Решение № 13792 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2013 г.

Решение № 13792 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 201/22.04.2013 г., постановено по административно дело № 1044/2012 г., Административен съд - Велико Търново е: 1) отхвърлил жалбата на Митко Христов Димитров с постоянен адрес с. Масларево, обл. Велико Търново, против решение № 28/28.09.2012 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Велико Търново, с което е отхвърлена жалба вх. № 21594/30.08.2012 г. против разпореждане № 818/18.07.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Велико Търново. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Митко Христов Димитров, действащ чрез пълномощника адв. Илиева, с доводи, че то е недопустимо, неправилно и необосновано. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на направените разноски за двете инстанции. С допълнителна молба касаторовият повереник представя заверени копия на заповеди и удостоверение, за които твърди, че са новооткрити доказателства. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Велико Търново, действащ чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Маринова, оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на Административен съд - Велико Търново да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка по спора. Със заявление от 6.03.2012 г. Митко Христов Димитров е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 818/18.07.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в РУСО - Велико Търново на Димитров е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Недоволен от разпореждането, Димитров го е обжалвал по административен ред с твърдението, че за периодите от 1.01.1978 г. - 31.12.1987 г. и от 1.01.1991 г. - 21.02.1993 г. трудът му следва да се зачете от втора категория, защото е заемал длъжност "ел. техник" в ТКЗС с. Масларево. С решение № 28/28.09.2012 г. директорът на ТП на НОИ - Велико Търново е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана, по съображения, че през спорните периоди Димитров не е полагал труд при условията на т. 66и от ПКТП (отм.), защото е бил енергетик, а не механизатор в селското стопанство. На свой ред Великотърновският административен съд не е уважил сезиралата го жалба на Димитров срещу решението на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Съдът обосновано е приел, че: атакуваното пред него решение е издадено от компетентен орган в законоустановения срок и в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. В мотивите на проверяваното съдебно решение са изложени подробни и убедителни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, с оглед на което обосновано е приета законосъобразност на оспорения пред съда акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съдебен акт е постановен в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че жалбата на Димитров по съдебен ред е неоснователна. Не би могло да се кредитират оплакванията на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения. Противно на поддържаното от касатора, решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Великотърновският административен съд надлежно е обсъдил събраните по делото доказателства за спорните периоди 1.01.1978 г. - 31.12.1987 г. и 1.01.1991 г. - 21.02.1993 г., за които периоди надлежно е установено от записа в трудовата книжка на жалбоподателя, че последният е полагал труд в ТКЗС с. Масларево на длъжност "енергетик", която не попада в записа на т. 66и от ПКТП (отм.). Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е предприел необходимите действия за събиране на доказателства, доказващи втора категория труд на жалбоподателя. В хода на съдебно-административното производство съдът е изискал от Архивно стопанство гр. Ловеч документи, доказващи втора категория труд, разплащателни ведомости, допълнителни споразумения, лично трудово досие и др. Запазени са само разплащателните ведомости, съдържанието на които не обуславя категоризиране на труда на Димитров като такъв от втора категория през спорните периоди, а наличните доказателства не съдържат конкретна информация за характера на изпълняваната работа от жалбоподателя и заеманата от него длъжност. Дейността му през тези периоди не попада в някоя от хипотезите на т. 66и от ПКТП (отм.), с която е създаден преференциален режим за ранно пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности, и осигурителния му стаж за този период няма как да бъде зачетен от втора категория. Трудът му през спорните периоди не може да бъде квалифициран и по т. 67, ал. 1, във връзка с чл. 66и от ПКТП (отм.), доколкото няма данни дейността му тогава да е свързана със същата вредност и тежест на труда като посочените в т. 66и от цитирания правилник. Касаторовото възражение, че съдът не е взел предвид показанията на свидетелите, също не може да бъде споделено. Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО, категория труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетели. Извън горното, представените с допълнителна молба от адв. Илиева доказателства (заверени копия на заповеди и удостоверение), с които подкрепя твърденията си, че доверителят й през спорните периоди е работил като ел. техник в ТКЗС, не следва да се обсъждат от настоящата инстанция, която не може тепърва да установява доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакувания пред първата инстанция индивидуален административен акт. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че заемането на длъжност с такова наименование поначало е основание по т. 66и от ПКТП (отм.) за определяне на труда от втора категория, но само в случай, че дейността може да се причисли към тази на механизаторите в селското стопанство, за каквото по делото отсъстват данни. Въз основа на надлежно събрания доказателствен материал съдът е извел обоснован и материално законосъобразен извод, че не е налице една от трите кумулативно дадени предпоставки на § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО, а именно жалбоподателят да е работил минимум 15 години при условията на втора категория труд, което го лишава от основание да му се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при посочените в тази норма условия. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски няма основание да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,