Решение № 12763 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5348/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А. гражданин на Сирия, чрез процесуалния представител адвокат адв. Лилов срещу Решение 10101 от 24.03.2025 г., постановено по административно дело 12401/ 2024 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал информацията за актуалната обстановка на сигурност в Сирия. Иска се отмяна на решението на административния съд. В съдебни заседания от 17.09.2025г. и от 19.11.2025 г., адвокат Лилов и преупълномощения адв. Владимиров, в качеството си на процесуални представители на М. А. А., поддържат изложеното в касационната желба и искането за отмяна на решението на административния съд, като незаконосъобразно. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ - МС) в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Хичовски, пледира да се отхвърли подадената касационна жалба. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение на АС София - град като правилно и законосъобразно издадено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и като такова, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съобразно разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на М. А. А. гражданин на Сирия, против Решение 11798/12.11.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел жалбата, с която е бил сезиран за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, срещу подлежащ на обжалване акт. Преценил е, че оспореното решение изхожда от компетентен орган председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България. Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решаващият съд не е констатирал в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа на които органът законосъобразно е постановил решението си. Извършена е от съда и преценка за съответствието на административния акт с материалния закон. В тази връзка е преценен, като правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки, в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. А.. Прието е от съда, че не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Преценил е като законосъобразни, изводите на административния орган, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ. Адм. съд предвид тези доводи и съобразявайки актуалното положение в Сирия намерил оспореният акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Административният акт не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба била отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно в касационната жалба са изложени твърдения, че съдебното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Административният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- т.5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с личната история на лицето, заедно с основния въпрос относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия доброволно, заради лошото икономическо състояние и липсата на работа. М. А. А. е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], женен, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст]. Семейството му продължава да живее в Сирия, област Дейр Алзор. М. А. А. твърди, че е напуснал Сирия заради войната. Разказва, че липсвали условия за живот и нямало къде да учат децата. Живял в село, в област Дейр Алзор, а през 2012г. самолети бомбардирали селото, като имало много жертви. От 2014г. до 2017г. групировката ДАЕШ била в района и извършвала терор, кюрдите се биели срещу тази групировка и започнали да контролират района. Нямало сигурност, имало отвличания и убийства, проблеми между кюрдите и арабите, но в района където живял нямало инциденти. Кюрдите започнали да вземат хора в казармата. Той не е търсен от тях, но решил да напусне Сирия. Не е членувал в политическа партия и не е имал проблеми с властите в своята родина. Кандидатът определя Дамаск като част от страната, където е по-спокойно, но се опасявал, че ще го потърсят за казарма. Съпругата и децата му останали в селото, в което е живеел в област Дейр Алзор, желанието му е да се събере с тях, ако получи положително решение по своята молба за закрила. Заявителят е посочил като причина за напускане на Сирия, несигурния живот там и войната. Не бил арестуван или осъждан в страната си по произход или друга държава, не членувал в политическа партия или организация, нито във въоръжена групировка, не е имал проблеми, заради етническата и религиозната си принадлежност. От представените справки се установява, че настоящият президент на Сирия Ахмед Ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и разчита на доброволно набиране на войници. При тези данни нежеланието на лицето да служи в армията е обстоятелство, правноирилевантно за търсената закрила по чл.8 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Неговият мотив да поиска закрила в България е сигурността и спазването на човешките права. Посоченото от него в проведеното интервю пред административният орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него да съществува риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното съдебно решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, в т.ч. и справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техният анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Представените по настоящото дело справки от 20.10.2025г. и от 30.09.2025г. на Дирекция международна дейност към ДАБ, дават сведения, че след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата, както и възстановяване на собствеността. Подобряват се външните политически и икономически отношения. По делото е доказана и липсата на основанията за прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В настоящия случай са изложени констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Правилно от административния съд и ДАБ е прието, че личните мотиви на лицето да живее в Република България, заради по - добрия живот, не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, като остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по - добра трудова и социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,