Решение № 5769 от 1.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Админстративнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев против решение 127/24.11.2022 г., постановено по адм.д. 183/2022 г. по описа на Административен съд- Видин, с което е отхвърлено оспорването на раповед РД-11/24 от 16.08.2022 г. на областния управител на Област Видин, с която на основание чл. 108, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗДСл се прекратява служебното правоотношение на Георгиев за длъжността старши юрисконсулт в дирекция Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността (АПОФУС) в областна администрация Видин, считано от 17.08.2022 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК, като се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. В срока за отговор по чл. 232 АПК ответната страна в производството- Областният управител на област Видин, депозира становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението.Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Георгиев против заповед РД-11/24 от 16.08.2022 г. на областния управител на Видин, с която на основание чл. 108, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, считано от 17.08.2022 г. Административният съд е приел издадената заповед за валидна - издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, и законосъобразна - постановена при правилно приложение на материалния закон и спазване на административнопроцесуалните правила. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Видно от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства настоящия касатор е бил назначен за първи път на държавна служба със заповед РД-11/20 от 15.06.2022 г. на областния управител на Област Видин, на длъжност старши юрисконсулт в дирекция АПОФУС, считано от 16.06.2022 г. В едногодишния срок служебното правоотношение е прекратено, считано от 17.08.2022 г., като на служителя е изплатено обезщетение за неизплатен годишен отпуск. При напълно изяснена фактическа обстановка по делото и съобразявайки константната практика на Върховния административен съд , административният съд е приел оспорената заповед за законосъобразна. Съобразен с нормата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е изводът на съда, че разпоредбата дава право на работодателя при назначаване за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното правоотношение без да са налице хипотезите на чл. 103 от ЗДСл. В случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение - служителят е назначен за първи път на държавна служба и е освободен в рамките на едногодишния срок за изпитване. Обоснован е изводът на съда, че целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност, която преценка за органа е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, което обосновава и липсата на изискване за мотивираност. Върховния административен съд безпротиворечиво приема в практиката си, че заповед, издадена по чл.12, ал.1 ЗДСл не подлежи на изрично мотивиране с причините за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като тази заповед се издава в условията на оперативна самостоятелност.Това право на органа по назначаването е установено с цел да се осигури най-ефективното функциониране на администрацията. Предвид гореизложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнгараждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,