Решение № 1404 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2011 г.

Решение № 1404 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна срещу решение № 1430 от 14.06.2011 г. по адм. дело № 598/2011 г. на Административен съд - Варна, с което по жалба на "Обединено гражданско сдружение" - Варна, представлявано от Кънчо Петков Бонев, е отменено решение № РД 11-9907/5/20.01.2011 г. на директора на дирекция ПНО, постановено по подадено от сдружението заявление за достъп до обществена информация, като преписката е върната на кмета за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания. Поддържа се, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и се иска отмяната му. Ответникът "Обединено гражданско сдружение" - Варна счита касационното оспорване за неоснователно и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Ответникът - директорът на дирекция ПНО не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна в хипотезата на чл. 210, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Сдружението е подало заявление за получаване на информация по няколко въпроса във връзка с проведеното обществено обсъждане на проектите за ОУП и последващото го заседание на Експертния съвет по устройство на територията. Изискано е предоставянето на относимите документи: заповед, обосновки, протоколи. В диспозитива на решението за предоставяне на исканата информация е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 тя следва да е под формата на писмен отговор на Дирекция "АГУП" при община Варна. На пръв поглед, каквото е становището и на участващия по делото прокурор, налице е положително за ответника по жалбата писмено решение по ЗДОИ, издадено от компетентен орган, с което се удовлетворява молбата на сдружението, поискало информацията, тъй като е задължена съответната дирекция в община Варна да я предостави. В решението не се сочи срок за предоставяне на информацията, но минимално изискуемият от закона срок е 30 дни. Първоинстанционната жалба е насочена против мълчалив отказ по ЗДОИ, а в съдебно заседание и преди него с писмена молба се уточнява, че ако не се приеме да е налице мълчалив отказ, то се оспорва решението, защото то всъщност съдържало изричен отказ. Жалбата е подадена преди изтичане на срока за оспорване на решението, но и преди да изтекат 30 дни от предвидените за получаване на информацията. Решението е издадено на 20.01.2011 г., съобщено е на оспорващия на 28.01.2011 г., а жалбата против него е от 07.02.2011 г., при което очевидно не е изтекъл срокът от 30 дни за предоставяне на писмения отговор на задълженото структурно звено на общинската администрация. Следователно, би могло да се приеме, че е налице липса на правен интерес от оспорване на административния акт - решение, както и липса на друг акт, подлежащ на оспорване - мълчалив отказ. Следва обаче да се отчете обстоятелството, че в заявлението е поискана информация по определена форма на получаване - преглед на същата, копие на хартиен носител или технически носител по преценка. Но в решението е отговорено, че информацията ще се предостави писмено, чрез изготвен за целта отговор, каквато форма не съществува, по аргумент от чл. 26, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗДОИ. При това положение е налице отказ да се предостави информацията в поисканата и предвидената в закона форма, както е счел и първоинстанционният съд. Това всъщност определя и правния интерес от оспорване на акта. Решението на АС - Варна е допустимо, независимо, че не всички зададени въпроси по заявлението са за достъп до обществена информация. Например, последният въпрос защо не са включени представители на сдружението в състава на ЕСУТ не касае обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като членовете му се определят по специален закон - ЗУТ, със заповед на кмета на общината, като не е предвидено в него да има представители на обществени организации. Останалите въпроси обаче са свързани с достъп до обществена информация, защото съгласно чл. 121, ал. 1 и чл. 127 от ЗУТ общественото обсъждане на проектите за ОУП предхожда заседанието на ЕСУТ, чието решение не се оспорва, защото не е административен акт. Не се оспорва и актът, с който е приет този ОУП, а безспорно е наличието на значителен обществен интерес по проблемите на териториално селищното устройство. Ето защо липсата на точна форма, чрез която се предостави исканата информацията и предоставянето й под форма, несъществуваща в ЗДОИ, прави решението по заявлението изцяло незаконосъобразно с оглед императивната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, свързана със задължителността на неговите реквизити. Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и решението на АС - Варна следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Въпреки изхода на делото не подлежи на уважаване искането на първия ответник за присъждане на разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение предвид липсата на официален платежен документ. Представеният договор за правна помощ има характер на частен такъв (разписка) и не доказва по надлежния ред плащането на сумата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение