Решение № 5331 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14166/2008 г.

Решение № 5331 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14166/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Тошко Георгиев Желев чрез процесуален представител - адв. Иван Иванов от САК срещу решение по административно дело № 04652 по описа за 2006 година на Софийски градски съд, административна колегия, Трети "Б" състав. Релевирани са подробни доводи във връзка с наведените в жалбата съобразно чл. 209 АПК касационни оплаквания - за нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - директора на Национална служба "Полиция" - МВР, заместен в производството по силата на § 108 от ПЗР на ЗМВР от министъра на вътрешните работи, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на касатора против Заповед № Зг-551/06.10.2006 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР, с която на Тошко Георгиев Желев на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР и чл. 230, ал. 1 ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 е прекратено служебното му правоотношение. В заповедта е посочено, че за времето от 19.30 ч. до 21.45 ч. на 04.07.2006 г. служителят е вземал неправомерно пари от преминаващи през ГКПП "Капитан Адреево" турски шофьори на товарни автомобили, както следва: 5 бр. монети от 50 евроцента, 2 бр. монети от 1 турска лира, 2 бр. монети от 2 евро и 11 бр. монети по 1 евро, което е установено при извършена внезапна проверка около 21.45 ч. на същия ден, а монетите са намерени в пластмасова чашка от кафе на плота на бюрото пред работещия граничен полицай Тошко Георгиев Желев. Анализа на протеклото дисциплинарно-наказателно производство налага извода, че са спазени правилата за налагане на наказанието и по това няма спор по делото. Оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно поради следното: С решението си съдът е отхвърлил жалбата, приемайки че заповедта е постановена в съответствие с приложимия материален закон, издадена е от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени и след обоснована преценка на годността на гласните доказателства, съдът е направил извод за доказаност на вмененото тежко нарушение на служебната дисциплина - превишаване на власт и използване на служебното положение за лична облага изразяващи се получаване по време на дежурство в ГКПП на чуждестранна валута - евро и турски лири в нарушение на заповед № 1в-645/20.05.2005 г. на МВР относно въвеждане и популяризиране на основни принципи на служителите на МВР за превенция на корупционно поведение. Във всички случаи служебните задължения на служителя по време на дежурство в ГКПП не са включвали получаването по никакъв повод на каквито и да било парични средства като в противен случай поведението му винаги следва да се квалифицира като корупционно в аспекта на превишаване на власт с цел лично облагодетелстване. При тази фактическа установеност, единствения възможен резултат е съответстващото се и наложено понастоящем дисциплинарно наказание. Така постановеното решение е обосновано и като такова - правилно, постановено въз основа на правилен анализ на установените по делото правнозначими факти. Процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствата е извършена изцяло въз основа на принципите на правната логика, като по отношение на установените релевантни факти е приложена правилно относимата правна норма. Формулираните в касационната жалба твърдения в обратна посока са неоснователни. Вмененото на жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина дефинирано в чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР представлява действие, положителен юридически факт, чието осъществяване подлежи на доказване. Доказателствената тежест, както в рамките на административното производство, така и в съдебната фаза е била изцяло върху административния орган съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 4 ЗМВР. Използването на служебното положение за лична облага е установявано чрез доказване факта на използване на служебното положение, т. е. че именно в качеството си на служител е извършил действия, които не са свързани със служебните му задължения и от които може да извлече облага за себе си или другиго. Представените доказателства в тази насока от страна на дисциплинарно наказващия орган, в хода на административното производство и ангажирани пред съда ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствения и категоричен извод, че е извършено именно това нарушение. При това положение първоинстанционния съд след задълбочено обсъждане на фактите и приложимото право е стигнал до единствения правилен извод е за доказаност на нарушението по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, за което задължително се налага наказание уволнение. След като е установено от фактическа страна извършването на нарушение, което се изразява в използване на служебно положение за облага и то попада в хипотезата на цитираната разпоредба, за дисциплинарно наказващия орган е предвидена единствената възможност да наложи наказание уволнение. При проведеното дисциплинарно производство е установено извършването на нарушението и първоинстанционният състав на съда правилно е преценил, че от събраните по делото доказателства се подкрепят изводите на дисциплинарно наказващия орган за съставомерността на нарушението. Съдът е приел, че е неоснователно възражението, че в заповедта не били изложени подробни фактически основания, т. е. същата не била мотивирана. Този извод съдът е мотивирал с обстоятелството, че фактическите основания били подробно изложени в предложението на дисциплинарно-разследващия орган, като нямало пречка мотивите на административния орган да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт (ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ) и в случая са отразени в становището на дисциплинарно разследващия орган. Фактически оплакванията направени в касационната жалба повтарят тези които са били направени с жалбата срещу заповедта пред първоинстанционния съд и по които оплаквания последния е отговорил изчерпателно в мотивите на решението. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,