Решение № 4608 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13930/2013 г.

Решение № 4608 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13930/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Иван Юлиев Алипиев, действащ като ЕТ " Галант- Иван Алипиев", гр. Горна Оряховица срещу Решение № 60 от 15.08.2013 г., постановено по адм. д. № 1109/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 041201201/27.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по 17 бр. фактури, издадени от "Краси Кар" ЕООД, "Соткаимпекс" ЕООД, СД "Поларис-Актида-Иванова и Сие", "Конкурент-66" ЕООД, "Лес Инвест 2007" ЕООД, "Транскомерс-Инк" ЕООД и "Строй-Метал" ЕООД, с предмет на доставките - " палети" и са начислени следващите се лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че предметът на доставките не е родово определена вещ и правото на собственост върху стоките се е прехвърлило с издаването на фактурите. Намира, че те са достатъчни за доказване на предаването на палетите, като в подкрепа на тезата си излага конкретни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отмени оспорения РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 041201201/27.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърдена с Решение № 563/19.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба в тази й част, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Това заключение е изведено след като решаващият състав е преценил, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Посочил е, че за тяхното действително осъществяване не са ангажирани никакви доказателства освен издадените фактури и представените стокови разписки. Тъй като в тях липсва положен подпис, то съдът е приел, че те са неавтентични документи и не следва да бъдат кредитирани, а въз основа на това е достигнал до заключението, че не е доказано предаването на стоките от доставчиците на получателя. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, той включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Противно на доводите на касатора, издаването на фактура само по себе си на установява действителното извършване на обективираната в нея доставка, изводът за което е обусловен от доказването на предаването на фактическото държане на стоката от доставчика на получателя. Независимо, че договорът за търговска продажба е неформален, то изводът за осъществена доставка по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е предпоставен от доказване на изпълнението на поетото облигационно задължение за прехвърляне на собствеността върху стоката. В тази връзка не биха могли да бъдат споделени аргументите в жалбата, че палетите, предмет на спорните доставки, не са определени по своя род вещи. Тезата, че те не могат да бъдат допълнително индивидуализирани не е подкрепена с никакви аргументи или твърдения за конкретната специфика на палетите, поради което настоящият състав намира за правилен извода на съда, че спрямо тях е приложима общата разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Същата сочи, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства за транслиране на фактическото държане на палетите от доставчиците към получателя, то обосновано първоинстанционният съд е приел недоказаните обстоятелства за неосъществени. Това от своя страна е мотивирало правилният извод, че спорните доставки не са реално извършени, поради което данъкът за тях е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Като е достигнал до него и е приел, че с атакувания РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените от "Краси Кар" ЕООД, "Соткаимпекс" ЕООД, СД "Поларис-Актида-И. и Сие", "Конкурент-66" ЕООД, "Лес Инвест 2007" ЕООД, "Транскомерс-Инк" ЕООД и "Строй-Метал" ЕООД 17 бр. фактури, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение