Решение № 10611 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4450/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба /и допълнение към нея от 19.04.2024 г./, подадена от кмета на район Слатина при Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител юрк. П. Кръстев, срещу решение 1041/16.02.2024 г., постановено по адм. дело 9893/2023 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/, второ отделение, 27-ми състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за производствата пред двете съдебни инстанции. Ответниците М. И. К. и И. К. К., двамата от гр. София, редовно уведомени, не ангажират становища по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за основателна, но не по изложените в нея съображения. При дължимата на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият съдебен състав установи наличие на основание по чл. 209, т. 2 АПК, мотивите за което са следните: Първоинстанционното производство е образувано по жалба вх. 33780/25.09.2023 г. по регистъра на АССГ, подадена от М. И. К. и И. К. К. на основание чл. 256 АПК срещу твърдяно от тях бездействие на кмета на район Слатина при СО, да извърши необходимите фактически действия за въвеждането им обратно във владение на имот, представляващ общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [улица], актуван с акт за общинска собственост 1866/2022 г., иззет със заповед РСЛ23-РД09-340/05.07.2023 г. на горепосочения орган, чието допуснато по закона предварително изпълнение е спряно с определение 8326/08.08.2023 г., постановено по адм. дело 7336/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. По данни от приобщените пред първата инстанция доказателства, със заповед РСЛ23-РД09-340/05.07.2023 г., издадена на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост от кмета на район Слатина при СО, е наредено да се изземе гореописаният общински имот от жалбоподателите /сега - ответници/, които го държат без основание. В изпълнение на тази заповед имотът е иззет /фактически/ на 04.08.2023 г. чрез смяна на патроните, като на 11.08.2023 г. са изнесени намиращите се в имота вещи на жалбоподателите. По жалба на М. И. К. и И. К. К. срещу заповедта за изземване е образувано адм. дело 6774/2023 г. по описа на АССГ, второ отделение, 77-ми състав. С определение 6081/17.07.2023 г., постановено по това дело, е оставено без уважение искането им за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта за изземване, но с цитираното вече определение 8326/08.08.2023 г. по адм. дело 7336/2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, това определение е отменено и е постановено спиране на изпълнението на заповедта до влизане в сила на съдебен акт относно нейната законосъобразност. С последвала покана вх. РСЛ23-ГР94-33/21/11.08.2023 г. от регистъра на район Слатина при СО, с оглед постановеното спиране на изпълнението на заповедта, М. И. К. и И. К. К. отправят искане до кмета на този район, в 3-дневен срок да възстанови фактическото положение в спорния имот отпреди изземването му, като им предаде имота обратно. С писмо изх. РСЛ23-ГР94-33/33/22.08.2023 г. кметът на район Слатина при СО уведомява молителите, че искането им не може да бъде изпълнено въз основа на определението за спиране на тричленния съдебен състав на Върховния административен съд, тъй като още преди постановяването му, изпълнението на заповедта е приключило /на 04.08.2023 г./. С решение 6949/15.11.2023 г., постановено по адм. дело 6774/2023 г. по описа на АССГ, второ отделение, 77-ми състав, е отменена заповедта за изземване на имота. В последствие /включително след подаване на касационната жалба, по която е образувано настоящото производство/, с решение 4851/17.04.2024 г., постановено по адм. дело 1082/2024 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, горепосоченото решение 6949/15.11.2023 г. по адм. дело 6774/2023 г. на АССГ е отменено и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на жалбата на М. И. К. и И. К. К. срещу заповед РСЛ23-РД09-340/05.07.2023 г. на кмета на район Слатина при СО. При тези данни, административният съд приема, че с постановяването на окончателното определение за спиране на изпълнението на заповедта за изземване, за кмета на район Слатина при СО възниква задължението да зачете действието му на основание чл. 177, ал. 1 АПК, като възстанови фактическото положение, съществувало преди осъществяването на предварителното изпълнение на заповед РСЛ23-РД09-340/05.07.2023 г., съответно преди извършеното изземване на имота. По тези обобщени мотиви съдът постановява атакуваното решение, с което осъжда кмета на район Слатина при СО, на основание чл. 256, ал. 3 АПК, да извърши дължимите по закон действия, като разпореди в 3-дневен срок да се възстанови на М. И. К. и И. К. К. фактическата власт върху жилището, находящо се в гр. София, [жк], [улица], иззето от тях въз основа на негова заповед РСЛ23-РД09-340/05.07.2023 г., и в същия срок да се върнат в жилището преместените от там движими вещи на оспорващите, като осъжда СО да заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер на 620 лв. Решението е недопустимо, като постановено по просрочена жалба и при останало без предмет оспорване. Съгласно чл. 256, ал. 2 АПК неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му. В разглеждания случай този срок не е спазен. По данни от доказателствената съвкупност по делото, поканата до административния орган за предприемане на /дължимите според ответниците/ действия по възстановяване на фактическото положение отпреди изземването на имота, е подадена на 11.08.2023 г., а жалбата срещу твърдяното от тях бездействие на органа е депозирана в административния съд едва на 25.09.2023 г. По аргумент от чл. 159, т. 5 във вр. чл. 256, ал. 2 АПК подадената след изтичане на законоустановения срок, жалба на М. И. К. и И. К. К. се явява просрочена и, като недопустима, е следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено. Наред с изложеното и доколкото за наличие на процесуалните предпоставки за разглеждане на жалбата съдът е длъжен да следи служебно през цялото развитие на делото, включително и в касационната му фаза, съдебният състав счита, че с влизане в сила на заповед РСЛ23-РД09-340/05.07.2023 г. на кмета на район Слатина при СО с постановеното решение 4851/17.04.2024 г. по адм. дело 1082/2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, оспорването на твърдяното от ответниците по настоящото дело, бездействие на административния орган да изпълни окончателното определение за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като възстанови съществуващото преди изземването фактическо положение, е останало без предмет. В резултат на този факт е отпаднал и съществувалият при подаването й до административния съд, правен интерес на ответниците от оспорването му. Съдебното решение, постановено по останало без предмет оспорване, е недопустимо. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че атакуваното решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а образуваното по него производство да бъде прекратено. Отделно стои въпросът, че в разглеждания случай предварителното изпълнение на заповедта за изземване е спряно след като имотът вече е бил иззет. Това обстоятелство предполага различен от предприетия от ответниците в настоящото производство ред на защита. Спирането на предварителното изпълнение на индивидуален административен акт може да породи правните си последици само, когато е постановено преди актът да бъде изпълнен. При вече приключило изпълнение на акта преди влизането му в сила, спирането на изпълнението е безпредметно, защото определението, с което то е постановено, няма обратно действие и не би могло да доведе до целения от иницииралите спирането страни резултат, състоящ се, както в случая, във възстановяване на съществуващото преди изпълнението на акта, фактическо положение. Само за изчерпателност и без да дължи произнасяне по правните последици от този въпрос, предвид установеното основание по чл. 209, т. 2 АПК, съставът намира за удачно да отбележи и това, че в случая жалбоподателите са имали възможността да оспорят изричния отказ на административния орган да ги въведе обратно в иззетия имот относно неговата законосъобразност, обективиран в писмо изх. РСЛ23-ГР94-33/33/22.08.2023 г., но видно от данните по делото са пропуснали да сторят това. Предвид изхода от делото, основателна се явява своевременно заявената от процесуалния представител на касатора претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. На Столична община следва да бъде присъдена сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за производствата пред административния съд /100 лв./ и пред касационната инстанция /100 лв./, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,