Решение № 2547 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, комисията) и на Топлофикация Плевен АД /дружеството/, против решение 2725/24.04.2024г., постановено по адм. д. 7120/2023г. на Административен съд София-град, с което по жалбата на дружеството е отменено решение Ц-12 от 30.06.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 3, с която, по отношение на дружеството, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2023г. и преписката е върната на комисията за ново произнасяне. Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и доказателства, като не е обсъдил в достатъчна степен и е изопачил съдържанието на приетото заключение по допуснатата експертиза. Поддържа се оплакване за неправилна намеса на съда в преценката по целесъобразност на КЕВР. Оспорват се фактическите и правни изводи на съда по отношение на разходите за ремонт, за природен газ и по отношение разходите за амортизации. По изложените в жалбата подробни съображения, поддържани и в открито съдебно заседание, чрез упълномощения процесуален представител, се иска отмяна на оспореното решение на АССГ и отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение относно размера на разноските на противната страна. Касаторът "Топлофикация Плевен" АД чрез процесуалния си представител, обжалва съдебното решение в частта, в която в мотивите на решението съдът е счел за неоснователни доводите на дружеството относно разходите за заплати и възнаграждения. Претендира разноски. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Участвалият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на КЕВР и неоснователност на касационната жалба на "Топлофикация Плевен" АД. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Касационната жалба на "Топлофикация Плевен" АД е недопустима, по аргумент от чл.210, ал.1 АПК, тъй като със съдебното решение е изцяло отменено Решение Ц-12 от 30.06.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 3. Несъгласието с мотивите на първоинстанционния съд не обуславя правен интерес от обжалване на съдебното решение. Като недопустима, касационната жалба на дружеството ще следва да бъде оставена без разглеждане. Разгледана по същество, касационната жалба на КЕВР е неоснователна. С обжалвания съдебен акт е отменено решение Ц-12 от 30.06.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 3 /допусната е очевидна фактическа грешка в решението вместо т.3 в диспозитива е посочена т.8, която грешка няма пречка да бъде поправена и след влизането му в сила/, с която, по отношение на дружеството, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2023г. и преписката е върната на комисията за ново произнасяне. Фактическата обстановка е подробно установена от АССГ, като за целите на касационното производство е представена по-долу в синтезиран вид. Съдът е констатирал, че на 01.04.2023 г. Топлофикация Плевен АД е депозирало в Комисията заявление за утвърждаване на цени на топлинна енергия и преференциална цена на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин., като е предложило за утвърждаване от КЕВР за периода 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г. следните цени на енергия, без ДДС: 1. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител водна пара - 209,01 лв./MWh; 2. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 215,03 лв-ZMWh; 3. Преференциална цена на електрическа енергия - 582,24 лв./MWh. Предложените за утвърждаване цени са изчислени с прогнозна цена на природния газ - 1227.54 лв./knm3 без ДДС. При образуване на цените, КЕВР е извършила корекция на предложените от дружеството показатели, както следва: на разходите за амортизации, отнесени към електрическата енергия и към производството и преноса на топлинна енергия, в съответствие с т. 1.1 от общия подход; на прогнозните разходи за ремонт и разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях начисления (социални осигуровки и социални разходи) - на база отчетните данни за базисната година със средногодишната инфлация за периода януари - декември 2022 г. спрямо периода януари - декември 2021 г., която е 15,3% по официални данни на НСИ и при спазване на т. 1.2 и т. 1.3. от общия подход; прогнозните разходи за такса събрано инкасо не са признати като част от условнопостоянните разходи, тъй като са неприсъщи за лицензионните дейности и не следва да бъдат заплащани чрез цените на енергията от клиентите на дружеството, като корекцията е направена в съответствие с приетия общ подход . Ккорекцията за природен газ и за СО2 квоти, посочена от дружеството в Справка 1 Разходи не се признава като ценообразуващ елемент, формиращ условно-постоянните разходи. След извършено преизчисление в отделна справка, необходимите годишни приходи на дружеството са коригирани с получената разлика, в съответствие с чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ и чл. 24а от НРЦЕЕ. Приходите от присъдени юрисконсултски възнаграждения са извадени от общите признати разходи, с оглед недопускане на дублиране на разходи за една и съща дейност. В справка 5 ТИП в преноса технологичните разходи на топлинна енергия по преноса са намалени, в контекста на извършените и предстоящи инвестиции в топлопреносната мрежа и в съответствие с т. 6 от общия подход. Изчислените прогнозни количества природен газ за новия ценови период са 98 259,00 кnm3 В справка 2 РБА оборотният капитал е изчислен съгласно т. 32 от Указания-НВ и т. 2 от общия подход, като 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, като не се включват разходите за амортизации. Прогнозната индивидуална цена на природния газ е определена в размер на 91,29 лв./MWh. Цените за пренос и достъп през газопреносната, съответно газоразпределителната мрежа са определени на 1,03 + 3,78 = 4,81 лв./MWh, изчислени от дружеството в съответствие с режима на потребление на природен газ. Така крайната цена на природния газ е 96,10 лв./MW. Постъпилото във връзка с изготвения доклад по заявленията на заинтересованите страни възражение от дружеството е уважено частично само относно разходите за такса събрано инкасо. Възражението не е уважено относно цената на природния газ, технологичните разходи по преноса на топлинна енергия и количествата топлинна енергия за реализация, за липса на механизъм за компенсиране на приходите между действително реализирана борсова цена на електрическата енергия и определената прогнозна цена, както и относно разходите за заплати и ремонт. По тези съображения, подробно изложени в решението, включително в т.нар. общ подход, Комисията, с Решение Ц-18 от 01.07.2017 г., в частта му по т. 3 е утвърдила на Топлофикация Плевен АД преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) - 560,24 лв./МWh; Премия по чл. 33а от ЗЕ - 319.26 лв./MWh; Еднокомпонснтна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) - 96.94 лв./MWh; Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител водна пара (без ДДС) - 117.89 лв./MWh; Ценообразуващи елементи на цените по г. 1, т. 3 и т. 4: Необходими годишни приходи - 159 394 хил. лв., в т. ч.: - Разходи - 156 064 хил. лв.. от които условно-постоянни - 18 502 хил. лв. и променливи - 137 562 хил. лв. Регулаторна база на активите - 49 053 хил. лв., Норма на възвръщаемост - 6.79%, количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 292 500 MWh, Количество топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 246 013 MWh, Количество топлинна енергия с топлоносител водна пара - 35 700 Mwh. Първоинстанционният съд, въз основа на обсъдените доказателства, е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, но при частично неспазване на изискването за форма съгласно чл. 59 от АПК и на административно-производствените правила. На първо място, съдът е счел за основателни доводите на жалбоподателя за непризнаване на присъщи за дейността разходи за пренос и достъп до природен газ и за съхранение и добив на природен газ в ПГХ Чирен. Съдът е установил, че дружеството извършва разход за съхранение на природен газ в ПГХ Чирен на стойност 62 825,78 лв месечно на основание Регламент ЕС 1938/2017 на ЕП и Съвета от 25 октомври 2017г., относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ, както и разпоредбите на Плана за действие при извънредни ситуации. Тези разходи не са включени нито към цената на природния газ, нито отделно като позиция в условно-постоянните или в променливите разходи. Като е приел, че годишните разходи за добив и съхранение на природен газ от ПГХ Чирен са присъщи за дейността на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН" АД, съдът е стигнал до извод, че те следва да бъдат отчетени при определянето на крайната цена на природния газ.Приел е въз основа на изслушаното експертно заключение, че прогнозните разходи за пренос и достъп за периода са съответно 1,0988 лв./МВтч и 5,0078 лв./МВтч, а не определените в обжалваното решение 1,03лв./МВтч и 3,78 лв./МВтч, които всъщност са отчетените цени за предходния регулаторен период. На второ място, съдът е счел за неоснователен довода на дружеството относно разходите за заплати и възнаграждения. Възприел е изложените от КЕВР мотиви, че разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях начисления (социални осигуровки и социални разходи) са коригирани на база отчетните данни за базисната година със средногодишната инфлация за относимия период, която е 15,3% по официални данни на НСИ. По този начин средната заплата в Топлофикация Плевен АД от 2332 лв. за 2022г. ще нарасне на 2 677 лв. за 2023 г. Сравнено със средната на национално ниво за отрасъла за 2023г 3060 лв. изоставането ще бъде с 383 лв. или 14%. В същото време обаче съдът е посочил, че Комисията е нарушила принципа за равнопоставеност в административното производство, закрепен в чл. 8 АПК и чл. 23, т. 5 ЗЕ за осигуряване на равнопоставеност между енергийните предприятия. Приел е, че е обективно невъзможно разходите за заплати и възнаграждения да се определят на база средна заплата в сектора, а следва да се съобразят данните на отделните предприятия. Трето, по отношение на разходите за ремонт, оспорването е счетено за основателно. Установено е, че през месец октомври 2023г. е планиран ремонт на гореща секция на газова турбина, както и ремонтни дейности по котел-утилизатор, на база на инструкциите за експлоатация и поддръжка на производителите на оборудването и на състоянието на всяко едно от съоръженията. Съдът е отчел, че при неизпълнение в цялост или частично на планираните ремонти, има риск от аварии и намаляване качеството на доставките. Ремонтните дейности са подробно описани по местоположение - цех, обект, видове работи, посочени са техните предварителни стойности, начин на изпълнение и срок за извършването им. Вещите лица са счели, че по този начин заявените разходи са икономически обосновани. На четвърто място, като основателни са възприети доводите на дружеството относно разходите за амортизации. Съгласно приетият общ подход в Решение Ц-12/30.06.2023г. при определяне на разходите за амортизации на всички дружества КЕВР е приела срок за амортизиране на активите в производството -15 години и в преноса -30 години. В заявлението си жалбоподателят не е обосновал технически и икономически полезен живот на активите и не е подал възражение срещу доклада и направените корекции на разходите. Съдът се е позовал на експертното заключение, съгласно което по-точен резултат дава подходът с определяне на полезен живот по групи активи, съобразен с техническия и икономическия полезен живот. По този начин ще се избегне предимство за някои дружества и ощетяване на други, поради разлики в отчетната стойност на активите от различните групи, чийто полезен живот е различен. Възприет е и изводът, че подходът на осредняване, използван от КЕВР, не отразява коректно полезния живот на активите в производството и в преноса, и не може да се потвърди, че определените разходи за амортизации в резултат на него възстановяват икономически обоснованите разходи за амортизации на дружествата. По отношение на одобрения размер на разходите за амортизации за производството и по продукти не може да се потвърди, че е приложен общия подход и при какви отчетни стойности на активите са изчислени, поради която причина одобрените разходи за амортизации също не може да се приемат за икономически обосновани. Пето, относно технологичните разходи по пренос на топлинна енергия, съдът отново се е позовал на експертизата, съгласно която намаляването на количеството топлинна енергия за технологични разходи по преноса не отговаря на техническите характеристики на топлофикационната мрежа на Топлофикация Плевен АД. Прието е, че с намалението на технологичните разходи по преноса и отнасянето им в увеличение на продадените количества КЕВР постига по-ниска цена на топлинната енергия за потребителите, но не позволява на дружеството да осъществи инвестиционно- ремонтната си програма по отношение на топлопреносната мрежа и да достигне признатите средни разходи по преноса на топлофикационните мрежи в страната. Поради това доводите на жалбоподателя и в тази част са счетени за основателни. Шесто, относно извършената корекция по чл.24а от НРЦЕЕ и чл.8а ал.10 от НРЦТЕ, съдът е приел, че комисията не е взела предвид разходите за пренос и достъп, които следва да се отразят както към индивидуалната прогнозна цена, така и към отчетената индивидуална цена, поради което възражението на Топлофикация Плевен АД е основателно. По тези съображения крайният извод на АССГ е за неправилност на решението на КЕВР, поради което то е отменено. Решението е правилно, като краен резултат. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Административният съд е събрал относимите към спора доказателства. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Друг принцип, от който се ръководи комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия, е осигуряването на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти (чл. 23, т. 5 от ЗЕ). Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, че в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво, КЕВР следва да прилага към всички дружества, адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на дружеството. КЕВР не нарушава закона, като излага общи съображения по отношение адресатите на административния акт, но в същото време е длъжна да изложи и съображения, във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата, както и ясни мотиви по представените възражения. В чл. 31 ЗЕ се изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните дружества, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите; доставка и поддържане на резервите от горива; ремонти; амортизации; балансиране на електроенергийната система и др. Цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания, и в съответствие и с чл. 24 от Наредба 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл. 3 от Наредба 5, при осъществяване на правомощията си по ценовото регулиране КЕВР може да прилага различни методи за регулиране, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии. Разпоредбата на алинея две предвижда основните методи на ценово регулиране: 1. "норма на възвръщаемост на капитала", при който комисията след проведен регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година; следващ регулаторен преглед се извършва по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи; 2. "горна граница на цени" и "горна граница на приходи", при които регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години; след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с глава трета от наредбата. В съответствие с чл. 8, ал. 1 от НРЦТЕ видовете разходи, пряко свързани със съответната лицензионна дейност, които се включват при образуването на цените, се разделят в две основни групи: условно-постоянни разходи и променливи разходи, според връзката им с количеството топлинна енергия. Във всяка от групите разходите се посочват и по икономически елементи. Съгласно чл. 8, ал. 4 от НРЦЕЕ регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени. Оценката за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извършва въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международната практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираните енергийни предприятия при отчитане принципите на регулирането по Закона за енергетиката. По конкретните спорни въпроси, правилен е изводът на съда за неправилност на решението на КЕВР в частта за непризнатите разходи във връзка със сигурността на доставките на природен газ. Регламент (ЕС) 2017/1938 има за цел да укрепи енергийната сигурност на Европейския съюз (ЕС), като спомогне за предотвратяването на потенциални прекъсвания на доставките и за реагирането при настъпването им, за да се гарантира, че домакинствата и другите уязвими потребители са винаги снабдени.Сигурността на доставките на газ е споделена отговорност на дружествата за природен газ, държавите членки и Европейската комисия. За да се осигурят газовите резерви на ЕС, е въведено изискване подземните газови хранилища на територията на държавите членки да бъдат запълнени до поне 80 % от капацитета им преди зимата на 2022/2023 г. и до 90 % преди зимните периоди през следващите години. Целта е през 2022 г. ЕС да запълни общо 85 % от общия капацитет за подземно съхранение на газ в ЕС. Тези мерки са продължени и за период 2023-2024г. През 2022 г. е договорена цел за запълване на хранилищата на 90 % до 31 декември 2025 г. Планът за действие при извънредни ситуации за гарантиране сигурността на доставките на природен газ за Република България /публично достъпен на интернет страницата на Министерство на енергетиката/ е изготвен на основание чл. 72а, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката и съгласно изискванията на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) 994/2010. Задължения по плана възникват за предприятията за природен газ, а съгласно определението в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2017/1938 предприятие за природен газ означава всяко физическо или юридическо лице, което изпълнява поне една от следните функции: производство, пренос, разпределение, доставка, закупуване или съхранение на природен газ, включително на ВПГ и което отговаря за свързаните с тези функции търговски, технически задачи и/или задачи по поддръжка, с изключение на крайните клиенти, съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2009/73/ЕО. Следователно, задължения във връзка с гарантиране сигурността на доставките за природен газ възникват не само за доставчиците на топлофикационно дружество, но и за самото дружество. Изрично посочено е в публично достъпния доклад за дейността на КЕВР за 2023г., че на територията на България функционира едно подземно газово хранилище Чирен (ПГХ Чирен), чийто собственик и оператор е Булгартрансгаз ЕАД. Дейностите "пренос на природен газ" и "съхранение на природен газ" се осъществяват от "Булгартрансгаз" ЕАД - комбиниран газов оператор. Хранилището е свързано с газопреносната мрежа на това дружество, предоставящо услуги по съхранение на природен газ въз основа на издадена лицензия. Основно предназначение на ПГХ Чирен е покриване на сезонните неравномерности в потреблението и гарантиране сигурността на доставките на природен газ. Също съобразно доклада, в края на 2023 г. на територията на Република България има 25 газоразпределителни дружества, лицензирани за дейностите разпределение на природен газ и снабдяване с природен газ от краен снабдител. Освен това на пазара са налице множество търговци на природен газ. Обществената доставка на природен газ на територията на Република България се осъществява от "Булгаргаз" ЕАД - обществен доставчик на природен газ, осигуряващ доставката му при регулирани от КЕВР цени. Обществена доставка е доставката на природен газ с определено качество, регулирана цена или цена, определена по одобрена от КЕВР методика и договорни други условия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в Закона за енергетиката. Газоразпределителните дружества осъществяват дейностите "разпределение на природен газ" и "снабдяване с природен газ от краен снабдител", като доставят природен газ до клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи на лицензираните територии. В момента в България функционират едновременно регулиран и свободен пазар на природен газ. Съгласно чл.173 ЗЕ сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори и/или на организиран борсов пазар на природен газ при спазване на разпоредбите на този закон и на правилата за търговия с природен газ, приети от комисията. Следователно при тази нормативна уредба Топлофикация Плевен ЕАД не е ограничена в избора си на доставчик на природен газ. Напротив, либерализацията на пазара на природен газ е защитена от закона цел, следователно наличието на множество търговци на природен газ е търсен от закона резултат. Отделно от това, от доказателствата по делото е видно, че дружеството има три доставчика на природен газ, основният от които е общественият доставчик. По всеки от трите договора доставчиците имат задължение във връзка с компенсиране на сезонната неравномерност на купувача и тези задължения, които действително произтичат от Регламент 1938/2017г. са свързани със съответни разходи. Поради това неоснователен е касационният довод на КЕВР, че сключеният договор с Тибиел" ЕООД, понеже е доброволен, води до необосновани разходи. С решението си от 30.04.2020г. по дело С-5/19 Съдът на Европейския съюз постанови, че член 3, параграфи 1-3 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО във връзка с членове 36 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, съгласно което разходите, произтичащи от наложените на предприятията за природен газ задължения за съхранение на природен газ, за да се гарантират сигурността и редовността на доставките на природен газ в тази държава членка, се поемат изцяло от клиентите на тези предприятия, независимо на кое ниво по веригата на доставки се намират клиентите. В същото време, задълженията, свързани с предоставяне на обществена услуга и разходите за нея трябва да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни, да подлежат на проверка и да гарантират равни условия на достъп за предприятия за природен газ от Съюза до националните потребители. Следователно, при постановяване на решенията си в областта на ценовото регулиране КЕВР дължи ясни мотиви, съобразени с посочените изисквания. В конкретния случай обаче по изричното възражение на топлофикационното дружество за разходите във връзка с компенсиране сезонната неравномерност КЕВР се е ограничила единствено до това да опише накратко как са формирани цените. Едва в хода на съдебното производство е изтъкнат довода, че вината за тези разходи е на самото дружество, поради смяна на доставчика. В същото време в решението не е обсъдено кога и по какъв начин е извършена тази смяна, довела ли е тя действително до възникване на по-високи разходи и дори да е така, защо разходите за компенсиране на сезонна неравномерност не са признати. Решението на КЕВР в разглежданата част е немотивирано. По отношение корекцията в разходите за заплати и възнаграждения изводите на съда са неясни. Съдът приема, че не е налице противоречие на решението с материалния закон в тази част, но и че е нарушен принципът на равнопоставеност, който е също част от материалния закон. Действително, в оспореното решение Комисията е коригирала заявените разходи за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски и социални разходи до размер на отчетените за базисната година, увеличени с регистрираната средногодишна инфлация от 15,3 %. Макар съображенията на съда да са, че мотивите на Комисията са общи и не отчитат конкретни специфики, такива не се отчитат и от АССГ, нито са посочени в заявлението на дружеството. Конкретно за област Плевен средната заплата е 2028 лв за 2022г. Предвиденото от КЕВР увеличение на заплатите в дружеството би довело до средна заплата, която е по-висока от средната работна заплата в града. В този смисъл настоящата инстанция намира за неправилни изводите на съда, че не са отчетени спецификите на конкретното дружество. Отделен въпрос е, че КЕВР не е задължена да одобрява в пълен размер исканията на енергийните дружества за увеличаване на заплатите, а обстоятелството, че средната заплата в сектора е значително по-висока, не може да бъде единствен показател за уважаване на заявлението на дружеството до пълното поискано увеличение. В тази връзка КЕВР изрично е посочила, че увеличението на заплатите в дружеството зависи и от други икономически фактори. Както се посочи по-горе, в чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. В настоящия случай обосновката в заявлението за исканото увеличение на възнагражденията обвързано само със средната работна заплата в сектора, но не и със средната заплата в града, нито с други икономически показатели на дружеството, поради което и като необоснована, естествено не обвързва комисията. Неоснователни са доводите на касатора относно разходите за ремонти. Енергийно предприятие, осъществяващо лицензионна дейност "производство на електрическа и топлинна енергия", е задължено, по силата на предоставената му лицензия, да експлоатира, поддържа и развива производствените си съоръжения в съответствие с Правилата на мрежата, ЗЕ, всички приложими нормативни актове и производствените указания, включително техническите норми за безопасност на съоръженията. Дружеството е задължено да поддържа енергийните си съоръжения в изправност и да спазва ремонтна програма, която да гарантира безаварийност и постигане на номиналните производствени показатели. За изпълнение на лицензионните си задължения и прогнозната производствена програма, дружеството разполага с машини и съоръжения, които следва да поддържа в добро техническо състояние чрез постоянна техническа поддръжка, както и чрез извършване на периодични текущи, средни и основни ремонти. В тази връзка е представена подробна ремонтна програма за периода, включваща основни ремонти и ремонти на основни и спомагателни съоръжения, подробно описани в експертизата. Вещите лица са посочили, че представената от дружеството производствена програма е съобразена с основното оборудване на предприятието, както и с препоръките на производителите на оборудването за обслужване и ремонт, гарантиращи нормалната експлоатация, производствения капацитет и проектния ресурс на енергийните съоръжения. Вещите лица не намират обяснения за драстичното разминаване в одобрените разходи за ремонт и тези, заявени от дружеството. При тези данни и констатации правилно съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на утвърдените разходи за амортизации и ремонти. Неправилен е изводът на административния съд относно непризнатата от Комисията стойност на начислените амортизации от дружеството. В случая КЕВР е намалила заявените разходи за амортизации, като това намаление касае само активите за пренос. В тази част липсва възражение от страна на дружеството в административното производство. Освен това, съгласно т. 31 от Указанията разходите за амортизации се изчисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация. Това правило в Указанията е възпроизвело нормата на чл. 14, ал. 4 от Наредба 1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Възприетият общ подход в процесното решение на КЕВР относно полезния живот на активите при определяне на разходите за амортизации не е в противоречие с посочената норма от подзаконовия нормативен акт. В заявлението на дружеството липсват данни за датите на придобиване на съответните активи, както и за полезния живот, който според дружеството те имат. В хода на административното производство не е направено и възражение в тази връзка. При липса на каквито и да било твърдения, базисни и сравнителни данни, хипотетични са опасенията, че е възможно създаване на предимство за топлофикационни предприятия, при което делът на активите с по - дълъг полезен живот от средно приетия от КЕВР е по-голям, в сравнение с дружества с инвестиции в нови инсталации и активи, чийто полезен живот е по-кратък от приетия от Комисията. Съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. разходите за амортизации се изчисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация, а според ДР на Наредба 5 от 3 януари 2014 г. "полезен живот" е срокът, за който самата комисията приема, че даден актив може да бъде амортизиран. Съгласно чл. 9, ал. 6 от Наредба 5/23.01.2014 г. разходите за амортизации се изчисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от Комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация. Това са единствените нормативни изисквания в НРЦТЕ и НРЦЕЕ относно изчисляване на разходите за амортизационни квоти. Методът за амортизация представлява начина, по който се определя размера на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив. При линейния метод амортизацията се разпределя пропорционално през периода на предполагаемия срок на годност на актива. Вещите лица не са установили несъответствие с правилата и метода на амортизация по чл.14 ал.4 от Наредба 1/2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия и изискванията на УказанияНВ, 2018г., тъй като няма въведени конкретни регулаторни изисквания за определяне на разходите за амортизации, освен прилагането на линеен метод на амортизация, което е изпълнено. В заявлението си жалбоподателят не е обосновал технически и икономически полезен живот на активите. С писмо с вх. Е-14-04-7 от 01.06.2023 г. Топлофикация Плевен АД е представило становище по Доклада и направените корекции на разходите, в което по отношение на разходите за амортизации няма възражение, но с депозираната пред съда жалба е възразил срещу така приложеният подход от КЕВР, относно определения срок на активите в преноса. В заявлението на дружеството обаче липсват данни за датите на придобиване на съответните активи, както и за полезния живот, който според дружеството те имат. В хода на административното производство не е направено и възражение в тази връзка. При липса на каквито и да било твърдения, базисни и сравнителни данни, хипотетични са опасенията, че е възможно създаване на предимство за топлофикационни предприятия, при което делът на активите с по-дълъг полезен живот от средно приетия от КЕВР е по-голям, в сравнение с дружества с инвестиции в нови инсталации и активи, чийто полезен живот е по-кратък от приетия от Комисията. Топлофикационните предприятия, в качеството им на търговски дружества, имат свобода по отношение на водената от тях счетоводна политика, в рамките на която могат да прилагат различен полезен живот на дълготрайните активи. КЕВР, обаче, от своя страна в качеството си на национален регулаторен орган, определя единни амортизационни норми за всички регулирани дружества, въз основа на полезен живот на съответните групи дълготрайни активи, като по този начин осигурява равнопоставеност на топлофикационните предприятия и клиентите - чл. 23, т. 5 от ЗЕ. "Полезен живот" е срокът, за който самата комисия приема, че даден актив може да бъде амортизиран, съгласно ДР. на Наредба 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия. Поради това възприетият общ подход в процесното решение на КЕВР относно полезния живот на активите при определяне на разходите за амортизации не е в противоречие с посочената норма от подзаконовия нормативен акт, нито в противоречие с дадените указания по тълкуване на закона в отменителното решение на съда.При това следва да се има предвид, че производството на топлинна и електрическа енергия е унифициран процес, при който видът на активите за производство и пренос не се различава особено в зависимост от конкретния производител. Разбира се, ако дружеството предприема някаква конкретна иновация, това обстоятелство следва да бъде отчетено, но в случая подобен изключителен разход, който да предполага и специфичен подход от страна на Комисията нито се доказва, нито се твърди. Както се посочи, намесата на КЕВР е ограничена до част от заявените амортизации за активите за пренос /тръбопроводи, паропроводи/, които активи са еднотипни за всички производители. Правилни са съображенията на съда относно технологичните разходи по пренос на топлинна енергия. Комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия следва да се ръководи от принципа за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти, изведен от разпоредбата на чл. 23, т. 5 ЗЕ. Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, че в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво, КЕВР следва да прилага към всички дружества, адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на дружеството. В самите Указания е разписано, че технологични разходи по преноса се получават като разлика между отпуснатата топлинна енергия към преноса и топлинната енергия за разпределение (продажба), а прогнозните - на база отчетен период, съобразени с производствената и инвестиционна програми, както и развитието на мрежите, като за целите на ценовото регулиране, в признатите от комисията технологични разходи по преноса могат да се включат показатели на разхода (MWh и %), в резултат на сравнителни анализи за нивото му, както и използването на експертна оценка за неговото изменение през новия ценови период, в резултат от извършените и предстоящите за извършване инвестиции в топлопреносната мрежа, т.е. при конкретен и задълбочен анализ на участващите в определянето на процента на технологичните разходи елементи. В този смисъл е решение 8340/04.07.2024 г. постановено по адм. д. 1358/2024 г. по описа на ВАС. Такъв анализ не е извършен от Комисията. Касационната инстанция споделя и изводите на АССГ по отношение на направените изчисления на корекцията по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ. Установено е, че при корекцията в разходите за природен газ не са взети предвид разходите за пренос и достъп, които следва да се отразят както към индивидуалната прогнозна цена, така и към отчетената индивидуална цена, която следва да е отразена съгласно чл.24 ал.5 т.2 НРЦЕЕ. По този начин не са компенсирани разлики в разходите за природен газ, произтичащи от цените за пренос и достъп, които се включват във формулата.При извършване на корекции, КЕВР следва да извърши анализ по всеки конкретен ценови елемент. Комисията дължи ясни мотиви и съображения, въз основа на конкретни и съпоставими показатели, съответни за отрасъла въз основа на конкретни данни. Нужна е преценка както по отношение на данните от предходния период, така и по отношение на прогнозните данни, за съответния регулаторен период, която преценка не е извършена. По изложените съображения решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора КЕВР не се дължат разноски. Такива не се дължат и във връзка с недопустимата касационна жалба на дружеството. Дължат се разноски на Топлофикация Плевен АД в качеството му на ответник в настоящото производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид високата фактическа и правна сложност на спора и извършените процесуални действия по защитата на ответника. Във връзка с тези действия на ответника следва да се присъди половината от договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, а именно 9000лв. При липса на друга конкретизация в договора и платежните документи, съдът приема, че разликата до 18000 лв е свързана със съставянето и подаването на недопустимата касационна жалба и подържането и в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение