Решение № 5312 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2017 г.

Решение № 5312 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Миха-90 " ЕООД, гр. Т., чрез упълномощен адвокат Милкова против решение № 1797/19.10.2017 г. постановено по адм. д. № 3062/2016 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № Р-03002515010352-091-001/27.07.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 355/21.10.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В., с който са определени допълнително задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в общ размер от 30 048, 33 лв., ведно със съответните лихви в размер на 4 680, 47 лв. за д. п. м. 12.2014 г. по 4 бр. фактури, издадени от "Къневи груп " ООД и преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО с непризнатите разходи по фактурите, както и в частта, която е осъден жалбоподателя да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 573, 29 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на решението. Устно пред съда в открито съдебно заседание упълномощен адв. Милкова изразява становище за основателност на касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, в подадена писмена защита от процесуален представител гл. юрк. Костадинова оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на ревизионното производство е установено, че през д. п. м. 12.2014 г. ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит чрез включване в дневника за покупките и в СД по ЗДДС на 4 бр. фактури № 0...79/17.12.2014 г., № 0...80/18.12.2014 г., № 0...81/19.12.2014 г., № 0...82/20.12.2014 г., издадени от "Къневи груп " ООД с предмет на доставка: кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия и джин. При извършени насрещни проверки, органите по приходите са установили верига от доставчици, които в един и същ ден са издали фактури с еднакъв предмет на доставки. След проследяване движението на стоките по представените документи е установена верига доставчици, като в един и същ ден съобразно издадените фактури и придружаващи документи, стоката тръгва и се връща при един и същ доставчик, който е и получател в края на деня, а именно: "Къневи груп" ООД - "Миха-90" ЕООД- "Люси-81" ЕООД - "Сашо-82" ЕООД - "Къневи груп" ООД, като кръга от доставки е в един и същ ден, както следва: 17.12.2014 г., 18.12.2014 г., 19.12.2014 г. и 20.12.2014 г. Съгласно транспортните документи, транспортът е извършен с един автомобил, нает от "Къневи груп" ООД, съгласно сключени договори за превоз с всички доставчици, управляван от Д. С. Д., съсобственик в "Къневи груп" ООД. Установено е, че съгласно представените договори за наем на склад/гараж от 14.12.2014 г. с адрес: гр. Т., ул. "А.. С." .№..., обектът е нает от "Миха-90" ЕООД и "Сашо-82" ЕООД. Органът по приходите е констатирал, че не са установени данни за извършени товаро-разтоварни дейности и за наети работници. Установено е, че разплащанията по всички фактури са извършени на 29.12.2014 г.по банкови сметки при "Р. Б.". Органът по приходите е констатирал, че дружествата по веригата нямат назначени материалноотговорни лица, които да отговарят за съхранение, товарене и разтоварване на стоките в обект - гараж, находящ се в гр. Т., ул. "А.. С." .№.... Констатирано е, че "Миха-90" ЕООД, "Люси-81" ЕООД и "Сашо-82" ЕООД не развиват друга стопанска дейност, а в отчетните им регистри са отразени само фактурите по изследваните доставки на стоки, фактури за наем във връзка с нает недвижим имот - гараж, за който се твърди, че е ползван като склад, и транспортна услуга от "Къневи груп" ООД. Констатирано е от органите по приходите, че "Миха-90" ЕООД- "Люси-81" ЕООД - "Сашо-82" ЕООД са регистрирани по ЗДДС по тяхна инициатива и техен избор, непосредствено преди издаване на процесните фактури през м.12.2014 г. Освен това и трите дружества са регистрирани на един и същ адрес: гр. Т., ул. "В. Л." .№..., за който пък "Къневи груп" ООД има сключен договор за наем на търговски обект и където на който адрес се помещава и е регистрирана и обслужващата тези дружества една и съща счетоводна фирма "И. Т." ЕООД с представляващ М. К. П. Въз основа на горните констатации органите по приходите са приели, че не са налице доказателства за реално извършени доставки между участниците във веригата от доставчици през посочените дни - 17, 18, 19 и 20.12.2014 г. и са постановили отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В хода на съдебното производство са допуснати и приети съдебно-техническа експертиза за установяване възможността на процесното МПС като обем да пренесе процесните количества стоки, отразени във фактурите и съдебно-счетоводна експертиза, която да установи счетоводното отразяване на фактурите в счетоводствата на получателя/жалбоподател "Миха-90" ЕООД и на доставчика "Къневи груп" ООД. И двете експертизи не опровергават констатациите на ревизиращите органи, относими към доказване осъществена реалност на фактурираните доставки. Със заключението на вещото лице по СТЕ се установява обемът на камиона и е установено, че ако стоката е била натоварена на камиона, същият е бил претоварен значително над допустимата маса и обем, което застрашава живота и здравето на участниците в движението, както и целостта на стоката. Фактът, че разстоянието от единия склад до другия е сравнително късо от 1 км. до 3 км., е ирелевантен в това отношение - тази опасност е реална и би била налице във всеки един метър от това разстояние, преодолян от товарния автомобил. Вещото лице в своето заключение е посочило, че е възможно процесното МПС да бъде натоварено с всяко едно от количествата стока по всяка една от процесните фактури от гледна точка на товароносимост и товаровместимост по принцип, като експеримент, но изводът е направен, за да се установи дали процесното МПС може да издържи и да помести стоката, което обстоятелство няма нищо общо с действащите правила за автомобилните превози. При тези констатации съдът не е приел заключението на експерта като доказателство, че натоварването на стоката по фактурите, макар и принципно възможно, е било и реално извършено. Не са налице данни, че посочените дружества имат лица, наети по трудово или гражданско правоотношение, които да извършват товаро-разтоварните дейности. Дори да се приеме, че "Къневи груп" ООД в качеството си на превозвач, е натоварило само стоките, то логично същите би следвало да бъдат разтоварени в последствие при получателите, понеже такива са данните в представените товарителници, но съдът е съобразил факта, че в същите липсват данни за това кои лица са участвали при разтоварването. Наемането на складова база на един и същ адрес, както и регистрацията на адрес на управление на дружествата отново на един и същ адрес, обосновава извод за по-лесно съгласуване и координация при извършване на установената документалност, което в случая е спомогнало за документалното оформяне и отразяване на фактурите. Счетоводното обслужване от една и съща фирма при това с офис на адреса на доставчика, също предоставя възможността за документално оформяна в последователност на фактурите и придружаващите документи. Въз основа на събраните по ревизионната преписка и в съдебно заседание доказателства се установява по несъмнен начин, че в рамките на един и същи ден документално дружеството-жалбоподател е закупило стоката от "Къневи груп" ООД, след което я е продало на последващ получател-търговско дружество, стоката е преминала през още две продажби, в резултат на което в края на същия ден отново се връща при първоначалния продавач - "Къневи груп" ООД. Това действие се повтаря в четири последователни дни. При неопровергаване на тези безспорни констатации и при липсата на доказателства за осъществено отделяне на родово определените вещи по взаимно съгласие на страните, приемо-предаването и транспорта им, несъмнено налага извод, че в случая не е налице движение на стоки, а единствено документално отразяване и послудователно издаване на фактури и частично издадени придружаващи документи, при което счетоводната документалност е съзнателно извършена. Начисляването на ДДС и издаването на фактура, която документира доставка, която не е реално осъществена, е неправомерно и в този случай за получателя не възниква право на данъчен кредит. Съдът е анализирал и правилно е приложил националната и общностната нормативна уредба, свързана с правото на ползване на данъчен кредит и практиката на Съда на Европейския съюз, като са цитирани мотиви от решения по дела С-342/87, С-454/98, С-152/02, съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др. по тълкуване и прилагане на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета и на Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Във връзка с констатациите по ЗДДС правилно е преобразуван и финансовия резултат по ЗКПО за 2014 г. и е установен дължимия данък за 2014 г. Настоящият съдебен състав осъществяващ инстанционен контрол намира обжалваното съдебно решение, постановено от първоинстанционния съд за фактически и правно обосновано в извода за недоказани реални доставки по процесните фактури, при което е законосъобразен отказът на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС и жалбата срещу РА правилно е отхвърлена. Решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1065 лв., определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 3 и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение