Решение № 9123 от 2.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Варна срещу решение 36/30.11.2022 г., постановено по адм. д. 662/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменено решение 32-315931/06.10.2021 г. към MRN 19BG002002018407R3/25.10.2019 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна "Ром Азия Груп" ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 25.10.2019 г. "Ром Азия Груп" ЕООД е декларирало на режим "допускане за свободно обръщение и вътрешно потребление" стоки, които са предмет на освобождаване от ДДС доставка до друга държава членка, 638 колета, 14 205, 50 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Стока 1 от митническата декларация е описана като дамски клинове с шевове тип панталон трико полиестер 8440 броя, деклариран код по ТАРИК 6104630000, 1566 кг. нето тегло, декларирана митническа стойност 7467, 29 лв. или за 1 брой 0, 88 лв. Стока 2 е описана като чорапи трико полиестер мъжки 89 460 чифта, детски 57 600 чифта, дамски 13 500 чифта, класирана в код по ТАРИК 6115969900, 10 725, 50 кг. нето, 0.08 кг./чифт, държава на износ Китай, държава на произход Китай, декларирана митническа стойност 31 879, 67 лв. или 0,20 лв. на чифт, декларирана стойност 2, 97 лв./кг. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение са приложени: търговска фактура ZK-BG1963/28.08.2019 г., фактура 105/25.10.2019 г., протокол за пломбиран на превозно средство 287/25.10.2019 г., международна товарителница от 25.10.2019 г., фактура 5609351790/27.09.2019 г., фактура 5609351117/16.10.2019 г., фактура 5609353116/16.10.2019 г. С писмо от Европейската служба за измамите (ОLAF) Агенция Митници е уведомена че декларираните цени на стоките се отклоняват значително от справедливите цени на Европейския съюз, изчислени от Съвместния изследователски център. Митническите органи са приели, че съобразно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради това, че стойността на стоката не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. следва да се определи по реда на чл. 74, § 2, б. "б" договорената стойност на сходни стоки. Приели са, че не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент 952/2013 г. тъй като не са установени "идентични стоки" по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради това се пристъпва към чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Посочено е, че за извършване на анализа е извлечена справка от националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки, класирани в код по ТАРИК 6104630000 и 6115969900, страна на износ Китай, за периода от 25 юли 2019 г. до 25 октомври 2019 г., като единичната стойност на стоките е изчислена като митническата стойност е определена на брой или съответно брой чифтове. За стока 1 е определена митническа стойност 1, 59 лв. на брой, за стока 2 е опредена митническа стойност 0, 78 лв. на чифт. Дружеството е уведомено за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК и му е дадена възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението, съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, директорът на ТД "Митница Варна" в Агенция "Митници" е приел решение към MRN 19BG002002018407R3/25.10.2019 г., с което е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираните стоки 1 и 2 по МД с MRN 19BG002002018407R3/25.10.2019 г. Определена е митническата стойност на стока 1 в размер на 13 419, 60 лв. 8440 броя х 1.59 на брой, за стока 2 в размер на 121 726, 80 лв. 156 060 чифта х 0.78 лв. на чифт. Разпоредено е да се коригират данните в митническата декларация в съответната част, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания, дължими суми за доплащане мито в размер на 11 495, 54 лв. и ДДС 0.00 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 114, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с решение 36/30.11.2022 г., постановено по адм. д. 662/2021 г. по описа на Административен съд Русе, е отменено решение 32-315931/06.10.2021 г. към MRN 19BG002002018407R3/25.10.2019 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Приел е, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като в процесния случай административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Приел е, че от страна на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно характеристики и вид на внесената стока - не е била направена проверка в счетоводството на дружеството, при която да се установи има ли налични количества от внесените стоки, както и каква е тяхната продажна цена. Приел е за необосновано становището на митническия орган относно наличие на пречки митническата стойност да бъде определена по реда на чл. 70 от Регламент 952/2013, а именно съобразно договорната стойност, представляваща действително платената или подлежащата на плащане цена. Приел е, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламента, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Приел е, че чл. 141, ал. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви "а" или "б" от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение са дадени определения на понятията "идентични" и "сходни" стоки за целите на определянето на митническа стойност, а именно стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им и стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Приел е, че в процесния случай в решението липсват както доказателства, така и аргументи изложената последователност на действията да е спазена. От друга страна в хипотезата, при която не са открити "идентични стоки" от същия износител, еднакви във всяко отношение и е предприето определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС, митническите органи е следвало да извършат анализ съобразно изискванията на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица, което не е било сторено в настоящия случай. Сходството на стоките по процесната митническа декларация и по ползваната от ответника митническа декларация не установява "сходни стоки", за да може да се приеме, че е доказана стойността на стоката в размера определен от ответника. Поради тези съображения оспореното решение е издадено в нарушение на чл. 74, § 2, б. "б" от МКС и чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съдът приема, че посочени данни в доклада на OLAF не могат да заменят съответно да поправят пропуските на ответника относно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, защото отново остава липсата за надлежно уведомяване на жалбоподателя за обстоятелствата, на които се основават съмненията. Решението е правилно. Установено е, че на 25.10.2019 г. "Ром Азия Груп" ЕООД е декларирало на режим "допускане за свободно обръщение и вътрешно потребление" стоки, които са предмет на освобождаване от ДДС доставка до друга държава членка, 638 колета, 14 205, 50 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Стока 1 от митническата декларация е описана като дамски клинове с шевове тип панталон трико полиестер 8440 броя, деклариран код по ТАРИК 6104630000, 1566 кг. нето тегло, декларирана митническа стойност 7467, 29 лв. или за 1 брой 0, 88 лв. Стока 2 е описана като чорапи трико полиестер мъжки 89 460 чифта, детски 57 600 чифта, дамски 13 500 чифта, класирана в код по ТАРИК 6115969900, 10 725, 50 кг. нето, 0.08 кг./чифт, държава на износ Китай, държава на произход Китай, декларирана митническа стойност 31 879, 67 лв. или 0,20 лв. на чифт, декларирана стойност 2, 97 лв./кг. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение са приложени: търговска фактура ZK-BG1963/28.08.2019 г., фактура 105/25.10.2019 г., протокол за пломбиран на превозно средство 287/25.10.2019 г., международна товарителница от 25.10.2019 г., фактура 5609351790/27.09.2019 г., фактура 5609351117/16.10.2019 г., фактура 5609353116/16.10.2019 г. С писмо от Европейската служба за измамите (ОLAF) Агенция Митници е уведомена че декларираните цени на стоките се отклоняват значително от справедливите цени на Европейския съюз, изчислени от Съвместния изследователски център. Митническите органи са приели, че съобразно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради това, че стойността на стоката не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. следва да се определи по реда на чл. 74, § 2, б. "б" договорената стойност на сходни стоки. Приели са, че не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент 952/2013 г. тъй като не са установени "идентични стоки" по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради това се пристъпва към чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Посочено е, ча за извършване на анализа е извлечена справка от националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки, класирани в код по ТАРИК 6104630000 и 6115969900, страна на износ Китай, за периода от 25 юли 2019 г. до 25 октомври 2019 г., като единичната стойност на стоките е изчислена като митническата стойност е определена на брой или съответно брой чифтове. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент, във вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Riga, C-1/18, т. 22. По-специално съгласно член 29 от Митническия кодекс, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. За да се преодолее рискът от обявяване на по-ниска стойност Комисията е разработила методология за оценка на справедливи цени (известни още като средни цени без стойности, силно различаващи се от нормалните, като това са статистически прогнози, изчислени за цените на търговските продукти на базата на данни без стойности, силно различаващи се от нормалните), като към данните на Съюза (база данни за подробни статистически данни за международната търговия със стоки) се прилага статистическа процедура, за да се получат надеждни оценки за цените на внесените стоки. Тази информация относно справедливите цени е ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на възможни случаи на обявена по-ниска стойност. По-специално, както следва от т. 38 от решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/2012, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (в този смисъл решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/112). Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Всъщност изводите си за неприлагане на договорната стойност на стоката като митническа стойност по смисъла на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническите органи са обосновали с информация, и с анализ на същата, която е била известна само на тях (на митническите органи). Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013. Съобразно Член 74, параграф 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. Съобразно параграф 2, митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д). Дял V от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; , изменен с Регламент (EO) 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г. (ОВ L 346, 1994 г.) (наричан по-нататък "Регламентът за прилагане"), е озаглавен "Митническа облагаема стойност" и включва членове 141 181а. Съгласно член 142 от Регламента за прилагане, параграф 1, за целите на настоящия дял в) "идентични стоки" означава стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; г) "сходни стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Съобразно член 150 от този регламент, параграф 1, при прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс (договорна стойност на идентични стоки), МОС трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, 4, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член, договорната стойност на идентични вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член". Съобразно член 151, параграф 1 от посочения регламент, при прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, договорна стойност на сходни стоки, МОС трябва да се определя посредством договорната стойност на сходни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за сходни на оценяваните стоки, произведени от същото лице Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член договорната стойност на сходни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член. В процесния случай, за да мотивира неприложимостта на б. "а административният орган е посочил, че не е била открита изчерпателна информация относно показателите на стоката. Информация не е била открита и при допълнителното проучване и анализ, без обаче да се съдържат данни, от които да може да се установи какъв анализ е правен и къде е търсена необходимата информация. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа при прилагането на тази разпоредба митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016 съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C 46/16, EU: C: 2017: 839, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че макар методиката OLAF първоначално наистина да е била създадена и одобрена от държавите членки с консенсус като способ за анализ на риска, който да помага на националните митнически органи да идентифицират потенциалните стоки със занижени цени, вярно е също така, че тя позволява, от една страна, въз основа на статистически митнически данни, предоставени от държавите членки на Комисията, да се определят обемите на внесените стоки, декларирани на стойност под рисковия праг, и от друга страна, чрез използване на критерия на коригираната средна цена за разглежданите стоки на равнището на Съюза, разработен при прилагане на същата методика, да се оцени сумата на собствените ресурси, които държавата членка щеше да събере и предостави на разположение на бюджета на Съюза. Няма никакво противоречие в това, че методиката OLAF, макар и първоначално разработена като способ за анализ на митническите рискове, може също така да служи като основа за оценяване на обхвата на загубите на традиционни ресурси, когато внесените стоки са допуснати за свободно обращение на митническата територия на Съюза, без да е извършен подходящ контрол при вдигането, което води до загуба за бюджета на Съюза. Докладът от разследването на OLAF и действията след разследването са уредени в член 11 от Регламент (ЕС Евроатом) 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) 1074/1999 на Съвета. Съобразно посочения текст, след завършване на дадено разследване от Службата се изготвя доклад под разпореждането на генералния директор. В доклада се представя правното основание за разследването, предприетите процесуални действия, установените факти и първоначалната им правна квалификация, оценка на финансовите последици от установените факти, спазването на процесуалните гаранции в съответствие с член 9 и заключенията от разследването (параграф 1). При изготвяне на тези доклади и препоръки се взема под внимание и националното законодателство на засегнатата държава-членка. Докладите, изготвени на тази основа, представляват допустими доказателства в административни или съдебни производства на държавите-членки, където е възникнала необходимост от използването им, по начина и при условията, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила като приложимите за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация, и имат същата доказателствена стойност като тях (параграф 2). Посочените разпоредби, обаче не отричат задължението на административния орган да мотивира решението си, което той не е сторил. С оглед изхода на спора, в полза на Ром Азия Груп ЕООД следва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 2040 лв., по представен договор за правна защита и съдействие. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК