Решение № 480 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12918/2015 г.

Решение № 480 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12918/2015 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество "АРИЕЛ-ТН" ЕООД гр. Мездра против решение № 4783 от 06.07.2015 г., постановено по адм. д. № 2450 по описа за 2014 г. на Административен съд - софия град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение Адинистративен съд София - град е разгледал по същество и е отхвърлил иска на "АРИЕЛ-ТН" ЕООД гр. Мездра против Комисия за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 083 311, 91 лв (с включен ДДС), причинени в периода от 01.04.2011 г. до 31.12.2013 г., поради незаконосъобразен административен акт Решение №Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, отменено от Върховния административен съд в частта му по т. 7. С главния иск е съединен иск по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на лихва в размер на 16 081, 16 лв без ДДС /19 297, 32 лв с ДДС/ за периода от 01.01.2014 г. до 05.03.2014 г., както и до окончателното изплащане на главницата. За да отхвърли исковата претенция, съдът е приел, че не са доказани два от елементите на фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - имуществена вреда за дружеството-ищец и пряка причинно следствена връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, които, като неоспорени и необорени и на осн. чл. 220 АПК, следва да се възприемат от настоящата инстанция. По делото от фактическа страна е прието, че ищецът е собственик на Водноелектрическа централа (ВЕЦ) – Петрово, въведена в експлоатация през 1950 г. и която е високонапорна, деривационна, с дневен долен изравнител с нетен пад над 100 м. и инсталирана мощност 2, 5 кВт. Тези изводи са направени от представената по делото техническа документация и от назначената и приета експертиза с основно и допълнително заключение. Ищецът е сключил с ЧЕЗ Електро България АД договор за изкупуване на електрическа енергия № 66 от 31.03.2009 г., с който купувачът се задължава да изкупува произведената от ищеца енергия по преференциални цени, утвърдени от ДКЕВР. С решение №Ц-010 от 30.03.2011 г. ДКЕВР определя преференциална цена за продажба на енергия от възобновяеми източници, считано от 01.04.2011 г. В т. 4 от решението е определена цена от 171, 18 лв. за енергия, произведена от високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 м. и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт В т. 7 на Решение №Ц-010 от 30.03.2011 г. ДКЕВР е определила преференциална цена от 112, 48 лв/МВтч за продажба на енергия от ВЕЦ под 10 М., въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. С Решение № 2126 от 13.02.2013 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 5492/2011 г. е отменена т. 7 от Решение №Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, поради това, че използваният от ДКЕВР времеви критерий за въвеждане в експлоатация на ВЕЦ – до 19 юни 2007 г., не е нормативно обоснован. Административната преписка е върната на ДКЕВР за ново разглеждане по отношение на централите, попадащи в категорията по отменената т. 7. Решението е влязло в сила на 17.12.2013 г. За периода от 01.04.2011 г. до 31.12.2013 г. ищецът е продал 15 379, 215 МВтч енергия по преференциалната цена по т. 7 от 112, 48 лв, на обща стойност 1 729 854, 10 лв. Според него ако бе продал тази енергия по цената, определена в т. 4 от решението на ДКЕВР, ищецът би получил сума в размер на 2 632 614, 00 лв. Разликата между получената цена по т. 7 и цената по т. 4 е в размер на 1 083 311, 80 лв (с включен ДДС), съответно 902 759, 90 лева без ДДС, което представлява цената на иска. В мотивите, въз основа на приетата техническа експертиза си съдът е приел, че експлоатираната от ищеца ВЕЦ, която е с дневен изравнител, не може да се отнесе към категорията по т. 4, която се отнася за ВЕЦ с годишен изравнител. Според съда изравнителят е съществена техническа характеристика на ВЕЦ, в зависимост от обема на водните количества, който осигурява различна продължителност на работа. Вещото лице сочи, че инвестиционните разходи за изграждане на годишен изравнител са по-големи, поради и което за ВЕЦ с годишен изравнител се определя по-висока преференциална цена, отколкото за ВЕЦ с дневен изравнител. За определяне на преференциалната цена за изкупуване на енергията се отчитат не само техническите показатели на централата, но и икономическите – инвестиционни разходи, експлоатационни разходи, възстановяване на капитала и на амортизацията. С Решение №Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР, постановено по върнатото за ново разглеждане производство по отменената т. 7, за централите, съществуващи по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /З., обн., ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г., отм., бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г. /, каквато е процесната, е определена същата преференциална цена от 112, 48 лв. Цената е определена не въз основа на времеви критерий, а въз основа на икономически показатели: изплатени инвестиционни разходи, натрупани средства от амортизационни отчисления, направени разходи за реконструкция и обновяване. По делото няма данни дали новото решение на ДКЕВР е обжалвано или е влязло в сила. Според съда от правна страна държавата не носи отговорност за вреди от незаконосъобразно адимнистративна дейност по отношение на контретния правен спор. Възможността произведената от дружеството ищец електроенергия да бъде изкупена по преференциални цени, посочени в т. 4 от Решение №Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР е следвало да бъде предмета на договорните отношение между ищеца и ЧЕЗ Електро България АД, с което ищецъте в договорни отношения. Твърдяната от ищеца пропусната полза не е доказана по безспорен начин, доколкото пропусната полза трябва да е сигурна бъдеща облага – което в случая не се доказа. Както се установи от техническата и икономическата експертиза, експлоатираната от ищеца ВЕЦ не отговаря на техническите и икономическите показатели, заложени в т. 4 от Решение №Ц-010 от 30.03.2011 г. Следователно разликата между получената цена, определена по т. 7, и цената, която би се получила, прилагайки т. 4, не представлява пропусната полза за ищеца, защото той не би получил по-високата преференциална цена дори и да не съществуваше т. 7. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и всестранно изясняване на всички факти и обстоятелства по случая. Преценени са всички доказателства, които са събрани по делото пред АССГ, както и на заключението на вещите лица. Съдът правилно е приложил материалния закон, като е стигнал до обоснован извод, че не е налице доказана вреда или пряка причинно -следствена връзка между отменения административен акт на КЕВР и твърдените от ищеца вреди. По делоте е била установена само една от предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ незаконосъобразен административен акт - частична отмяна, а именно т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.11 г. на ДКЕВР / сега КЕВР/. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Недостатъчно за ангажиране на отговорността на административния орган по чл. 1 ЗОДОВ е факта на отмяна на издадения от административния орган акт. Имуществените вреди като пропуснати ползи, са неосъществено увеличение на имуществото, за което следва да съществува сигурност, че това увеличение ще настъпи, което в процесния случай не е доказано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано сигурно бъдещо увеличаване на имущество, което да е възпрепятствано единствено по причина на отменения незаконосъобразен административен акт. От доказателствата по делото се установява, че претендираната от касационния жалбоподател пропусната полза не би се осъществила реално по съображения, изложени подробно в заключенията на съдебно – икономическата и съдебно – техническата експертизи. Правилни са изводите на съда, че отменената т. 7 от Решение № Ц. 010 от 30.03.2011 г. има за предмет само определяне на преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници и ВЕЦ под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г., а именно 112. 48 лв. /МВт. Самият отменен акт не извършва класификация на тези ВЕЦ, по отношение на които отмененият текст намира приложение. Освен това причината за отмяната на т. 7 от същото решение обаче не е липсата на необходимост от регулация на този вид правни отношения, което от своя страна да налага по отношение на ВЕЦ с под 10 МВт инсталирана мощност да се прилагат други разпоредби от същото решение, а е установеното от съда същественото нарушение на административнопроизводствените правила, нарушението на чл. 21 от ЗВАЕИБ /отм/, и други материалноправни норми, като напр. чл. 4, ал. 3 и чл. 19 а, ал. 1 и ал. 2 от НРЦЕЕ / ред. ДВ бр. 62 от 2007 г., както и несъответствие с целта на закона. Ето защо ВАС е постановил, след отмяната на т. 7 от администратнивния акт, връщане на праписката на КЕВР за постановяване на ново решение за определяне на регулираните цени за тези субекти, които са обхванати от субективните предели на отменената разпоредба. Това обстоятелство сочи на правилност на извода за липса на пряка прицинно-следствена връзка между отмениния административен акт и твърдяната от ищеца имуществена вреда в производството по иска по чл. 1 ЗОДОВ. С ооглед на горното, решението на АССГ следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд