалбите на двамата защитници на подс. У.: И в двете жалби по идентичен начин се оспорват изводите на съда в наказателно-осъдителната част на атакуваното решение относно допуснатите нарушения на правила за здравословни и безопасни условия на труд от подс. У., като в голямата си част наведените доводи са били изложени пред апелативния съд, който им е дал подробен и законосъобразен отговор. От друга страна, макар с тях да е ангажирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК поради неправилно приложение на материалния закон, претенциите им към доказателствения анализ на съда по фактите налага проверка за наличие и на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Първоинстанционният съд е провел твърде задълбочено съдебно следствие, като обстойно е събирал и проверявал всяко едно ангажирано от страните доказателство или доказателствено средство. Въззивният съд не просто се е съгласил с фактическите изводи на окръжния съд, но и с оглед на доводите на защитата във въззивната жалба е извършил самостоятелен, задълбочен и обективен анализ на доказателствените материали. Той донякъде се е подвел от недопустимото искане на защитника адв. И. да се обсъждат показанията на св. М., св. Блятков и св. К. Щ. от досъдебното производство (които не са били приобщени към доказателствената основа поради липса на условията по чл. 281 от НПК), като успешно е преодолял твърдяните противоречия в тях и с останалите свидетелски показания чрез анализа на тези и други доказателства и доказателствени средства, надлежно събрани в съдебното следствие от първоинстанционния съд. Макар и пред настоящата инстанция защитата, чрез позоваване на части от свидетелски показания и експертните заключения, наново да твърди за едностранчив анализ от страна и на въззивната инстанция, изложените от нея съображения убедително обосновават правилността на изводите й по фактите, направени на база на внимателна, всестранна и обективна проверка на доказателствената съвкупност. Подминават се от касаторите разясненията, дадени от вещото лице В. С. в с. з. на 29.09.2009 г. по НОХД № 1830/2009 г. на ПОС (л. 41 от съдебния протокол), че е следвало да се поставят обозначения и сигнали за безопасност, както и за причините и механизма на поразяване на пострадалите Кр. Щ. и св. М. от протеклия ток с напрежение 20 кV. Св. Св. И., извършил след злополуката геодезично заснемане на електровода до включително североизточния край на третата плоча на сградата на кота +5,60 м. - работното място на пострадалите в онзи момент, е пояснил, че при измерванията и за него е било опасно да стои в тази точка. Формалното извършване на инструктажа от подсъдимия на работещите на обекта, включително и по отношение на бригадата на Кр. Щ., най-малкото ги е заблудило относно реалната опасност от поразяване при това високо напрежение по електропровода. Неоснователно от защитата се възразява, че визираните в обвиненията нормативни разпоредби са твърде общи и не създават за подсъдимия преки задължения, към изпълнението на които да се е отнесъл немарливо. Именно защото извършването на С. е дейност, представляваща източник на повишена опасност и осъществяването й за всеки един обект е при строго специфични, "конкретни" условия (за терена, инфраструктурата, особености на строящата се или ремонтирана сграда), то и затова законодателят е предвидил в нормативното й регулиране "минимални изисквания" за здравословни и безопасни условия на труд при извършването й, за всяко конкретно работно място и използвани работни средства, оборудване. Затова още при планиране и организиране на строителните и/или ремонтни дейности е предвиден първоначален и текущ контрол за гарантиране на такива условия за трудещите се от различни органи и на различни нива - от възложителя, през проектантите, общинските служби по издаване на строително разрешение, органите за текущ контрол и надзор над строителството и по приемане годността на завършения обект. Друг е въпросът, че по настоящето дело както експертите, така и контролни органи по ОТ са посочили нарушени задължения от страна на изпълнителя, длъжностните лица по разрешаване на строителството и по контрола за спазване правилата относно здравето и безопасността на работещите на обекта, но ангажирането отговорността на всички виновни за злополуката лица е от компетентността на прокуратурата. В случая, независимо от "йерархическото" недооценяване на реалния риск от поразяване от протичащия по електропровода ток с високо напрежение, подс. У. в кръга на длъжностните му задължения е следвало да направи необходимото за сигнализиране на тази опасност, за разясняване на същата на работниците за спазване на съответните мерки за безопасност при първоначалния и ежедневен инструктаж и при упражняване на дължимия се текущ контрол за спазването им, с отчитане на конкретните условия (част от които са и метеорологичните) при осъществяване на С. за всяко работно място. Категорично е изяснена пряката причинна връзка между допуснатите от него нарушения на изискванията за спазване на здравословни и безопасни условия на труд за пострадалите Кр. Щ. и св. М. и причинения съставомерен резултат - смъртта на първия и поставянето в реална опасност живота и здравето на втория. ВКС намира, че релевантните на обвинението факти са извлечени по надлежния процесуален ред от съда, въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, без да е отдадено приоритетно значение на подкрепящите обвинителната теза и без да има превратно ценени или игнорирани такива. Съдът е изложил и убедителни съображения по всички доводи на страните както по фактите, така и относно правната им трактовка, поради което в пълнота е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за корекция на обжалваното решение. В рамките на законосъобразно установените обстоятелства от кръга на тези по чл. 102 от НПК правилно е приложен законът. Допуснатите от подс. У. нарушения на задълженията му по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работещите на строителния обект, с оглед пряката им причинна връзка с причинената смърт на Кр. Щ., законосъобразно са вложени в основата на осъждането му за осъществено по непредпазливост престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, поради наличие на всички обективни и субективни елементи на това престъпление. Въззивният съд правилно е упрекнал окръжния съд за част от съображенията му при обосноваване вината на подсъдимия във връзка с нормативни разпоредби извън вложените от обвинението в бланкетната норма на това престъпление, като отделно от това е видял незаконосъобразно ангажиране и на вина във връзка с нарушение на общата разпоредба на чл. 126, т. 6 от КТ, за което го е признал за невинен и го е оправдал. Безспорно установено е, че деянието е осъществено при непредпазлива форма на вина, като бездействието му като ръководител на обекта е създало реална опасност от нараняване на работник от протичащото на такова близко разстояние до строителната площадка на кота +5,60 м високо напрежение, която се е реализирала за св. М. с леки наранявания и съставомерност на деянието по чл. 136, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (поето от ЗА от 2009 г.) в идеална съвкупност при причинената смърт на Кр. Щ. с осъществяване и на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, поради което възражението за несъставомерност е неоснователно. Тази отговорност следва да се понесе от него, независимо от данните за сериозни пропуски и в задълженията на други с отношение към осъществяваното строителство лица, пренебрегнати от прокуратурата. Неоснователно е възражението, базиращо се на разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ, че отговорността за случилото се е единствено на пострадалите работници. Всеки допуснат на работната площадка да изпълнява С. е отговорност на изпълнителя на обекта и неговите ръководни и контролни длъжностни лица, които следва да изискват спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, защото основното човешко благо е животът на всеки човек. Обстоятелството, че уговорката с починалия Кр. Щ. и бригадата му е била да работят на акорд, без трудов договор първите 5 дни не освобождава подс. У. от задълженията му на технически ръководител и спрямо тях. Константна е съдебната практика както относно наказателната отговорност на виновните за допусната злополука лица, така и относно деликтната и гаранционна отговорност на възложителя при причиняване на вреди при извършване на определена работа и тя не е в подкрепа на това възражение. Всъщност, правните проблеми в случая не са поставени от защитата с оглед приложението на чл. 123, ал. 1 от НК, а извличането на допуснати чрез бездействие от подзащитния им нарушения на правила за здравословните и безопасни условия на труд за пострадалите, които обаче са разрешени от въззивния съд законосъобразно. Не е налице неправилно приложение на закона, като е приложен този, който е следвало да бъде приложен и не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С оглед на тези съображения касационните жалби на защитниците на подсъдимия в тези им части се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Възраженията във връзка със справедливостта на наложеното на подс. У. наказание и дължимата се на ищеца обезвреда на причинените му вреди следва да се разгледат едновременно с жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец. По жалбите на двамата защитници и на повереника на К. Щ. по наказанието и в гражданската част на обжалваното решение. ВКС намира жалбите срещу тези части на въззивното решение също за неоснователни. Както в жалбата на повереника на частния обвинител, така и в депозираната от тяхно име писмена защита не се обосновава поради що се иска ВКС да "приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление", за което да е имало повдигнато обвинение. От друга страна, претендира се именно касационната инстанция да отежни положението на подсъдимия, като отмени приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, без да се съобразяват правомощията й по чл. 354, ал. 1 от НПК и ръководната съдебна практика по този въпрос. Основно е обаче оплакването за явна несправедливост на наказанието - за защитата на подсъдимия като завишено, за частното обвинение - като снизходително. ВКС не намира основание за корекция на наказанието в която и да е посока. Съдът при определяне вида и размера на санкцията и преценката за необходимостта от ефективното й изтърпяване е съобразил всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Безспорно е немарливото отношение към налагане и спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на обекта, което обаче е било в задълженията както на подс. У., така и много преди това на възложителя и изпълнителя, на имащи отношение към оценяване на риска от електропровода при проектирането и разрешаването на строителството и при осъществяването на текущия контрол и надзор за спазване на тези правила по време на изграждане на обекта. От друга страна, причинена е нелепо смъртта на един млад човек и по чудо не е пострадал сериозно св. М., а и много други. Не без значение е и проявената небрежност от двамата пострадали работници, които е следвало да отчетат опасността от близостта на електропровода до работното им място. Станалата преди тази злополука друга е с друг характер, но е показател за компромисното отношение към правилата за безопасна работа с машините на обекта. В. това е мотивирало въззивния съд да се съгласи с тежестта на санкцията, която следва да се приложи спрямо подсъдимия. ВКС намира, че наложеното наказание в този му размер, като е приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК способства в достатъчна степен да се постигнат целите на чл. 36 от НК, поради което не намира основание както за завишаване, така и за намаляване на размера на наказанието, а така също и основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане за нова преценка за отпадане или не на условното осъждане на подсъдимия. ВКС намира, че не се дължи корекция на решението и в гражданската му част. Спорът е около наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Кр. Щ. и обема на болките и страданията на баща му, ищецът К. Щ., а оттам - справедливи ли са по размер присъдените му обезщетения съгласно изискванията на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за неимуществените и доказани ли са имуществените му вреди. Последните са претендирани като направени за погребението на сина му. Като акт на уважение към починалия, спазването на някои обичаи от групи от населението в България според вероизповеданието им безспорно е свързано с извършването на определени разноски, като те могат да бъдат както минимални, така и значителни според вижданията и възможностите на близките. Именно защото те са твърде емоционално обвързани, тези разноски според практиката на съдилищата следва да се възстановят, не във всички случаи по абсолютния им размер, а на база на житейска и социална пропорционалност. По делото е установено чрез свидетелски показания както мъката и болката на бащата К. Щ. по загубата на сина му, увреден пред очите му, комуто е предал майсторлъка си, комуто е разчитал за старините си и комуто е отдал дължимото се уважение при погребението. Установени са и продължаващите за него морални терзания. От друга страна, няма разумно обяснение да се предприеме строителство в такава непосредствена близост до съществуващия електропровод, без той да се прекара под земята и докато е наличен в този му вид, да продължи да представлява реална опасност за бъдещите жители на сградата. И ако последното не може да се третира като относимо към предявените искови претенции, то формалното "спазване" на изискванията за строителството на сградата обуславят по-голямата тежест на нарушенията на допусналите и осъществяващите строителството на сградата. Правилното оценяване на опасността и вземането на необходимите мерки за безопасност биха изключили отговорността на последните, но това в случая не е така. Св. М. с оглед липсата на достатъчна квалификация и опит не я е оценил правилно, а починалият Кр. Щ. също е проявил недоглеждане. Въззивният съд с основание е приел, че съпричиняването на вредоносния резултат от последния е надценено, като в недостатъчна степен пък е отчетена тежестта на допуснатите и от подс. У. нарушения на правилата за безопасна работа на арматуристите в тази част на строителната площадка. Като се е съобразил с цитираната практика на ОСНК на ВСР, съдът с основание е завишил както обезщетението за причинените на ищеца Щ. морални вреди от смъртта на сина му в разцвета на силите му, а самият той на преклонна, така и това за възстановяване на имуществените вреди по погребението му, на което дошли мнозина близки и приятели, което според обичая е свързано с определени разноски. Няма основание за допълнително увеличаване на тези размери, както и за намаляването им. И в тази му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съдът констатира, че при определяне на допълнителната държавна такса върху завишения размер на исковете съдът не е присъдил и дължимата се 2% такса за въззивната инстанция, съгласно чл. 2 и чл. 18 от Тарифата за ДТ по ГПК (вж ДВ бр. 22/2008 г., в сила от 01.03.2008 г.). Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение