Решение № 17230 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2011 г.

Решение № 17230 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Трендафил Димитров Акузов от гр. Любимец за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 6806/17.05.2011 г., постановено по адм. д. № 9491/2010 г. на Върховния административен съд, поради открити нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Прилага заповед № 26/11.01.2007 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и моли атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав. В съдебно заседание молителят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - изп. директор на Българска агенция по храните, се представлява от юрисконсулт, който оспорва искането и моли да бъде отхвърлено кат неоснователно. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, намира искането за процесуално допустимо, като подадено в 1-годишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество е неоснователно. Отмяна на влезли в сила съдебни решения и определения по административни дела се допуска при условията, изрично упоменати в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Производството по реда на чл. 239 от АПК е извънинстанционен способ за отмяна на неправилни решения и определения на основанията, посочени изчерпателно в шестте точки на разпоредбата. Текстът на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. Съдът намира, че в конкретния случай няма основание за прилагане на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Развитите в молбата доводи са предимно за неправилност на изводите на тричленния състав на ВАС, както и за незаконосъобразност на процесния административен акт. С визираното решение № 6806/17.05.2011 г., постановено по адм. д. № 9491/2010 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав е оставил в сила решение № 1771/04.06.2010 г., постановено по адм. дело № 6175/2007 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Трендафил Акузов против Заповед № 246/27.11.2007 г. и против Заповед № 247/27.11.2007 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), с които на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Пред първата съдебна инстанция е установено, че Трендафил Акузов е заемал длъжността "главен инспектор" в дирекция "Граничен ветеринарномедицински контрол" на НВМС. По време на работа на 19.02.2007 г. на ГИВП Капитан Андреево, същият е извършвал дезинфекция на преминаващите през границата, пристигащи от Република Турция товарни автомобили, без да издаде квитанции за платена такса на 20 от тях, като номерата на тези автомобили фигурират в дневника на Гранична полиция като преминали през границата. Не е спорно по делото, че тези моторни превозни средства не са освободени от заплащане на такси за дезинфекция съгласно Тарифата за таксите, които се събират от НВМС. Като главен инспектор Акузов е имал задължението да извършва дезинфекция на влизащите през границата в страната моторни превозни средства, да събере граничните ветеринарни такси и да издаде съответните документи (т. III. 2 и т. V. 7 от длъжностната му характеристика). Дезинфекцията се е провеждала съгласно Заповед № РД-09-258/03.05.2006 г. на министъра на земеделието и горите, издадена на основание чл. 190 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във връзка с усложнената епизоотична обстановка в страните, граничещи с Република България. Като основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение, молителят представя заповед № 26 от 11.01.2007 г. на генералния директор на НВМС, с която се набелязват мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на опоменатите в нея заразни болести по животните. В процесното искане се изтъква, че тази заповед е последваща цитираните в заповедта за уволнение актове относно епизоотичната обстановка в страната. Това писмено доказателство установявало, че към датата на констатираното нарушение 19.02.2007 г. не е имало обявена епизоотична обстановка, съответно, за Акузов не е съществувало задължението да извършва таксуване на влизащите превозни средства за извършваната дезинфекция. Върховният административен съд намира, че представеното писмено доказателство не съдържа факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала. Съществено в оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" е извършеното от Трендафил Акузов финансово провинение - неиздаване квитанции за платена такса на 20 товарни автомобила, които фигурират в дневника на Гранична полиция като преминали през границата и на които е извършена дезинфекция. Това нарушение на служебните задължения не е пряко обвързано от акта, с който се установява епизоотичната обстановка в страната и срещу кои болести по животните се извършва дезинфекция. Спорен е не фактът дали молителят е следвало или не да извърши дезинфекция на влизащите автомобили. Дисциплинарното провинение се изразява в несъбиране на такса за извършена дезинфекция, което от своя страна води до щета за бюджета на НВМС, каквито са мотивите на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". По изложените съображения настоящият състав счита, че не е налице основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение и искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав,