Решение № 9298 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2009 г.

Решение № 9298 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадени касационни жалби от адвокат Николай Баташки и младши адвокат Георги Балджиев и двамата от София против решение № 214 от 07.01.2009 г., постановено по адм. д. № 10956/2008 г. по описа на Върховен административен съд, първо А" отделение. В жалбите са развити оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Карагонова прави искане да бъде оставено в сила решението, като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че двете касационни жалба са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото по-горе решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил оспорването на касаторите, с което е било поискано прогласяването на нищожност или да бъдат отменени като незаконосъобразни чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (ПАРОАВАС), приет с решение от 19.12.2007 г. на Висшия съдебен съвет на Република България, (обн. ДВ, бр. 9 от 2008 г.). Съображенията за това са били, че оспорените разпоредби от ПАРОАВАС били валидни и законосъобразни, защото били приети от компетентен орган, при спазване на установената форма, не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, двете алинеи не противоречали на материалноправни разпоредби и съответствали с целта на закона. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил подробно и се е позовал на разпоредбите съдържащи се в чл. 31 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), чл. 134, ал. 2 от Конституцията на РБ (КРБ), чл. 136 ГПК, чл. 263 във вр. с чл. 123, ал. 2, т. 2 НПК и чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Въз основа на това, тричленният състав на ВАС, е счел, че достъпа на адвоката до дела не е ограничен неправомерно с чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ПАРОАВАС подзаконови разпоредби от по-ниска степен, защото обемът на достъп на адвоката зависел от волята на друг субект - представлявания. Така приетото е законосъобразно. Настоящият петчленен състав, напълно споделя направените разсъждения и достигнатите изводи от първоинстанционния съд. С разпоредбите на чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ПАРОАВАС са очертани кръга от лица, които могат да имат достъп до информацията съдържаща се в образуваните пред съдилищата дела. Твърдението на касаторите, че с тези текстове се ограничавали правата на адвокатите произтичащи от чл. 31, ал. 1 от ЗА не може да бъде споделена. Това е така, защото посочената разпоредба не следва да се тълкува изолирано, а във връзка с чл. 32, т. 1 ГПК. Следователно, разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗА не дава право на адвокатите да правят справки и по делата, които не са на техните доверители. Освен това позоваването на този текст е неуместно, тъй като последният закон не е устройствен закон на съдебната власт, а на адвокатите. Не може един друг устройствен закон да се прилага по отношение на дейността на съдилищата, които си имат свой устройствен закон и това е Законът за съдебната власт. Съдебната дейност на адвоката се състои в представляване и защитаване на своите доверители пред съдилищата. За извършването на тази дейност е необходимо адвокатът да има пълномощно. Ето защо в съдебната практика се приема, че адвокатът може да извършва съдебна дейност само ако има качеството на повереник или пълномощник. Такъв той става, когато получи пълномощно да представлява и защитава доверителя си пред съда. Това автоматически води до извода, че извършването на справки по делата е процесуално действие за защита на интересите на страната и затова адвокатът има право да прави такива справки само по делата на своите доверители. Това означава, че за извършване на справки по делата адвокатът трябва да има пълномощно от страната, която му е възложила тази дейност, защото извършването на справки по делата е част от работата на адвоката в съда, а в съда, адвокатът може да съдейства на страната само чрез представителство. Тази функция на адвоката му дава качеството на "повереник" пак според разпоредбата на чл. 32, т. 1 ГПК. Само ако е действал в това си качество, той може да прави справки по делата. Вярно е, че адвокатската професия, така както е посочено в чл. 2, ал. 1 от Закона за адвокатурата, е конституционна дейност за правно съдействие и защита на правата, свободите и законите интереси на физическите и юридическите лица, който принцип е установен в чл. 122, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България. Съгласно Закона за адвокатурата адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по делата, да иска преписи от книжата и да получава сведения с предимство в съда, юрисдикциите, органите на предварителното производство, административните и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, след като удостовери качеството си на адвокат. Конституцията на Република България обаче, в чл. 32, ал. 1 прогласява принципа за неприкосновеност на личния живот на гражданите - всеки им право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот и срещу посегателство върху неговата част, достойнство и добро име. Ето защо, ако бъде дадена неограничена възможност на адвокатите да правят справки по всички дела, на практика се явява реална опасност за личната неприкосновеност на гражданите, тъй като в делата от всякакъв характер, се съдържат данни, касаещи тяхната чест, достойнство, имотно състояние и пр. Именно затова разпоредбата на чл. 31 от Закона за адвокатурата не трябва да се тълкува в смисъл, че адвокатите имат достъп за справки до всички дела, а само до тези, по които те са пълномощници. Като е достигнал до същия извод, тричленният състав на ВАС е постановил законосъобразно решение което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав