Решение № 4281 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2009 г.

Решение № 4281 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Георги Иванов Ангелов от гр. Харманли, срещу Решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. /ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково в частта относно определеното обезщетение за имот № 77181.5.55. в размер на 103 325 лв и сградата в него с № 77181.12.5.55.1 в размер на 38021 лв. Твърди, че така определеното обезщетение е крайно несправедливо, тъй като имотът попада в урбанизирана територия, в него е засадена овощна градина, съществуват и други подобрения, а сградата е с търговско предназначение. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура, оспорват жалбата като неоснователна и молят за нейното отхвърляне. С оглед събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, съдът намира жалбата за основателна. видно от представения нотариален акт № № 176/1999 г. собствеността на жалбоподателя върху процесния имот се установява по безспорен начин. От процесния имот, целият с площ от 6.673 дка, се отчуждава част от 1.061 дка, в която попада масивна сграда, законно построена, фигурираща в акта за собственост, притежаваща кадастрален номер 77181.5.55.1 със застроен площ от 51 кв. м, използвана по предназначение за търговски обект. От отчуждаването се засяга частично и полумасивна сграда - общежитие, цялото със застроена площ от 165 кв. м, фигурираща в нотариалния акт за собственост, /респ. притежаваща статут на търпимост/. С оглед засягането от отчуждителното мероприятие - преминаване на ж. п. линия, респ. сервитутно отстояние, конструкцията на последната става неизползваема и нетърпима. От заключението на приетата по искане на жалбоподателя съдебна експертиза се установява, че състоянието на двете сгради е доброи същите са използваеми. В имота има трайни насаждения - овощна градина и лозя, както и три броя кладенци, общият брой на които е подробно посочен в табличен вид както в заключението на независимия експерт, така и в заключението на вещото лице. При извършване на оценка по метода, посочен в чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. § 1а от ДР на ЗДС, вещото лице е извършило сравнение на пазарните аналози - сделки с имоти със същите характеристики в относимия период - от датата на възлагане на на експертната оценка от административния орган, проверените сделки са посочени в заключението. В независимата експертна оценка пазарни аналози не се цитират, въпреки, че се сочи, че оценката е извършена на базата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Въз основа на направената от вещото лице проверка, е дадено заключение, че пазарната стойност на имота следва да се определи на базата на 41.30 лв за кв. м при 31 лв за кв. м, оценка дадена от административния орган. Подобренията в имота и едната сграда, оценени от независимия експерт на органа на 38 021 лв. и 13 663 лв. съответно, се определят на същата стойност, като оценката на административния орган се потвърждава от вещото лице. Втората сграда е оценена от вещото лице на 69 135 лв., при 56 771 лв, от независимия експерт на административния орган, тъй е преценено, че тя е в по-добро състояние, отколкото е оценена от органа. Така общата оценка, дадена на базата на пазарните аналози от вещото лице от оценителната експертиза, е 164 638 лв. /при сума 141 346 лв., посочена от независимия експерт/. Съдът намира, че следва да възприеме оценката, дадена от вещото лице от назначената съдебно-оценителна експертиза, която почива на сравнение между констатирани и цитирани в заключението на вещото лице пазарни аналози. Този възприет и приложен от експертизата метод почива изцяло на принципа, посочен чл. 32, ал. 2, вр. § 1а от ДР на ЗДС. Независимата експертна оценка, при мотивиране на възприетия принцип на пазарните аналози, не е цитирала осъществени сделки в относимия период, установени от експертизата, поради което заключението на независимия експерт не е подкрепено с доказателства. Предвид изложеното, решението на МС в обжалваната част относно определеното за процесния имот обезщетение, следва да се измени, като обезщетението следва да се увеличи съобразно дадените от вещото лице по съдебната експертиза оценки за земята и едната от двете сгради. Общата стойност на обезщетението следва да се увеличи от 141 346 лв. на 164 638 лв. Предвид изхода на спора, по искане на жалбоподателя в негова полза следва да се присъдят и направените по делото разноски, които по възражение на ответника за прекомерна завишеност, следва да се редуцират на 1000 лв, от които 700 лв - платени депозити за вещо лице и 300 лв адвокатски хонорар съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. върху оценяемия интерес. Предвид изложеното, съдът