Решение № 3417 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2008 г.

Решение № 3417 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Образувано е по касационна жалба на адвокат Миглена Станоева в качеството й на пълномощник на Василка Христова Георгиева от гр. Пловдив против решение № 233 от 12.03.2008 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. д. № 1882/2007 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗД-00-989/11.10.2007 г. на областния управител на област Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на обжалваната заповед. Ответният областен управител, издал заповедта за отказ от обезщетяване по реда на чл. 3, ал. 3 от ЗОСОИ не взема становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед за отказ от обезщетяване по реда на чл. 3, ал. 3 от ЗОСОИ е законосъобразна - постановена от компетентен орган в предписаната форма и в съответствие материалноправните норми. Решението е правилно и следва да се остави в сила защото касационната жалба е неоснователна. С нея изцяло превратно е интерпретирано съдебното решение. Обективно и при безспорно установени правно релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗОСОИ, ДВ, бр. 9 от 2000 г. сроковете за предявяване на искания за обезщетения по чл. 3, ал. 3 от ЗОСОИ се възстановяват и се продължават до 31.03.2000 г. Срокът е преклузивен по своя характер и това означава, че с изтичането му се погасява материалното право да се иска обезщетение по предвидения в закона ред, като без значение е дали имуществото, с което претенцията е обвързана, е движимо или недвижимо. Причините, поради които дадено искане не е предявено в указания срок са без правно значение и каквито и да се те не могат да обосноват нито възобновяване на срока, нито са основание за разглеждане и уважаване на същото. Поради това при установените данни, че процесното заявление е подадено на 3.08.2006 г., тоест повече от 6 години след изтичане на законоустановения срок, правилно административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Направените изявления в жалбата са юридически неиздържани. Съзнателно или поради неразбиране са преиначени правните изводи на съда които се споделят изцяло от касационната инстанция, тъй като почиват на закона и установените факти по делото. В предвид на изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,