Решение № 13501 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7595/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез пълномощник А. Георгиева, против решение 9616 от 24.06.2024 г., постановено по адм. дело 4315/2024 г. по описа на Административен съд Софияград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на процесуалния закон. Посочва, че А. М. И., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, е в неизвестност поради самоволно напускане на центъра за настаняване, поради което подадената от процесуалния му представител жалба е процесуално недопустима, като подадена от лице без правен интерес. Иска се отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата на А. М. И.. Ответната страна - А. М. И., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез особен представител адв. Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на А. М. И. е отменено Решение 5020 от 28.03.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на органа за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила с рег. 15055/13.10.2023г. при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението. На кандидата за международна закрила е била предоставена правна помощ, като с Решение 2922/20.10.2023г. на БНПП е назначена адв. Я. Георгиева, както и че на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 от Закона за закрила на детето вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ, на чужденеца е определен социален работник от Отдел "Закрила на детето", който да го представлява в производството пред ДАБ. На 31.10.2023г. , с чужденеца било проведено интервю, на което посочил, че е напуснал Сирия нелегално с цел да достигне до Германия, където да се събере с брат си М. М., който получил закрила там. Заявил, че не е имал проблеми на религиозна или етническа основа, като мотивира молбата си за закрила с лошите условия за живот в Сирия и войната. С обжалваното Решение 5020 от 28.03.2024г., председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 ЗУБ, отхвърлил молбата на А. М. И. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е приел, че чужденецът не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, както и спрямо него да е осъществено преследване по смисъла на закона или да има данни за бъдещо такова. Не са доказани и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Посочено е още, че А. М. И. самоволно е напуснал центъра за настаняване и съответно е в неизвестност, което органът приел като проява на незаинтересованост и бездействие от страна на търсещия международна закрила, като също така това действие на чужденеца представлява и отказ да съдейства на длъжностните лица от ДАБ за изясняване на обстоятелствата, свързани с подадената от него молба. От правна страна съдът приел, че административното производство протекло при нарушение на административно производствените правила, изразяващи се в нарушение на чл.6а ЗУБ вр. § 1 т. 11 ЗУБ и § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето и чл. 75, ал. 2 ЗУБ като не е извършена преценка за интересите на детето и не са изложени мотиви за причините да бъде отказано предоставяне на хуманитарен статут на непълнолетното лице на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Изведените от решаващия състав правни изводи се споделят от настоящата инстанция. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът е счел, че в решението на административния орган не е извършена дължимата преценка на най-висшия интерес на детето по смисъла на чл. 6а ЗУБ, съгласно който при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето следва да се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето и по-конкретно да се съобрази, че в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ е предвидено, че "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Правилен е извода на съда, че са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Видно от предоставените справки за актуалната обстановка на територията на Сирия е налице вътрешно противоречие в мотивите на административния орган, който от фактическа страна е приел, че Сирия е държава, в която обстановката по сигурността е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. В административното производство са допуснати нарушения на задължението по чл. 35 от АПК, както и на специалната норма на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Тези нарушения следва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на преписката. Административният орган следва да събере информация и обсъди обстановката в страната на произход Сирия във връзка с личното положение на лицето и предвид основните моменти от бежанската история, както правилно е посочил решаващия съд. Констатираните нарушения са достатъчно основание за отмяната на обжалваното административно решение и за изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на посочените специални разпоредби от ЗЗД, доколкото А. М. И. е непридружен непълнолетен. По изложените мотиви за липса на сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение