Решение № 8719 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5371/2009 г.

Решение № 8719 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5371/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Вики - 90 - Златко Зелеников", подадена чрез пълномощника му адв. Тошко Дичев, срещу решение № 162 от 16.02.2009 г., постановено по адм. дело № 779/2008 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-243/09.04.2008 г. на зам.-началника на ДНСК - София. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отменен административния акт. Ответниците по касационната жалба не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № РД-14-243/09.04.2008 г. на зам.-началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с § 5, ал. 3 ЗУЧК и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "масивна тоалетна № 4", находяща се на морския плаж с. Равда, Община Несебър, пред хотелски комплекс "Емералд НДК", изпълнен без одобрен проект и без разрешение за строеж. Прието е, че е налице доказан незаконен строеж, извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Освен това в хода на административното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. От доказателствата по делото се установява, че на морския плаж с. Равда, Община Несебър, пред хотелски комплекс "Емералд НДК" е била изградена монолитна тоалетна със стени от итонг, изградена върху жб плоча, излята върху бетонов черпателен канализационен резервоар. Извършеното представлява "строеж" съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ . Този строеж е "незаконен" по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без съгласувани инвестиционни проекти и без строително разрешение. Неоснователни са касационните оплакванията на жалбоподателя, че решаващият съд не бил установил за кой точно обект се отнася констативния акт и заповедта. Видно от назначената СТЕ, приета от съда и неоспорена от страните по делото пред първоинстанционния съд, спорният обект е идентифициран, съобразно описанието и схемата към констативния акт, както и при направен оглед от вещото лице за неговото местоположение. В тази насока са изложени и мотиви в обжалваното решение. Неоснователно е и оплакването на касатора за несъответствие на направените правни квалификации от констативния акт и издадената въз основа на него заповед от административния орган. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на индивидуалния административен акт, той не подлежи на самостоятелно обжалване и в тази връзка дадените с него правни квалификации нито обвързват административния орган, нито могат да бъдат съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в административния акт следва да се посочат фактическите и правни основания на акта и те са меродавни досежно защитата на жалбоподателя. Също неоснователни са оплакванията, че административният акт е издаден след изтичането на 14-дневен срок за това. В случая обжалваната заповед е издадена от специализиран контролен орган, които не е длъжен да издаде индивидуален административен акт, още по-малко е обвързан със срок за това. От друга страна в производството по недопускане и отстраняване на незаконно строителство по чл. 224 и сл. ЗУТ има установени специални срокове, които също са инструктивни, а не преклузивни и не погасяват правото на административния орган да издаде заповед за премахване на незаконен строеж при наличието на материалноправните предпоставки за това. С оглед на гореизложеното след като изградения строеж не е търпим, при липса на възможност за узаконяване по ЗУТ и след като е доказано, че е налице незаконен строеж, той подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Като е издал заповед в смисъл като посочения, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приемайки заповедта за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,