Решение № 1161 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Нове Интернал ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Филипова, срещу Решение 5287 от 07.08.2023 г., постановено по адм. дело 12172/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РА-30-282/25.08.2020 г. на главния архитект на Столична община и е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че извода на първоинстанционния съд относно времето на изграждане на склада е неправилен, което от своя страна е опорочило и останалите изводи на съда относно законността и евунтуалната търпимост на склада. Според касатора по делото са събрани косвени доказателства, които убеждават че за процесния склад са налице строителни книжа. Излагат се доводи за търпимост на процесния строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Възразява се също така, че при постановяване на съдебното решение съдът не е съобразил и разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ,т. 3 от ЗУТ, както и е нарушил чл. 168 и чл. 172а, ал. 2 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова, с което се отмени оспорената заповед и се присъдят съдебни разноски. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Нове Интернал ЕООД срещу заповед РА-30-282/25.08.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, предл. второ от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Едноетажен склад, находящ се поземлен имот с идентификатор 68134.2097.464, Природен парк Витоша, който е изпълнен без разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на Плана за управление на Природен парк Витоша и специализирания подробен устройствен план, както и без остъпено право на строеж по реда на чл. 54 от Закона за горите. Административният орган е приел, че строежът е извършен след 02.10.2015 г., доколкото същият не е бил нанесен в одобрената през 2014 г. кадастрална карта и не е бил предмет на прехвърлителната сделка от 02.10.2015 г., поради и което за него се явява неприложим и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С решение 3524/31.05.2021 г., постановено по адм. дело 9181/2020г., Административен съд София град е отменил заповед РА-30-282/25.08.2020г. на главния архитект на Столична община в частта й, с която е разпоредено на дружеството да премахне незаконен строеж Едноетажен склад, находящ се в имот с идентификатор 68134.2097.464, както и е отхвърлил жалбата му против заповедта в частта й, с която е установено наличието на незаконен строеж Едноетажен склад в имот с идентификатор 68134.2097.464. Така постановеното решение е отменено с решение 12320/01.12.2021 г. на ВАС по адм. дело 8364/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съгласно дадени от ВАС указаниия при новото разглеждане на делото съдът е следвало да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства, а ако намери, че са недостатъчни, да укаже на страните да представят допълнителни такива, след което изложи мотиви относно извършителя, наличие на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ и дали процесния строеж е търпим спрямо установената година на извършване. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, за да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че безспорно за процесния строеж няма строителни книжа, както и няма данни такива да са били издавани, доколкото строежът не е описан в нито един от документите за собственост, в които подробно са описани само площадките за паркиране и тенис корта, който е в близост до процесния склад. Позовавайки се на одобрената през 2011 г. кадастрална карта, в която процесният склад не е нанесен, съдът обосновава извод, че по аргумент от чл. 2, ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ складът не е съществувал. Според съда законовото предположение за липса на такъв обект към 2011г. се потвърждава и от останалите събрани доказателства нотариални актове, декларациии на праводателите на жалбоподателя, заснемането на едрогабаритната топографска карга /ЕТК/, изработена през 1989 г. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че процесният обект е с малка площ и не би могъл да бъде заснет, тъй като видно от чл. 18 от Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /действаща към момента на одобряване на кадастралната карта за територията/, кадастралната карта се изработва с точност на геодезическите измервания в сантиметри до подробните точки. Доколкото процесният склад е с размери 5м/10м, с обща площ 50 кв. м., съдът приема, че той е обект, който може да бъде заснет геодезически с голяма точност, както и че аргументи за неточност на заснемането не могат да се черпят от представените ортофото изображеня, получени чрез аерозаснемане, тъй като то не отговаря на изискванията за точност, които са проиложими към геодезическите измервания при създаване на кадастралната карта. Въз основа на това административният съд приема, че строежът е извършен след 31.03.2001г., което изключва приложението на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и прави безпредметно обсъждането на допустимостта му по градоустройствените планове. Съдът приема също така, че неотносимо е обстоятелството в случая кой е извършителят на процесния строеж, както и че правилно адресат на заповедта е именно жалбоподателят, който е ползвател на строежа като собственик на хотелската част и тенис корта, за чието обслужване е предназачен складът обстоятелство, което не е и спорно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативен акт САГ20-ТК00-808-3/29.07.2020 г., в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби. Актът е съобщен на жалбоподателя, като му е осигурена възможност да подаде възражения. Такива са представени от оспорващото дружество и са обсъдени от органа при издаване на административния акт. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ едноетажна сграда с носеща дървена конструкция, със затроена площ от 50 кв. м. и височина 2.59 м., изпълнена върху бетонова плоча с единични стоманобетонови фундаменти, двускатен покрив с ламаринена обшивка, дъсчена обшивка по стените, отвътре с фазерни плоскости и захранена с ток, които обстоятелства се подвърждават и от приетите по делото съдебно-технически експертизи. При тези факти административният съд правилно приема, че описания в заповедта за премахване едноетажен склад представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са представени по делото, както и няма данни такива да са били издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Доколкото процесният строеж попада и в границите на Природен парк Витоша и не е предвиден с влязъл в сила подробен устройствен план, както и не е съобразен с Плана за управление на природния парк, приет с решение на Министерския съвет на Република България 305/ 22.04.2005 г., и с Общия устройствен план на Столична община, одобрен през 2009 г., то същият се явява незаконен и по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Неоснователно се явява възражението на касатора, че в случая е приложима нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ в редакцията й ДВ, бр. 16/2021 г., доколкото от една страна от приетите по делото писмени доказателства, в това число и от описанието на строежа в приетите съдебно-технически експертизи, безспорно се установява, че процесната постройка, макар и такава на допълващо застрояване и използваща се за склад, няма характеристиката на лека постройка, а от друга страна съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, т. е. с действащото право към момента на постановяване на акта 25.08.2020 г. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж е изграден след 31.03.2001 г. и с оглед на това същият не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на касатора за изграждане на процесния строеж през 1980 г. Както административният съд правилно приема, съвкупната преценка на представените доказателства налага заключението, че сградата е изградена след 31.03.2001 г. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че сграда с посочените конструктивни и архитектурни характеристики не фигурира в приватизационния договор от 1997г., както и в следващите договори за прехвърляне на собствеността на хотел Аглика, а също и в приемо-предавателния протокол от 02.10.2015 г. Такава сграда не е заснета и в кадастралната карта на района, одобрена през 2011 г., както и не е нанесена и в Специализираната карта на туристическата инфраструктура на Природен парк Витоша, изработена през месец септември 2014 г. В този смисъл е и писмо изх. 49/23.07.2020 г. от предишния собственик на хотела - Ривиера АД, което не установява наличие на строеж с характеристиките на процесния в близост до хотел Аглика, предмет на договора за продажба от 02.10.2015 г. Неоснователни са твърденията за неравноправно третиране на касатора спрямо действията на ответната страна при идентични условия и сходни случаи, в нарушение на принципа за равенство по чл. 8, ал. 2 от АПК. Цитираната разпоредба изисква в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи да се третират еднакво от административните органи. В процедурата по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му, и ако въобще някаква съпоставка е допустима в тази процедура, то следва да е при доказани случаи на незаконни строежи, за които не са предприети действия по премахването им от страна на административния орган. Такива факти не са представени по делото, а изложените в касационната жалба доводи относно други обекти, находящи се в имот с идентификатор 68134.2097.464, за които съдът е приел, че са законно построени при оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж, не обосновават извод за нарушение на принципа по чл. 8, ал. 2 от АПК от страна на административния орган. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, както и в съответствие с дадените задължителни указания във връзка с повторното разглеждане на делото с решение 12320/01.12.2021 г. на ВАС по адм. дело 8364/2021 г. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника главен архитект на Столична община за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,