Решение № 5332 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14130/2013 г.

Решение № 5332 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14130/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Емил Димитров Демиров против решение по адм. д. № 59/2013 г. по описа на АС-Сливен. Иска отмяна на всички касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е постановил съдебния си акт без доказателства, че за м. "Кая дере, м."Дерменджиево" и м."Кестените" не са предоставяни услугите ползване на депо за битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Не е доволен от решението и относно данъка върху недвижимите имоти без да развива подробни касационни оплаквания.

Ответната страна не изразява становище.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ вр. с чл. 156 от ДОПК. Жалбоподателят е сезирал съда с жалба против АУЗД № 7001-А-8/10.09.2012 г., изменен от директора на дирекция" Местни приходи", с който му е начислен данък върху недвижими имоти и му е определена такса битови отпадъци за периода от 2007-2011 г. включително за четири имота. Решаващият орган е взел предвид погасителната давност и направил извод за погасени вземания и определил публични и частни задължения към общината за период от 2007 г. до 2011 г., като общо определил задължения в размер на 1107,77 лева, от които 259, 65 лв. лихви.

1.С обжалваното решение съдът е приел, че данъкът върху недвижими имоти е дължим. В тази част решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ подадена декларация от един съсобственик, ползва и останалите съсобственици. Установено е по делото, че между Емил Д. Демирев и брат му Али Мустафов е имало гражданскоправен спор за собственост върху масивна сграда в с. Ябланово. По делото има данни, че с декларация № 1837/25.05.1998 г. Али Джефер Емир- брат на жалбоподателя е декларирал имот в с. Ябланово, ул. "Разбойна" № 26 (л. 50-64) като съсобствен с жалбоподателя. В декларацията на жалбоподателя на л. 77 от делото имота в с. Ябланово, ул. с."Разбойна" № 26 също е деклариран като съсобствен. Но за този имот не е начислен данък. Определен е данък за жилищния имот с. Ябланово, ул. " Стара планина № 3", представляващ № 6405025780004. Поради това са неотносими за спора развитите от първоинстанционния съд правни изводи за неоснователност на жалбата и позоваване на чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ. Всъщност в административното производство жалбоподателят е оспорил дължимостта на данъка за имот П № 5410085800002 с твърдение, че това е имот в . Ябланово и се води на името на брат му. Но от заключението на вещото лице се установява, че имотът под този номер се намира в местността "Кая дере", землището на с. Ябланово и е заявен като собствен на жалбоподателя с декларацията на жалбоподателя от 1998 г. - л. 64 и сл. от делото. предвид изложеното в тази част решението е правилно и правилно жалбата е отхвърлена като неоснователна.

1. Решението е неправилно в частта, в която е определена такса битови отпадъци за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и такса за поддържане на депо за имоти № 6405025780004 в с. Ябланово, имот № 6405025780001 в м. "Кестените", № 6405025780002 м. "Кая дере" и имот № 5410085800002 м. "Дерменджиево" .

Пред първоинстанционния съд защитната теза на жалбоподателя е, че сградите в местността "Кая дере", землището на с. Ябланово и имотите в "Дерменджиево" и "Кестените" са овцеферми, в които не се развива стопанска дейност (л. 86). Имотът в м. "Кая дере" е извън с. Ябланово и дотам техника за сметоизвозване не може да стигне. Овчарникът в м. "Дерменджиево" е на 15 км. от гр. Котел навътре в гората, но от 2000 г. насам в него не се развива дейност, а пътищата са съсипани. Овчарникът в м."Кестените" е на 5 км. от гр. Котел, пътят дотам е чакълен, в имота не се развива стопанска дейност. Посочените три имота са извън населените места, поради което за тях не се дължи такса битови отпадъци. По делото е разпитан свидетелят Текъ Исмаил Онбашъ, който в периода от 2008 до 2012 г. е бил старши специалист по чистотата на Община Котел и заявява (л. 172), че няма заповеди на кмета на общината местностите "Дерменджиево", "Кая дере" и "Кестените" да са включени в райони, за които да се предоставя услугата "поддържане чистота". Вещото лице Радостина Черкезова в о. с. з. от 25.06.2013 г. също заявява, че посочените местности са извън населени места, извън регулация и не влизат в райони, за които е извършвано почистване на обществени места.

Тези обстоятелства и доводи не са обсъждани в решение № 7001-Р-56/7.02.2013 г. на директора на Дирекция "Местни приходи". Първоинстанционният съд приел, че фактическата невъзможност за ползване на имотите е без значение за правилното решаване на спора, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, а представените заповеди на кмета на общината, с които са определени райони по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ обосновават законосъобразност на административния акт в тази част.

Въпреки, че към административната преписка и в съдебното производство няма доказателства, че общината поддържа и ползва депо, съдът необосновано приема, че тази услуга е предоставяна и жалбата е неоснователна. Вещото лице е споменало в заключението си за депо в гр. Омуртаг. Но е недопустимо съдебната експертиза да се ползва като доказателствено средство за установяване предоставянето на тази услуга. Съдебният експерт се ползва в съдебното производство за проверка със специални знания на доказани от страните факти, а не за доказване на релевантни за спора обстоятелства, послужили като основание за издаване на административния акт. Като не е доказал поддържането и ползването на депо административният орган следва да понесе доказателствената тежест.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. След като вземането на общината е срещу предоставяне на услуга и не е местен данък, е необходимо да се установи реално предоставяне на услугата. Неправилно първоинстанционният съд е тълкувал чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Разпоредбата означава, че дори да не се предоставя услугата сметосъбиране и извозване за съответния район, тъй като ползването на имоти е свързано с генериране на отпадъци е дължима такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържането на депа за битови отпадъци. Видът на предлаганите на услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район и границите на районите се определят със заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. В случая имотите в местностите "Дерменджиево", "Кая дере" и "Кестените" са извън населени места и не попадат в райони, които да са определени със заповеди на кмета на общината за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на територия за обществено ползване.

За имота в с. Ябланово, т. е. в населено място, също не се дължи такса битови отпадъци, защото не са представени доказателства, че общината реално е предоставяла услугите за поддържане на чистота и поддържане на депо. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината и когато няма депо за битови отпадъци - чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. Представянето само на заповедите на кмета на общината за определяне на граници на райони, в които се извършва сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2008-2011 г. не доказва реално предоставяне на услугата (Решение № 15797 от 11.12.2012 г. по адм. д. № 2994/2012 г. на ВАС, VI отд.).

Освен това в случая ответната страна съществено е нарушила чл. 62, ал. 2 от ЗМДТ. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В АУЗД № 7001-А-8/10.09.2012 г. такса битови отпадъци е начислена общо за всеки имот за периода от 2000-2011 г. без да е определена по компоненти, като с решение № 7001-Р-56/7.02.2013 г. това нарушение на закона не е отстранено, а вместо това за всяка година за периода от 2007 до 2011 г. е определена такса битови отпадъци в размер общо за четирите имота без да е направена диференциация по имоти и елементи на услугата.

Като е извел правен извод за дължимост на такса битови отпадъци съдът е постановил материално незаконосъобразно и необосновано в тази част решение, което подлежи на отмяна.

Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените пред първоинстанционния съд разноски. В договора за правна помощ от 1.03.2013 г. е посочено, че процесуалното представителство е безплатно (л. 9)- д. т. 10 лв. л. 33. С определение от 10.05.2013 г. е определено възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лева, но няма приложени доказателства за внесен депозит, макар да е четено определение на 25.06.2013 г. за приемане на съдебната експертиза. Не е е представен опис за разноски по чл. 80 от ГПК. Искането следва да бъде уважено само за размера от 10 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение