Решение № 10319 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6354/2016 г.

Решение № 10319 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6354/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава четиринадесета - чл. 237 - чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от М. Д. Б. - съдия от районен съд Б. с адрес за призоваване от гр. С. за възобновяване на административно производство и за отмяна на решение № 7506/22.06.2015 г. по адм. дело № 12930/2014 г. на ВАС потвърдено с решение № 373/13.01.2016 г. по адм. дело № 10551/2015 г. на ВАС. П. основание е по чл. 239, т. 6 АПК което се изразява в проявена дискриминация на личен принцип в нарушение на разпоредбата на чл. 14 ЕКЗПЧ. Решението е в противоречие с решения на ЕС а именно решенията по дело К. М. срещу Русия /2010/ и Р. А. срещу Испания /2009/ като двете решения установяват принципа на равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, като ползването на отпуск за отглеждане на дете от родителя, не следва да го поставя в по-неблагоприятно положение, лишавайки го от евентуално подобрение на условията на труд, на което би имал право ако не е използвал такъв отпуск. Счита мотивите за приложими в настоящия случай, тъй като й е отказано повишаване в ранг при наличие на изискванията, предвидени в чл. 234 ЗСВ единствено поради ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност и за отглеждане на дете. Наред с това счита, че е налице и основание по чл. 239, т. 1 АПК тъй като е повишила професионалната си квалификация по време на отпускът за отглеждане на дете като е спечелила конкурс за докторант по наказателно право, документът за което не бил представен в производството пред ВАС от процесуалния представител на когото възложила това действие и който представя сега с настоящето искане. Ответникът, Висш съдебен съвет чрез процесуален представител изразява становище в писмен вид за неоснователност на искането с подробни съображения. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия за да произнесе взе предвид следното: Искането е допустимо и разгледано по същество е неоснователно. Производството по реда на глава четиринадесета е извънинстанционно за проверка на неправилни съдебни актове само на изчерпателно посочените основания по чл. 239 АПК. Конкретно посоченото основание по чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Твърдението в искането за отмяна, че страната не е представила доказателства в съдебното производство по същество по причини на действията на процесуалния представител не е в хипотезата на цитираната разпоредба на чл. 239, т. 1 АПК. Обстоятелството и доказателството за него не са нови, Б. е искала да се ползва от това доказателство и процесуалните пропуски се дължат изцяло в поведението на страната и процесуалния представител. Предвид изложеното соченото основание не е налице. Не се констатира и основанието по чл. 239, т. 6 АПК, което гласи, че актът се отменя когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице това основание обаче следва да има решение което се отнася за конкретния случай със страна настоящия искател. Такова решение не се посочва, а и не се твърди искането за отмяна, че съществува. Мотивите към други решения, по други случаи и с други страни, не са в хипотезата на основанието по чл. 239, т. 6 за отмята на съдебни актове поради което и на това основание искането е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК ВАС петчленен състав на втора колегия