Решение № 9912 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2019 г.

Решение № 9912 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1555 от 08.03.2019 г., постановено по административно дело № 9808/2018 г., Административен съд - С.-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на "Сириус Секюрити" ООД срещу решение № 1040-21-406/22.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – С.-град, с което е оставена без уважение жалба на дружеството срещу разпореждане № 22120/11.07.2018 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната от В. С. злополука е приета за трудова. Със същото решение съдът е осъдил "Сириус Секюрити" ООД да заплати на ТП на НОИ – С.-град юрисконсултско възнаграждение и на В. С. разноски за адвокат. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Сириус Секюрити" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е. Б., действащ чрез пълномощника адв. Д. С.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който да се отмени и обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт. В жалбата е аргументирана теза, че увреждането, претърпяно от бившия служител на дружеството В. С., не е станало във връзка или по повод на извършваната работа. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - С.-град, не изразява становище по касационната жалба. Другият касационен ответник - В. С., действащ чрез пълномощника адв. С. Д., в проведеното съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея първоинстанционно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - С.-град правилно е установил фактическата обстановка по делото. Към датата на злополуката В. С. е работил в "Сириус Секюрити" ООД на длъжност "охранител", и в изпълнение на служебните си задължения е упражнявал контрол върху материали, излизащи от охранявания от дружеството обект "Комплекс П." - гр. С.. На 13.03.2018 г. около 09.30 часа между него и трето лице Р. В., служител на друга фирма - "Билт Ми Груп", също извършваща дейност в обекта, е възникнал конфликт и сбиване, в резултат на което на Стоянов е нанесена травма. На мястото на инцидента е пристигнала полиция и е образувано досъдебно производство. Стоянов е бил откаран в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ "С. А." – гр. С.. Съгласно издадения от лечебното заведение медицински документ (епикриза), лицето е диагностицирано със "счупване на външен (латерален) малеолус, закрито на десен крак". Издаден му е болничен лист за ЗЗ календарни дни домашен отпуск. Съгласно протокол за разследване на трудова злополука от 15.03.2018 г., издаден от "Сириус Секюрити" ООД, В. С. е осъществявал дейност по извършване на охрана и пропускателен режим на обект "Комплекс П." - гр. С., собственост на търговско дружество "Би Ейч Ди Пропърти", възложител по сключен договор за охрана със "Сириус Секюрити" ООД. Според даденото от пострадалия обяснение, Р. В. се е опитвал да изнесе неправомерно материали от обекта, взел дневника на охраната, където се вписват изнасяните материали, и след като с помощта на друг колега В. С. успял да си върне дневника, Р. В. пръв започнал да го удря. А според твърденията на Р. В., както и на останалите лица, намиращи се на обекта, Стоянов е предизвикал Василев, като той с поведението си е станал причина за възникналия побой. Съгласно протокола, охранителят е превишил възложените му задължения при и по повод охраняване на имуществото на обекта, като е прибягнал към физическа саморазправа с един от присъстващите работници на другото дружество. След спазване на административната процедура по установяване на фактическата обстановка е издаден протокол № 47 от 04.07.2018 г. на комисия, назначена със заповед на директора на ТП на НОИ – С.-град. П. анализа на причините за възникване на злополуката комисията е счела, че настъпилото увреждане е настъпило в резултат на изпълнение на трудови задължения и е в интерес на предприятието. По делото не са представени доказателства, които да оборят констатациите в протокол № 47 от 04.07.2018 г. на комисията, назначена със заповедта на директора на ТП на НОИ – С.-град, който е валиден до доказване на противното, съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО. Длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО със свое разпореждане № 22120 от 11.07.2018 г. е приело настъпилата злополука за трудова. Разпореждането е обжалвано от "Сириус Секюрити" ООД по административен ред на основание чл. 117, ал. 2 от КСО. С решение № 1040-21-406 от 22.08.2018 г. директорът на ТП на НОИ – С.-град е оставил без уважение жалбата на дружеството и е потвърдил разпореждането. В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Я. С. и В. Н.. Я. С., който към датата на злополуката е работил в офиса в дежурната оперативна част на "Сириус Секюрити" ООД, е пристигнал на мястото на инцидента след получаване на сигнала за побой и не е бил пряк свидетел на сбиването. Другият свидетел В. Н., който е бил пряк отговорник на пострадалия в същото дружество, не е присъствал на охранявания обект по време на инцидента и е чул за причините за сбиването от колегите си. И двамата не са видели кой първи от В. С. и Р. В. е ударил другия. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на "Сириус Секюрити" ООД против решението на директора на ТП на НОИ - С.-град не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ – С.-град съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от касатора за неговата незаконосъобразност. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат на вътрешно или външно въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето, станало при извършване на възложената от работодателя или от органа по назначаването работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстанционния съд и административните органи, че в процесния случай е налице увреждане на здравето, което е настъпило внезапно, неочаквано и непредвидено. Увреждането на здравето е станало по време на работния процес и е налице пряка причинна връзка между неблагоприятния резултат - временната неработоспособност, и злополуката. Посочените обстоятелства са безспорни между страните. Спорно е дали внезапното увреждане е настъпило във връзка или по повод извършваната работа. Кодексът урежда две алтернативни форми, в които може да се прояви посочената връзка: "по време и във връзка с работата" и "по повод извършваната работа". Съгласно представената по делото длъжностна характеристика за длъжността "охранител", заемана от В. С. към момента на настъпване на злополуката, длъжността включва задължения по осъществяване на пропускателен режим и контрол на влизането и излизането на хора и МПС-та, както и проверка на документите за внасяне и изнасяне на стоки и материали в и от обекта. В конкретния случай административните органи и първоинстанционният съд са приели, че е налице втората хипотеза. Съгласно доктрината и съдебната практика "поводът" се изразява в осъществяване на действия извън непосредственото изпълнение на трудовата функция, но необходими, съдействащи за нейното изпълнение. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО има предвид връзка между увреждането и самата извършена работа, а от друга страна връзка с обстоятелствата и обстановката, при която е извършена работата, обстановка, произтичаща от функциите и задълженията по трудовото или служебно правоотношение. От събраните в хода на първоинстанционното дело доказателства се установява, че инцидентът е настъпил вследствие от извършваните от страна на В. С. стриктни проверки на работници на друго дружество, извършващи дейност на обекта, при напускането му. Стоянов е получил увреждането на работното място при възникнала конфликтна ситуация, която от своя страна е свързана с осъществяваните от пострадалия контролни функции. Не се подкрепят от доказателствата по делото касаторовите твърдения за личностен конфликт, който е причина за настъпване на злополуката. Безспорно се установява, че конфликтът, довел до сбиването между двамата работници, е във връзка със системно изпълняваните от В. С. охранителни и пропускателни функции. В проведеното на 19.11.2018 г. съдебно заседание по делото на АССГ дадените показания също свидетелстват за факта, че конфликтът е във връзка с осъществяваните от пострадалия контролно-пропускателни дейности. Липсват данни лицата да се познавали и да са имали отношения помежду си преди периода на работата им на един и същ обект. Разгледани в своята съвкупност, горепосочените обстоятелства обосновават извода, че настъпването на злополуката е следствие от изпълнението на служебни задължения по упражняван контрол върху внос и износ на материали, който факт се потвърждава и от Я. С. (началник на група "Оперативна дежурна част"). Поведението и на пострадалия, и на причинителя на увреждането, е във връзка със системно осъществяваните от страна на В. С. контрол и проверки при напускане на обекта от Р. В., които от своя страна са реализирани при пряко изпълнение на служебните задължения на Стоянов. Няма данни пострадалият да е превишил правомощията си и по време на работа евентуално да е извършвал дейности, които не са възложени от ръководителя и са извън описаните в длъжностната му характеристика задължения, в нарушение на трудовата дисциплина, но дори и това да беше така, не означава, че е налице изключението по чл. 55, ал. 3 от КСО. Според трайната съдебна практика наличието на виновно поведение от страна на пострадалия, което е допринесло за вредоносния резултат, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. От изложеното по-горе явства, че В. С. е пострадал по повод изпълняваните от него задължения по трудовото му правоотношение като "охранител". Поради това в процесния случай длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - С.-град законосъобразно е определило като трудова злополука травматичното увреждане на В. С., а директорът на ТП на НОИ - С.-град също така законосъобразно е потвърдил обжалваното пред него разпореждане. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,