Решение № 7362 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14534/2017 г.

Решение № 7362 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14534/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Вълкова, чрез процесуален представител, срещу решение № 6058/26.10.2017 г., постановено по адм. д. № 10244/2017 г., по описа на Административен съд София-град (АССг). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение, като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поставено при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила и изцяло немотивирано-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът директора на Главна дирекция /ГД/ "Национална полиция"- МВР, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита и моли да се отхвърли. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение № 6058 от 26.10.2017 г. по адм. д. № 10244/2017 г., по описа на АССг е отхвърлена жалбата от Д. Вълкова срещу заповед № 3286 з-2669/31.07.2017 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР(ГДНП), с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 11869 от 28.07.2006 г. АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и без да са допуснати нарушения на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. В заповедта е посочено, че искането е неоснователно, тъй като споразумението и реабилитацията попадат извън случаите, при които следва да бъде снета извършената полицейска регистрация. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. АССГ е приел за установено, че със заявление с рег. № 328600-18934/05.04.2017 г. на Д. Вълкова за снемане на полицейска регистрация е постановен изричен отказ, обективиран в заповед № 3286 з-2669/31.07.2017 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР отказ за снемане на полицейската й регистрация, осъществена на основание осъждане с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от Наказателния кодекс (НК), с одобрено споразумение по НОХД № 2612/2007 г. на СРС. Няма спор, че жалбоподателят е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, което е установено и с писмени доказателства по делото. Правилно при тази фактическа обстановка административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, като се е обосновал с извод, че одобреното споразумение по наказателно дело от общ характер има същата сила като присъда, а настъпилата реабилитация не следва да се разглежда като предпоставка за задължително заличаване на извършената за същото престъпление полицейската регистрация. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд относно това, че реабилитацията не е основание за заличаване на полицейската регистрация. Целта на регистрацията е единствено изготвянето й за вътрешни, служебни нужди, с оглед обезпечаване на една от функциите на полицейските органи, а именно защита на сигурността и обществения ред. Тази цел налага лимитативно изброяване на основанията, при които се заличава полицейската регистрация и е недопустимо разширително тълкуване на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Волята на законодателя дава приоритет на интересите на обществото пред тези на конкретния субект и неговите права. Последните по никакъв начин не са накърнени с факта на извършената и неснета регистрация. При тази законова регламентация ответникът постановява своя акт без право на преценка, т. е действа не при условията на оперативна самостоятелност, а при обвързана компетентност. След като искането не покрива някое от изрично предвидените в ал. 6 от т. 1 до т. 5 основания на чл. 68 от ЗМВР, ответникът е длъжен да постанови отказ за снемане на полицейска регистрация. Настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващо установената съдебна практика по повод правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено в с влязла в сила присъда. В този смисъл: решение № 1562 от 07.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12908/2015 г. V о., решение № 3553 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 882/2016 г., V о., решение № 15433/17.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6586/2014 г. решение № 2571/21.02.2013 г., по адм. д. № 7737/2012 г., и т. н./. Наличието на разлика се отчита и на ниво общностно право - по аргумент от чл. 3, ал. 2, предл. 1 от действащата към датата на издаване на оспорената заповед Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, според който извън приложното поле на директивата е обработването на лични данни при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързани с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право. С Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но също е предвидено, че те не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б. г от цитирания регламент. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав Пето отделение.