Решение № 248 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 235/2011 г.

Решение № 248 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 235/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Р. Б. Ч., за отмяна на влязлото в сила решение № 200 от 5.02.2009 г. по в. гр. д. № 1558/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 8 от 20.02.2008 г. по гр. д. № 424/2007 г. на Асеновградския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявени от молителя искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване на установено правото на наследниците на Б. Б. Ч., починал на 12.09.1954 г., да възстановят собствеността си върху 39 броя ниви и 8 броя гори, находящи се в землището на [населено място]. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителят твърди, че са от съществено значение за делото. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. От ответниците Общинската служба по земеделие [населено място] счита молбата за отмяна за неоснователна, Общината с. гр., Регионалната дирекция по горите [населено място] и Държавното горско стопанство [населено място] не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Въззивният съд приел, че при наличие на записвания в емлячен регистър от 1948-1949 г. - преди смъртта през 1954 г. на Б. Б. Ч., значителния период между този и емлячния регистър от 1929-1934 г., както и с оглед записванията на притежавани от наследодателя имоти на /името на/ други лица /синове, зет/ и извършената реституция на лично основание в полза на същите по отношение на имоти - част от имотите на наследодателя, актуалните документи за възстановяване на правото на собственост са тези, които отразяват правата най-близко до момента на отнемане на имотите от ТКЗС през 1958 г. Затова и ищецът неоснователно претендира права въз основа на записванията в емлячния регистър от 1929-1934 г. По иска за признаване правото на възстановяване на гори въззивният съд взел предвид това, че вече има приключило с положителни решения административно производство, в което е бил съобразен и списъкът на лицата от [населено място], а ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил с допустимите по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ доказателствени средства наследодателят му да е притежавал и всички имоти по исковата молба. С молбата за отмяна са представени извадка-копие от емлячен регистър на с. Ер К. /с. Мостово/ - стр. 32, партида № 29, на името на Б. Б. Ч. и списък на лицата от [населено място], А. околия /за притежавани гори/. Същите документи са представени и приложени на л. л. 3 и 145 по гр. д. № 424/2007 г. на Асеновградския районен съд и са обсъдени в мотивите към влязлото в сила решение. За да се уважи молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. В разглеждания случай, с оглед данните по делото и съдържанието на влязлото в сила решение, следва да се приеме, че представените с молбата за отмяна доказателства не са нови по смисъла на закона, тъй като са били представени и взети предвид при разрешаване на заявения гражданско-правен спор. Не се разкрива непълнота на фактическия и доказателствен материал, която да е резултат на обективна невъзможност за представянето на относими и допустими доказателства, защото въззивният съд е взел предвид представените с молбата за отмяна документи, но не ги е поставил в основата на своя съдебен акт по съображения, че не установяват претендираните от ищеца права към момента на колективизацията на земите и одържавяването на горите. Затова и не се установява наличие на поддържаното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Като неоснователна, молбата следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.