Решение № 3534 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15397/2009 г.

Решение № 3534 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15397/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът Тонка Стоянова от гр. Кюстендил е обжалвала решението от от 2.10.2009 г. постановено по адм. д. № 143/2009 г. на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК - 09-01/19.01.2009 г. на началника на РДНСК гр. Кюстендил, с която е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на строеж " Кабинет за медицински услуги", находящ се в УПИ ХIII - за жилищен комплекс, кв. 2 по плана на гр. Кюстендил, кв. "Бузлуджа" /около блоково пространство/. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК.

Ответникът РДНСК гр. Кюстендил изразява писмено становище за законосъобразност на решението.

Останалите ответници не изразяват мнение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт.

Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото,

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови този правен резултат, решаващият съставна съд е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание.

1. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че се касае до за строеж разрешен по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./ с разрешение за строеж № 65/14.04.1992 г., разположен в УПИ- III- за жилищен комплекс, кв. 2 по плана на гр. Кюстендил/ междублоково пространство /, собственост на Община - Кюстендил, съгласно акт № 997/18.08.2003 г. за частна общинска собственост в незавършен вид, на етап грубо строителство, по който въпрос страните не са спорили. Правилно съдът е приел, че строежа е с временен характер тъй като липсват доказателства да е било отстъпено право на строеж или друго вещно право върху общинския терен. След като строежа е разрешен като временен по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ и за същия не е създаден траен градоустройствен статут и не е проведена процедура по реда на § 50а, ал. 3 от ПЗР ЗТСУ /отм./ ДВ бр. 1/2001 г. издадените строителни книжа са загубили своето действие § 50а, ал. 1 ПЗР ЗТСУ, както правилно е прието. Такива строежи подлежат на премахване по реда на чл. 160 ЗТСУ (отм.) респ. сега по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ.

2.Оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила с оглед неправилно конституиране на страните по делото е неоснователно. Независимо, че строежа е представлявал семейна имуществена общност, и при смърт на наследодателя, неговият наследник - дъщеря видно от представеното у-ние за смъртта и наследници не може да реализира чужди права, поради което правилно не е била конституирана като страна по делото.

Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението при спазване на материалния закон. същото е обосновано. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Не са налице отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение