Решение № 8115 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Д. от гр. Ямбол, чрез адв. Кожухарова, срещу Решение 98 от 20.01.2025 г., постановено по адм. дело 320/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради неговата необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-28-43 от 16.09.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Ямбол, с което е потвърдено разпореждане 2113-28-288#8 от 29.07.2024г. на Ръководител ПО в същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Ямбол, чрез гл. юриск. Михова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалба на Д. срещу оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел от една страна, че актът е издаден от компетентен орган, а в хода на производството не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. От друга е заключил, че обосновано от извършената проверка на осигуряването на лицето е прието, че то не е доказало, една от предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в ал.1 КСО наличие на специален учителски осигурителен стаж от поне 25 г. и 8 месеца. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното съдебното решение е неправилно, като административният съдия е извел необосновани изводи, с които е възприел изводите и на ответника по касация, и на пенсионния орган в ТП на НОИ Ямбол. Не е спорно, че на Д. е била отпусната по нейно заявление от 27.04.2022г. с разпореждане 01.06.2022г. на пенсионния орган лична пенсия по чл.69в ал.1 КСО в минимален размер от датата на заявлението, а с разпореждане от 26.08.2022г. в окончателен размер, считано от 01.07.2022г., при признат специален учителски стаж 27г. 6м. и 19 дни. Във връзка с подадени сигнали през 2023г. от група учители и членове на родителския комитет към училището, където Д. последно е работила на длъжност Директор , контролни органи в ТП на НОИ Ямбол извършили проверка при осигурителите и СУ Св. Климент Охридски и ЕТ Логос-Н-Н. А. . Въз основа на констатациите от тези проверки бил формиран извод, че в периода 01.04.1994г 31.08.1996г. Д. е полагала труд по основен трудов договор, сключен с ЕТ Логос-Н-Н. А. , и по допълнителен такъв(с основание чл.111 КТ) при СУ Св. Климент Охридски , като външен лектор. Прието в тази връзка било от ответника по касация, а и от пенсионния орган, че Д. е работила в училището без необходимото съгласие на основния си работодател(в периода 01.06.1994г. 31.08.1996г.), а освен това няма как да бъде зачетено едновременно (като припокриващо се като период на осигуряване) времето и по основното, и по допълнителното трудови правоотношения. Този решаващ извод е бил споделен като правилен и от административния съдия, който възприел фактическите установявания по приетото като пълно и неоспорено по делото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза с в.л. К.. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че изложените по-горе разсъждения са принципно правилни, но те не се подкрепят от установените по делото факти пред първата съдебна инстанция. Не е спорно, че при подаване на заявлението си за пенсиониране Д. представила за работата си при ЕТ Логос-Н-Н. А. УП-3 142 от 15.08.2015г., с който бил посочен осигурителен стаж на длъжност продавач само за периода 01.09.1992г. 15.09.1994г. Във връзка с установяване на стажа при едноличния търговец, била извършена проверка при този осигурител, приключила с Констативен протокол КП-5-28-01449688 от 10.11.2023г., с който било прието, че въз основа на декларация на едноличния собственик Н. А.(сестра на Д.), че последната е работила при нея в периода 01.09.1992г. 31.08.1996г., но тъй като са били представени ведомости за заплата само за времето 01.06.1994г. 31.08.1996г., то именно само този период следва да и се зачете за осигурителен стаж, а периодът 01.09.1992г. 31.05.1994г. не следва да се зачита. Тези констатации на контролния орган са били възприети безкритично от пенсионния орган, от ответника по касация, а и от административния съдия. Преди всичко следва са се посочи, че съгласно действалата към 01.09.1992г. правна рамка чл.62 ал.2 КТ писмената форма на трудовия договор е необходима за признаване на неговата действителност, т.е. за съществуването му. В административната преписка, вкл. и при съдебното дирене, не се установи(нито се представи) сключен писмен трудов договор и то за неопределено време за работа при едноличния търговец от страна на Д.. Единственото, което е представено е осигурителна книжка на касатора, издадена обаче едва на 13.08.2012г.(т.е. значително време след обследвания период), в която е заверен осигурителен стаж при ЕТ Логос-Н-Н. А. и то само за периода 01.06.1994г. 31.08.1996г., както и ведомости за изплатени възнаграждения за същия период. В тази връзка актуалната практика на органите на НОИ, а и тази на ВАС на РБ, изрично сочат, че осигурителното правоотношение е относително самостоятелно от трудовото(ако то е причина за възникване на осигуряването), поради което и независимо от съществуване на трудовоправна връзка, то осигуряване няма да е възникнало, ако лицето не е полагало труд, т.е. не е осъществявало реално възложената му трудова функция. В случая обаче от събраните писмени доказателства се установява само извършено от ЕТ осигуряване на Д., като лице, наето по трудово правоотношение, но не се представя основанието за възникване на правната връзка. В тази насока не се установява и основанието за сключване на трудовия договор(за неопределено време, като срочен, като такъв по чл.111 КТ или друго), нито датата(момента) на възникване на правната връзка. В тази насока следва да се отбележи, че по обратната линия не може да съществува осигурително правоотношение, без да е налице валидно съществуващо обуславящо такова, в случая трудово. Доколкото писмената форма към този момент е била за действителност на трудовия договор(чл.62 ал.2 КТ е действащо позитивно правило до отмяната му с ДВ бр.120/2002г.), то такъв договор не се е представил при извършената проверка, вкл. и от страните при съдебното дирене пред първата инстанция. Наличното фактическо осигуряване на лицето от ЕТ, като такова по трудово правоотношение, не променя този факт, още повече, че в този период не е бил действащ института на чл.62 ал.3 КТ за вписване на данните за сключените или изменени трудови договори(въведен със същото изменение на КТ, ДВ бр.120/2002г.). При това положение неправилно е преценено от ответника по касация, а и от съда, че в периода 01.06.1992г. 31.08.1996г. Д. е полагала труд по основен трудов договор, сключен с ЕТ Логос-Н-Н. А. , след като липсва писмен такъв. Липсата на трудов договор не само лишава от основание извършеното фактическо осигуряване на лицето по една такава правна връзка, но прави не необходимо искането на предварително съгласие от този работодател, за сключване на трудов договор при външно съвместителство при друг работодател по смисъла на чл.111 КТ. Само за пълнота следва да се посочи, че от представената пред съда молба на Д. до Директора на тогава ОУ Св. Кл. Охридски , гр. Ямбол, датирана от 01.09.1994г.(чиято истинност не е оспорена) се установява, че същата е поискала да бъде назначена на длъжност възпитател , като на молбата е поставена резолюция на директора Да, на основание чл.67 ал.1,т.1 от КТ считано от 15.09.1994г. . Т.е. страните са съвпаднали волеизявленията си за възникване на трудово правоотношение за посочената длъжност за неопределено време и при условията на основен договор и това въпреки последващо издадената, повече от месец след началото на учебната година, Заповед 142 от 28.10.1994г., с която директорът е назначил Д. на длъжност външен лектор , считано от 15.09.1994г., за което е бил оформен и сключения на основание чл.111 КТ писмен трудов договор 142 от 28.10.1994г., подписан от двете страни. Отделно в о.с.з на 08.01.2025г. от разпита на св. К.(сестра и собственик на предприятието на едноличния търговец) се установява, че именно в периода 1994-1996г., Д. почти не е изпълнявала трудовата функция на продавач при ЕТ Логос-Н-Н. А. , поради заетостта си в учебното заведение. Т.е. и за да се счита касаторът за "осигурено лице" е следвало да бъде извършвана трудова дейност, за която тя подлежи на задължително осигуряване, съобразно приложимото за периода законодателство, като осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват дейността и продължава до прекратяването и. С оглед на тази правна рамка ясно, че е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност, поради което и такова, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него е налице подписан трудов договор, респ. са подавани данни в НАП и внасяни осигурителни вноски. Именно в периода 1994-1996 години не се установява Д. реално да е упражнявала функциите си на продавач , ежедневно при осемчасов работен ден по соченото за съществувало трудово правоотношение с ЕТ Логос-Н-Н. А. . С оглед на това единствената установена трудовоправна връзка на Д. за периода 15.09.1994г. 31.08.1996г. е само тази с работодателя СУ Св. Климент Охридски , който при това е извършвал осигуряване на лицето за всички осигурителни социални рискове, съобразно пълното и неоспорено заключение на в.л. К.. При това положение на нещата обосновано е да се приеме, че не са били налице две трудовоправни връзки в периода 1994г. 1996г., поради което и лекторските часове на Д. в периода 15.09.1994г. 15.06.1995г. в размер на 1 м. 20 дни учителски стаж, и в периода 15.09.1995г. 15.06.1996г. в размер на 6 м. и 13 дни учителски стаж или общо 8 м. и 3 дни, следва да се зачетат като специален(учителски) стаж по см. на чл.69в КСО. И след като този стаж се прибави към безспорно установения от пенсионния орган такъв от 25 г. 4 м. и 25 дни, то се изпълва законовото изискване към датата на подаване на заявлението за пенсиониране 27.04.2022г. Д. да има поне 25г. и 8 м. учителски стаж. Консеквентно това обосновава и извода на съда, че неправилно при преразглеждане на стажа е била установена липсата на минимално изискуемия се специален стаж. Действително, не се установява общ осигурителен стаж и за периода от 2 г. и 3 м. (времето от 01.06.1994г. до 31.08.1996г., положен при ЕТ Логос-Н-Н. А. ), но същият е без значение за основанието на отпуснатата в случая пенсия по чл.69в КСО, а е относим само към нейния размер, с оглед отпадане от зачетения към общия осигурителен стаж от трета категория период от 2 г. и 3 м., за което е налице основанието по чл.99 ал.1, т.2, б. д КСО за служебно действие по инициатива на пенсионния орган. Доколкото в настоящият случай пенсионният орган, издал разпореждането от 29.07.2024г., е приел налична хипотеза по чл. чл.99 ал.1, т.2, б. а КСО, то неустановяването и в съдебното производство, има за последица отмяна на акта, без преписката да му се изпраща за ново произнасяне, след като същият е действал по собствена инициатива. Или този състав на касационната инстанция намира, че издаденото от ответника по касация решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган в ТП на НОИ Ямбол, са незаконосъобразни, поради което същите е следвало да бъдат отменени на основание чл.146, т.4 АПК от административния съд. Изложеното обосновава и наличието на касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Консеквентно, атакуваното съдебно решение следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което се отмени Решение 2153-28-43 от 16.09.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Ямбол, с което е потвърдено разпореждане 2113-28-288#8 от 29.07.2024г. на Ръководител ПО в същото поделение на НОИ. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на касационния жалбоподател, които се констатираха да са в размер на общо 1 750 лева (две суми по 600 лева, платени по сключените договори за правна помощ за всяка инстанция, 30 лева платена ДТ за касационно обжалване и 520 лева платени разноски за вещо лице). По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение