Решение № 1250 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12536/2018 г.

Решение № 1250 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12536/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Грийнс" ООД, гр. П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1581 от 09.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2847 от 2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616008943-091-001/05.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с Решение № 555/20.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с ангажираните доказателства и писмените обяснения, дадени от главния счетоводител на ревизираното дружество. В подкрепа на тезите си развива подробни аргументи, сочи относима практика на СЕС и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- П., чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-16001616008943-091-001/05.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с Решение № 555/20.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, с който на "Грийнс" ООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "П. И." ЕООД и "Европлод" ЕООД /понастоящем "Евроинвест 1" ЕООД/, като са начислени и следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за неоснователност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставките по фактурите, издадени от "П. И." ЕООД и "Европлод" ЕООД са "краставици". След анализ на събраните писмени доказателства, относими към фактурите от "П. И." ЕООД, решаващият състав е приел, че те не мотивират убедителен извод за действителното осъществяване на фактурираните стопански операции. Подчертал е, че не кредитира като верни представените товарителници, тъй като е почти невъзможно да се извършат три курса в един и същ ден при разстояние в едната посока от 192 км., с един и същ автомобил и от един и същ водач на превозното средство. Акцентирал е върху липсата на доказателства, обосноваващи твърденията на счетоводителя на РЛ относно механизма на доставките, изложени в неговите писмени обяснения. Относно доставките, фактурирани от "Европлод" ЕООД /понастоящем "Евроинвест 1" ЕООД/, съдът е обсъдил представените фактури, фискални бонове, счетоводни документи, фактури от предходни доставчици и договор за наем, сключен между "Европлод" ЕООД и "В.-плод" АД, въз основа на което е констатирал, че доставчикът е разполагал с множество фискални устройства, но представените с фактурите фискални бонове не са издадени от нито едно от тях. Отчел е липсата на каквито и да било доказателства досежно транспортирането и предаването на стоките по преките доставки. При тази фактическа установеност решаващият състав е достигнал до извод за неустановеност на реалното извършване на спорните доставки и законосъобразност на извода на органа по приходите, че за получателя по тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд е игнорирал разпоредбата на чл. 327 ТЗ. Действително, ако не е уговорено друго, визираната норма е приложима спрямо търговки сделки, но е ирелевантна за предмета на настоящия спор. Той се концентрира върху въпроса осъществени ли са реално спорните доставки, а отговорът му е обусловен от главното и пълно доказване на предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчиците на получателя. Противно на аргументите на касатора, за установяването на тези релевантни обстоятелства не са ангажирани преки доказателства, а само писмени обяснения от главния счетоводител на дружеството, които обосновано са ценени с оглед заинтересоваността му. Както правилно е прието, очертаният от него механизъм на доставките не е подкрепен от никакви други доказателства, освен от товарителниците към фактурите от "П. И." ЕООД, чието съдържание подробно е обсъдено от съда и обосновано не е кредитирано като вярно. Несподелим е и аргументът, че е доказано транспортирането на стоките по фактурите от "П. И." ЕООД с товарен автомобил, собственост на "Грийнс" ООД, отдаден под наем на "К и К Костадинови" ООД. Вписаният в товарителниците регистрационен номер е различен от този, посочен от ревизирания, а и не са установени декларирани доставки през процесните данъчни периоди с предмет "транспорт" между ревизирания и "К и К Костадинови". Както сочи касаторът, обстоятелството, че в издадените на доставчиците стабилни РА не е направена корекция на декларирания за спорните доставки ДДС не е пречка на получателя да се откаже право на приспадане на данъчен кредит. Това е изрично посочено от СЕС в тълкувателно приложимото решение на СЕС по дело С- 643/11. Същевременно, в своята практика СЕС последователно подчертава, че "лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. " (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело M. -G., C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). В случая, първоинстанционният съд е осъществил именно такава обща преценка на ангажираните доказателства, въз основа на която е достигнал до правилния краен извод, че реалното извършване на спорните доставки не е установено. Като е приел, че на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС с РА законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит и са начислени следващите се лихви за забава, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 650 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение