Решение № 125 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3976/2019 г.

Решение № 125 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3976/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 27.05.2019 г. по гр. д. № 199/2019 г. на ОС Сливен, с което е обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо и е прекратено производството по делото. Допуснато е касационно обжалване по въпроса налице ли е нов правопораждащ факт при уважен иск по чл. 135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение, с което, искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но и по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост. Жалбоподателите – М. П. В. и В. Д. М., чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е неправилно и молят да се отмени, а делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество. Ответникът Ц. Т. Х., не се явява, не се представлява и не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение № 9/13.02.2019 г. по гр. д. № 97/2018 г. на Котелски районен съд, като недопустимо, поради отвод за сила на пресъдено нещо, е прекратил производството по делото. Съдът при извършване на проверката за наличие на положителните и отсъствие на отрицателните предпоставки за правото на иск, е приел, че решението е постановено при наличие на отрицателна предпоставка за правото на иск, а именно влязло в сила решение по същия спор между същите страни. Констатирал е, че с решение от 27.08.2015 г. по гр. д. № 531/2012 г. по описа на РС Котел, съдът се е произнесъл по отношение на обявяването за окончателен на предварителен договор, сключен на 25.12.2007 г. между Ц. Т., действаща чрез пълномощника си Д. Г., като продавач и Н. Б. като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Ц. Т. се задължила да прехвърли на Н. Б. собствеността върху следните недвижими горски имоти, възстановени с Решение № ПРЗЗ от 22.12.2007 г. на ОСЗ- Котел, а именно: имот с /№/, по картата на възстановена собственост в землището на [населено място], с площ от 237, 834 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ и имот /№/ по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], с площ от 41, 266 дка, представляващ широколистна гора в местността "А. ", като е отхвърлил иска, тъй като е счел, че недвижимият имот не се намира в патримониума на продавача, както и че договорът е сключен без представителна власт и не обвързва продавача. Установено е, че делото е било образувано въз основа на исковата молба подадена от цесионерите по договор за цесия от 21.08.2012 г., в който Н. Б. продал на въззиваемите вземането си по предварителния договор. Съдът е приел, че атакуваното пред него първоинстанционно решение е постановено при пълен субективен и обективен идентитет на спорното право и основанието за възникването му с предходно постановено и влязло в сила решение. Прието е, че страните са едни и същи и по двете дела – обещателят по предварителния договора Ц. Т., в качеството и на ответник и частните правоприемници на купувача Н. Б. – М. П. и В. Д. в качеството им на ищци, както и че един и същ е и правопораждащия факт, а именно правата се черпят въз основа на същия предварителен договор, поради което влязлото в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК, за предявяване на новия иск в настоящото дело. Посочено е, че изключение от това процесуално правило има когато след влизането на решението в сила са настъпили нови правопораждащи или правоизменащи факти, които могат да доведат до промяна не само на изхода по делото, но и променят основно претенцията, а в случая такъв факт се сочи успешно проведеният П. иск, с който е обявена за частично недействителна спрямо правоприемниците на купувача по предварителния договор, разпоредителната сделка на обещателя и съгласно постановките на ППВС № 1/65, кредиторът по предварителния договор може да реализира вземането си с предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съдът е приел, че това би било възможно, ако искът по 19, ал. 3 ЗЗД по предходното дело е отхвърлен на това основание, тъй като има обстоятелство, което се явява релевантно и изменя спорното право, а в случая спорното право е било отречено и на друго основание. Изложени са съображения за това, че съдът в първото по време решение е приел, че предварителния договор е негоден да породи търсените от ищеца последици, тъй като е сключен без представителна власт и по отношение на това основание не са настъпили никакви правопораждащи или правоизменящи факти след влизане в сила на решението, които да се вземат предвид при ново предявяване на иск. Прието е, че на практика с второто решение по същия спор би се е стигнало до ревизирането на мотивите и крайния извод по едно влязло в сила решение, което е недопустимо по силата на чл. 299 от ГПК и независимо дали първото решение е постановено при непълнота на доказателствата, при правилни или грешни изводи, те са били стабилизирани при влизането в сила на решението. Посочено е, че влязлото в сила решение се ползва със сила на присъдено нещо, т. е. то е задължително за страните и за техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в страната, както и че разрешеният с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван и това е гаранция за стабилитет на решението и в отношенията между субектите. Тъй като отводът за сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална предпоставка и съдът следи за нея служебно, то при установяването и е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Допуснато е касационно обжалавне по въпроса: налице ли е нов правопораждащ факт при уважен иск по чл. 135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение, с което, искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но и по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост. Настоящият състав намира, че е налице нов правопораждащ факт при уважен иск по чл. 135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение, с което искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но и по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост, каквото разрешение е дадено и в ППВС № 1/29.03.1965 г., където е прието, че купувачите по предварителен договор имат правен интерес да водят иск по чл. 135 ЗЗД, когато преди постановяването на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за същия имот е издаден и вписан нотариален акт и носителят на този нотариален акт се легитимира като собственик на спорния имот. При този отговор на поставения за разглеждане въпрос настоящият състав намира, че възивният съд неправилно е приел, че влязлото в сила решение за отхвърляне иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД преди постановяване на решение, с което се уважава иск по чл. 135 ЗЗД на купувача по предверителния дотовор, се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на предявения отново иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, независимо от успешно проведената защита с иска по чл. 135 ЗЗД., т. е. че спорът не може да бъде пререшаван, поради което е прекратил производството по делото. Съдът неправилно е приел, че след като в мотивите в първото по време решение са изложени съображения и за това, че предварителният договор е негоден да породи търсените от ищеца последици, тъй като е сключен без представителна власт и по отношение на този факт не са настъпили никакви правопораждащи или правоизменящи правоотношения след влизане в сила на решението, които да се вземат предвид при ново предявяване на иск, то и на това основание производството е недопустимо. В случая съдът не е съобразил факта, че с решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението, който чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източник на силата на пресъдено нещо. С диспозитива на решението съдът се произнася само по предявените насрещни права на ответника чрез възражения - за право на задържане /чл. 72, ал. 3 ЗС и чл. 91 ЗЗД/ и за вземането, въз основа на което е направил възражение за прихващане. Освен за посочените насрещни права на ответника за други права, предявени чрез възражение, съдът не се произнася с отделен диспозитив. Съдът дължи зачитане на силата на пресъдено, както в хипотезата на чл. 299, ал. 2, когато отново се предявява спор разрешен със сила на пресъдено нещо, така и в случаите, в които между същите страни е налице друг преюдициален спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, какъвто не е конкретния случай. Мотивите на решението са без значение за белезите на вземането (правопораждащи факти, страни и размер), а с това – и за предмета на силата на присъдено нещо, която решението поражда. По отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет и те именно за това не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. В този смисъл е разяснението в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТД № 1/2000 г. на ОСГК. С т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, Р № 44/07.02.2012 г. по гр. д. № 1188/2011 г. ІV гр. о. Р № 133/26.10.2011 по т. д. № 133/2011 г. ІІ г. о. Р № 472/12.01.2012 г. по гр. д. № 1712/2010 г. ІV гр. о. и Р № 610/09.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г. на ВКС І т. о. се приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Ако страната иска да се формира сила на пресъдено нещо по едно преюдициално отношение, тя следва да го въведе като предмет на спора с предявяване на инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, какъвто не е предявяван при предишното разглеждане на спора по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с искане да се установи недействителността на предварителния договор като сключен без представителна власт, а такова твърдение е веведено само с възражение. Предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното правоотношение е необходимо за да се формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото и произнасянето по него намира отражение в диспозитива, а не би било необходимо, ако мотивите на решението се ползваха с такава сила. Доколкото в случая спорното право, което е предмет на спора, е индивидуализирано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен така предявения иск, формира сила на пресъдено нещо досежно невъзможността да се прехвърли собствеността върху спорния имот поради това, че същият не е собственост на продавача - обещател по предварителни договор, затова и според чл. 298, ал. 1 ГПК обективните предели на силата на пресъдено нещо са определени по същия начин, по който е индивидуализирано спорното право в чл. 127 ГПК. С оглед изложеното, тази инстанция приема, че в нарушение на закона въззивният съд е приел, че мотивите на влязлото в сила решение по гр. д. № 531/2012 г. по описа на РС Котел се ползват със сила на присъдено нещо и по отношение на правно значими за настоящия спор факти, обсъдени в мотивите на съдебния акт. Именно защото по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения, които не са заявени с инцидентен установителен иск, не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението, когато страната я удовлетворява резулта. Не се смятат нито отречени, нито признати със СПН доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения. По други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване, без да може срещу това да се предяви отвод за присъдено нещо. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, по съществото на спора. Разноските ще следва да бъдат присадени за всички инстанции с оглед изхода на спора по делото. Предвид изложените съображения, съдът