Решение № 7712 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 325/2014 г.

Решение № 7712 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 325/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Родопстрой-97" ООД със седалище в гр. Момчилград, представлявано от управителя Тошко Боюклиев, против решение № 6364 от 21.10.2013 г., постановено по адм. д. № 10785/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № СП-051 от 17.09.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Надзор на пазара" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Надзор на пазара" при ДАМТ не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че оспорената пред него заповед № СП-051 от 17.09.2012 г. на главния директор главна дирекция "Надзор на пазара" към ДАМТН, на основание чл. 30а, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), във вр. с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от НАРЕДБАТА за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (Наредбата) е забранено разпространяването на електрически мостови проводници марка GAМA CABLE nBB с брой и сечение на жилата 2х1мм2, 2х1,5мм2,2х4мм2 и 3х2,5мм2, с произход Китай, и е наредено на "Родопстрой-97" ООД да изтегли продуктите от пазара. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. След като е анализирал относимите правни норми, в съответствие с приетото по делото заключение на назначената по искане на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза с подробно поставени въпроси, съдът е приел от правна страна, че проверените кабели не са в съответствие със стандартите БДС EN 5025-1:2011 и БДС EN 50525 -2 -1. Нарушено е изискването за непрекъснатост на маркировката върху външната обвивка на кабела. Цветовете на изолацията на многожилните проводници, в нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 1 от НСИОСЕСПИОГН, създават възможност за подвеждане на инсталатора и допускане на грешки при извършване на монтажни работи. По тези съображения е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. Дружеството-жалбоподател притежава качеството на вносител на продуктите по смисъла на § 1, т. 5а от ДР на ЗТИП. Твърденията за съответствие с изискванията на стандарт БДС EN 50525-1:2011 и БДС EN 50525 -2 -1 на материала, от който са направени токопроводимите жила на изследваните проводници, а оттам и за незаконосъобразните изводи на административния орган, са неоснователни и недоказани, както правилно и обосновано е приел административния съд. Съгласно чл. 4 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, задължението за съответствието на електрическото съоръжение, е на лицето, което го пуска на пазара, в случая - на жалбоподателя. При установеното по предвидения нормативен ред несъответствие, съдът правилно е приел, че заповедта, с която е забранено разпространението на гореописаните електрически мостови проводници и е наредено на вносителя да ги изтегли от пазара, е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. Касаторът твърди, че проверените проводници са в съответствие с приложимите български и европейски стандарти, поради което и нормата на чл. 30а, ал. 2 от ЗТИП, във вр. с вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредбата, е неправилно приложена. Позовава се на проведено извънсъдебно изследване на електротехническа продукция в лаборатория за изпитване на електротехническа продукция, за да докаже съответствието на продуктите с приложимите стандарти и изисквания за безопасност, т. е. липсата на факти от хипотезата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Развитите в касационната жалба съображения по същество са твърдения, оспорващи приетото заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Заключението на експерта не е оспорено пред административния съд по предвидения в закона процесуален ред. Предвид разпоредбата на чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, първоинстанционният съд е обсъдил експертните изводи на вещото лице и е приел, че същите не не противоречат на събраните по делото доказателства. Този извод е правилен, тъй като констатациите в представените от жалбоподателя протоколи от технически изпитвания в лаборатория "Начала-Тенчеви" ЕООД, гр. София не кореспондират с констатациите на проверяващия орган, обективирани в протоколите за изпитване на продуктите, както и с констатациите на вещото лице. С касационната жалба не се представят доказателства, които да водят до друг, различен от първоинстанционния, правен извод. Изясняването на обстоятелства, за които са необходими специални знания по смисъла на чл. 195 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, се извършва чрез ползване на специални знания от експерт, компетентен в съответната област. Съдът може да кредитира извънсъдебно проведени технически изпитвания, но само за релевантни факти и обстоятелства, за които не е налице спор между страните, след обсъждане в съвкупност с другите представени доказателства. В случая по същество спорът се свежда до съответствието на гореописаните електрически мостови проводници с изискванията на приложимите стандарти, а представените от страната изпитвания не са проведени по повод и съображения, съответстващи на целите на съдебното производство. Първоинстанционният съд подробно е изложил правни доводи за съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби, които касационната инстанция споделя. Неоснователно е касационното оплакване за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване правото на защита на касатора. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото, пълномощникът на касатора е депозирал пред решаващия съд молба за отлагане на съдебното заседание, насрочено за 19.09.2013 г., поради влошено здравословно състояние, към която е приложил писмени доказателства за възникнало препятствие, което не може да отстрани. Съдът е докладвал молбата и е приел, че не са налице основания за отлагане на делото, тъй като няма твърдения, че представител на дружеството е внезапно възпрепятстван да участва в съдебното заседание. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК предвижда, че съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая внезапна оправдана невъзможност е възникнала и доказана само за пълномощника на жалбоподателя. Цитираната норма намира приложение при кумулативна невъзможност на страната и процесуалния й представител да присъстват на заседание по делото. Ето защо, като е провел редовно съдебно заседание на 19.09.2013 г., първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното касационната жалба, по наведените в нея оплаквания, е неоснователна, а решението, като правилно постановено, следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд