Решение № 5759 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3645/2016 г.

Решение № 5759 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3645/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Шаян Джавамарди, гражданин на Иран, роден на 01.01.1991 г., срещу решение № 60/29.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1212/2015 г. по описа на Административен съд София област. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Адв. Войнов, от името на касатора сочи като неправилни изводите на съда в насока материална законосъобразност на обжалвания акт и издаването му в съответствие с целта на закона. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед УРИ 4078 ОЧ-1614, 11.12.2015 г. на Директор Регионална Дирекция "Гранична полиция" Драгоман, с която на основание чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България на г-н Джавамарди е наложена принудителна административна мярка "принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци" до принудителното му отвеждане до границата на Република България, но за не повече от шест месеца. Ответникът по касационната жалба, Директор Регионална Дирекция "Гранична полиция" Драгоман, не взема становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура взема мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Шаян Джавамарди, гражданин на Иран, срещу Заповед УРИ 4078 ОЧ-1614, 11.12.2015 г. на Директор Регионална Дирекция "Гранична полиция" Драгоман, с която на основание чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България на г-н Джавамарди е наложена принудителна административна мярка "принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци" до принудителното му отвеждане до границата на Република България, но за не повече от шест месеца. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, Административен съд София област е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на адв. Войнов за допуснати от Административен съд София област съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ, заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът по ал. 1 разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото като явяването на лицето не е задължително. Изложените съображения касаят материалната законосъобразност на обжалваното съдебно решение: Касационната инстанция споделя извода на първоинстнационния съд за валидност на обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, както и изводите на съда относно мотивиране на акта с приложенията в административната преписка. По отношение на възраженията относно правилното приложение на материалния закон: Законовите предпоставки, при които административният орган може да издаде заповед за принудително настаняване в СДВНЧ са: - заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ и кумулативното наличие на някое от посочените обстоятелства: - чужденецът да е с неустановена самоличност, - да възпрепятства изпълнението на заповедта, или - да е налице опасност от укриване. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка за принудително отвеждане на лицето на границата на Република България. Правилно административният съд е приел, че в настоящия случай е налице издадена Заповед УРИ 4078 ОЧ-1613, 11.12.2015 г. на Директор Регионална Дирекция "Гранична полиция" Драгоман, с която на г-н Джавамарди е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". Административният орган мотивира необходимостта от настаняването на лицето в СДВНЧ, със съществуващата реална опасност лицето да се укрие, като същото не притежава документи за самоличност и средства за напускане на страната. Касационната инстанция приема изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин качеството на лицето на чужденец, спрямо който може да се наложи процесната мярка. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на отвеждането. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се повтарят. Задържането на лицето следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложена му ПАМ. В случая посочените критерии, обуславящи настаняване в СДВНЧ, са налице. Правилен е изводът на съда, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на чужденеца ПАМ по чл. 39а, т. 2 с. з. и съществуваща реална опасност от укриването му. Ето защо следва да се приеме, че правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - отвеждане до границата, са упражнени законосъобразно. Данните по делото сочат на обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,