Решение № 6811 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощник, против решение № 110 от 22.01.2026 г. по адм. д. № 347/ 2025 г. на Административен съд - Търговище, поправено с решение № 198 от 03.02.2026 г., с което съдът е отменил издадено от изпълнителния директор уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6500/2668 от 04.06.2025 г. за отказ от финансово подпомагане за кампания 2023 по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция "Биологично пчеларство" на Р. Д. А.. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност относимите за спора доказателства, включително и допълнително представените в съдебното производство. Оспорва правния извод за немотивираност на административния акт и поддържа, че УП съдържа конкретни мотиви от фактическа и правна страна. Навежда доводи за материална законосъобразност на акта, като излага съображения за доказаност от фактическа страна на основанието за отказ, а именно, че заявителят не притежава валиден сертификат за биологично производство съгласно изискванията на приложимата Наредба № 9/ 2023 год. и чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Р. Д. А., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Р. Д. А. като регистриран като земеделски производител е подал на 14.07.2023 год. заявление за подпомагане за кампания 2023 по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция "Биологично пчеларство". Одобрени за участие са всички заявени пчелни семейства. Д. притежава сертификат с № BG-62624/Е1 от 30.12.2022 г. от контролиращо лице Институт за контрол на биологични продукти "Биохеллас" АД, Гърция, за "производство през преходния период" и период на валидност 30.12.2022 г. - 29.12.2023 г. Съдът е констатирал, че лицето има сертификат по чл. 35, пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, издаден на 27.10.2023 г. за "производство през преходния период" със срок на валидност 27.10.2023 г. - 27.10.2024 г. Установил е, че Р. А. има издаден сертификат № BG-BIO-10.100-0003518.2024.001 от 17.07.2024 г. по чл. 35, пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/848 за "биологично производство" на естествен мед с период на валидност 17.07.2024 г. -17.07.2025 г. Съдът е установил също, че съгласно сключен договор между заявителя и Институт за контрол на биологични продукти "Биохеллас" АД от 2022 г. пчелините на А. са под контрол на института на основание чл. 38 и чл. 39 от Регламент (ЕС) 2018/848. Контролиращото лице е извършило инспекция на 08.06.2024 г. и, предвид отразените в изготвения протокол резултати, по отношение на пчеларството на Р. Д. А. не са установени несъответствия. Изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното пред първоинстанционния съд УП изх. № 01-6500/2668 от 04.06.2025 г., с което е отказал на А. финансово подпомагане за кампания 2023 г. по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция "Биологично пчеларство". Като фактическо основание за отказа органът е посочил липсата на сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичния статус на стопанството към 31 май на годината, следваща годината на кандидатстване, което е подвел под разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и чл. 82, т. 10 от Наредба № 9 от 26.06.2023 г. В акта са посочени и разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 от Наредба № 9 от 26.06.2023 г. с тяхното словесно възпроизвеждане. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Посочил е, че сертифицирането е извършено не на стопанство, а на продукция от дейността. Това е така, тъй като се касае за предоставяне на суми по интервенция, а не за схеми. Операцията е за "производство в преход към биологично пчеларство" или "биологично пчеларство". Съдът е приел, че издателят на акта не е посочил ясно и конкретно за кой от видовете статуси на производство е установил липса на валиден сертификат към 31 май на годината, следваща годината на заявяване. Тъй като едва с писмената защита изпълнителният директор на ДФЗ е посочил, че изискуемият сертификат е за статус "биологично пчеларство", съдът е приел, че актът е издаден при неизяснена воля на органа от фактическа страна, а мотивите в тази част не могат да бъдат допълвани и конкретизирани в хода на съдебното производство. Според съда органът е извършил само формална проверка за наличието на сертификат, без да е изследвал всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на случая съгласно задължението му по чл. 35 АПК и в съответствие с приложимата редакция на относимите правни норми. Според Административния съд - Търговище фактическите твърдения на органа не са доказани в хода на съдебното производство. Съдът е приел, че на адресата на акта е издаден сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848 за "производство в преход" с валидност от 27.10.2023 г. до 27.10.2024 г., като този период обхваща и периода до 31.05.2024 г. Обосновал е извод, че ако органът се е произнесъл по отношение на "плащане за преминаване към биологично пчеларство", то отказът му е незаконосъобразен, тъй като А. е предоставил сертификат към 31.05.2024 г. на годината, следваща годината на кандидатстването. За периода 17.07.2024 г. - 17.07.2025 г. и по отношение на статус "биологично пчеларство" заявителят има валиден сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848. Съдът се е обосновал, че земеделският производител Р. А. е отговарял на изискванията на Регламент ЕС) 2018/848, свързани с условията за предоставяне на финансова помощ за кампания 2023 г., и оспореното УП е издадено при липса на законовото основание за постановяване на отказ за финансово подпомагане за 2023 година. Така мотивиран, съдът е отменил оспореното УП и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по подаденото заявление. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда за компетентността на органа и формата на акта. Правилно съдът е приел, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Приложима за спора е Наредба № 9 от 26.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите "Биологично растениевъдство" и "Биологично пчеларство", включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., както и Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. Разпоредбата на чл. 6 от Наредбата въвежда изискванията към земеделските стопани или упълномощени от тях лица, отговарящи за изпълнението на дейностите и задълженията в стопанството, които кандидатстват по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство". Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредбата изискванията по чл. 6, ал. 1 са изпълнени, когато земеделският стопанин или упълномощеното от него лице, които отговарят за изпълнението на дейностите и задълженията в стопанството, имат измежду изброените придобити професионални умения и компетентности и сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) № 2018/848, удостоверяващ биологичен статус. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата, по интервенция "Биологично пчеларство" се подпомага прилагането на биологичните дейности по операциите "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" и "Плащания за поддържане на биологично пчеларство". Според чл. 23, ал. 2 земеделските стопани поемат едногодишен ангажимент за изпълнение на биологичните дейности по операцията по чл. 22, ал. 2, т. 1 - плащане за преминаване към биологично пчеларство, като периодът започва да тече от началото на годината на подаване на "заявлението за подпомагане" и изтича на 31 декември същата година. Съгласно чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата (ред. ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г.) бенефициерите по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" трябва да получат сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичния статус на стопанството, издаден не по-късно от 31 май на годината, следваща годината на кандидатстване, като Държавен фонд "Земеделие" извършва проверка за издадените сертификати по ал. 1 в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС. Според актуалната редакция на чл. 42 (изм. - ДВ, бр. 105 от 2024 г., в сила от 13.12.2024 г.) бенефициерите по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" трябва да получат сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичния статус на стопанството, валиден към 31 май на годината, следваща годината на кандидатстване. Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Наредбата предвижда, че когато при административни проверки или проверка на място се установи, че за съответните парцели, площи, пчелни семейства или пчелни стопанства не са спазени изисквания за одобрение за участие или изискванията по управление, плащанията за биологични дейности се отказват или намаляват. Според чл. 82, т. 10 (ред. ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г.) ДФЗ не предоставя плащанията, когато при проверка се установи, че по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" не се предостави сертификат по чл. 35 от Регламент (EС) 2018/848, удостоверяващ биологичен статус, до 31 май на годината, следваща годината на заявяване. Съгласно действащата към настоящия момент редакция на чл. 82, т. 10 от Наредбата (в сила от 13.12.2024 г.), ДФЗ не предоставя плащанията по съответната операция по чл. 22, когато при проверка се установи, че по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" няма валиден сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичен статус на стопанството към 31 май на годината, следваща годината на заявяване. Касационната инстанция приема за неправилен извода на съда, че изложената с акта воля на административния орган е неясна. Видно от изложеното в УП от фактическа страна, издателят на акта изрично е посочил, че за кампанията през 2023 г. заявителят е поел едногодишен ангажимент за извършване на дейности по операция "Преминаване към биологично пчеларство" от интервенция "Биологично пчеларство". Уточнил е, че лицето е одобрено за тази операция, но отказва да му предостави финансова помощ за 2023 г. поради това, че не е получило сертификат по чл. 35 от Регламент (EС) 2018/848, удостоверяващ биологичния статус на стопанството, валиден към 31 май на годината, следваща годината на кандидатстване. Като правно основание на отказа е посочена разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и чл. 82, т. 10 от Наредба № 9/ 2023 год., без да е уточнена приложимата редакция. Предвид твърденията на органа, в случая единственият относим факт, подлежащ на съдебна проверка, е дали заявителят е предоставил сертификата по чл. 82, т. 10 от Наредбата, касаещ именно операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство", за която интервенция е кандидатствал и е бил одобрен заявителя А.. Поради това са ирелевантни доводите на органа, изложени в представената по делото писмена защита, доколкото се навеждат твърдения, относими към статуса "биологично пчеларство", както и мотивите на първоинстанционния съд по отношение изпълнение на задължението за сертификат по операция "Биологично пчеларство". Съдебната проверка се извършва само върху приетите от органа факти и правни изводи. При безспорно установената по делото фактическа обстановка и изложената относима правна регламентация правилно първоинстанционният съд е приел, че регистрираният земеделски производител Р. А. е изпълнил изискванията за преход към биологично пчеларство както към датата на подаване на заявлението, така и към датата на издаване на административния акт. Лицето е имало издаден сертификат от контролиращото лице "Биохеллас" АД, Гърция, за "производство през преходния период" за периода 30.12.2022 г. - 29.12.2023 г., т.е. и за цялата 2023 г., предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 2, т. 1 от Наредбата, и който е валиден и към датата на подаване на заявлението 14.07.2023 год. Преди изтичане на този сертификат, на 27.10.2023 г. на А. е предоставен нов сертификат по чл. 35 от Регламента за "производство през преходния период" със срок на валидност 27.10.2023 г. - 27.10.2024 г. Оспореният административен акт е издаден на 04.06.2025 г. Органът е бил длъжен, преди да се произнесе по заявлението, да извърши всички актуални относими проверки както по Наредбата, така и по ЗПООПЗПЕС. Като не е сторил това, той е постановил акта си при неправилно установени факти и в противоречие с материалноправните разпоредби. Регламент (ЕС) 2018/848 установява стандартите, които преминаващият в преход към биологичен статус в производството трябва да покрие. Цитираното от касатора решение на СЕС е неотносимо към конкретния казус, тъй като касае предходен програмен период, по отношение на който относимите регламенти са отменени с приложимия Регламент (EС) 2018/848 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти и за отмяна на Регламент ЕО № 834/2007 на Съвета. При положение, че с оспореното писмо изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл относно задължението за предоставяне на сертификат по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" и, предвид установеното от фактическа страна, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за кампания 2023 г. регистрираният земеделски производител е отговарял на изискването за предоставяне на сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, свързан с условията за предоставяне на финансовата помощ. Неоснователно е касационното възражение, че съдът неправилно не е съобразил писмо №10-575/28.08.2024 г. на заместник-министъра на земеделието и храните. Освен че същото е с адресат друг земеделския производител и не касае оспорващия, самият касатор не мотивира възражението си досежно относимостта на това писмо към предмета на спора. Относимите факти и доказателства не са оспорени от касатора в хода на производството. От съвкупната им преценка се налага извод, че към датата на издаване на оспореното УП не е изпълнен фактическият състав на правната норма, посочена с акта като основание за постановения отказ. Като е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на органа, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Р. А. следва да бъде присъдена сумата от 516, 40 евро разноски за адвокатско възнаграждение. С касационната жалба е направено бланкетно възражение за прекомерност на претендирани от насрещната страна разноски, ако същите са над минималния размер на установените с Наредба № 1/ 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възражението е неоснователно. Касационният съд приема, че предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на страната и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд