Решение № 6595 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12167/2011 г.

Решение № 6595 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12167/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ивилина Илиева Тодорова и Николина Малешкова Спасова, двете от гр. Варна, против решение № 1968/25.07.2011 г., постановено по адм. дело № 698/2007 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено искането им за поправка на явна фактическа грешка в решение № 1384 от 23.10.2008 г., постановено по същото дело. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Областният управител на област с административен център гр. Варна, в писмена защита чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Георгиева и в молба от юрисконсулт Василев изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски. Заинтересованите страни - Ангел Найденов Милев, Янка Лефтерова Янева, Никола Вълчев Николов, Тодор Димитров Тодоров и Иванка Борисова Тодорова не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Сочи, че съдът е постановил правилно и законосъобразно решение по отношение искането за поправка на явна фактическа грешка, тъй като не е бил сезиран с жалба относно имот № 96, респ. липсва формирана воля относно имот № 96 поради това, че заповедта в тази част не е оспорена. Посочва, че съдът е определил предмета на производството с оглед подадената жалба, а в случая и съгласно допълнителни молби за уточняване на спорния предмет, и за него не е възникнало задължение за произнасяне относно имот № 96, поради което не може в диспозитива на решението да се произнася и за имот № 96 по ПНИ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Варненският административен съд е сезиран с жалба, подадена от Ивилина Илиева Тодорова и Николина Малешкова Спасова против заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на Областен управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание м. "Акчелар", землище Варна в частта относно имоти № 80,№ 76 и № 94. С решение № 1384/23.10.2008 г., постановено по адм. д. № 698/2007 г. съдът е уважил жалбата и отменил заповедта на областния управител в оспорената й част - относно имоти № 80,№ 76 и № 94 по ПНИ и върнал преписката на административния орган за произнасяне при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Това решение е оставено в сила с решение № 12641/27.10.2009 г. на ВАС. С молба от 2.06.2011 г. Ивилина Илиева Тодорова и Николина Малешкова Спасова поискали да бъде поправена допуснатата в решението явна фактическа грешка, изразяваща се в липса в диспозитива на решението на отменителна част по отношение имот № 96 по ПНИ. С оспореното понастоящем решение съдът е отхвърлил молбата, тъй като приел, че е недопустимо да се произнесе извън искането в жалбата, което касае само имоти № № 80,№ 76 и № 94 по ПНИ. Развил съображения, че очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт на решението, като приел, че в случая такава не е налице. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка. Съгласно чл. 175 от АПК очевидна фактическа грешка е писмена грешка, грешка в пресмятането или друга очевидна неточност, т. е. следва да е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такова несъответствие в случая не е налице. Съдът се е произнесъл точно по предмета на оспорването, и не може по реда на чл. 175 АПК да се иска разширяване на предмета на жалбата, съответно и на произнасянето. Формираната воля на съда е точно изразена, като в случая чрез поправка на очевидна фактическа грешка се иска нейното изменение, което е недопустимо. Неоснователно е оплакването, че решението, ако не бъде поправено, като се постанови отмяна на заповедта на областния управител и за имот № 96, е неизпълнимо. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. първо от АПК решението има действие по отношение страните. В случая собствениците на имот № 96 са конституирани като заинтересовани страни по делото и решението има действие по отношение тях. Освен това, съгласно чл. 175, ал. 1, изречение второ АПК, при отмяна на акта, какъвто е настоящият случай, решението има действие по отношение всички, съответно няма пречка за изпълнение на указанията на съда при новото произнасяне на органа. Неоснователен е доводът, че съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като отказал да приеме наличие на очевидна фактическа грешка, тъй като действително такава не е налице. Както бе посочено по-горе, не представлява очевидна фактическа грешка, респ. не може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК грешка, която съдът е допуснал при формиране на волята си. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да представлява изменение или отмяна на формираната воля на съда. По повод на искане за поправка на очевидна фактическа грешка съдът не може да превиши правомощията си като измени или отмени своето решение или определение Иррелевантен за предмета на спора е доводът, че при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът отказал да съобрази заключението на вещото лице, депозирано в предходното производство. Съдът правилно определил предмета на производството с оглед подадената жалба, а в случая и съгласно допълнителни молби за уточняване на спорния предмет, поради което и противно на твърдяното в касационната жалба, за него не е възникнало задължение за произнасяне относно имот № 96. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, предвид чл. 143, ал. 4 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение