Решение № 9777 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3164/2018 г.

Решение № 9777 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3164/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. М. Х. от гр. С. против решение № 7890 от 19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 9583/2015 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-21-35/14.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С., с което е оставена без уважение жалбата на Х. Х. против разпореждане № 4812136849 от 07.04.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че съдът не зачита претенциите му за редовен трудов стаж и категория труд. В допълнително подадена писмена защита възразява срещу непризнаването на положения от него стаж за такъв от втора категория, без да сочи за кой период, на коя длъжност и при кой осигурител са претенциите му за зачитане на посочената категория. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С.-град, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени данните по делото, обсъди правилността на решението и намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, а по същество е неоснователна. По делото е установено, че със заявление № МП-99359/14.08.2014 г. Х. Х. е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирал, при необходимост да се ползват данните от регистъра на осигурените лица, както и че е с прекратено осигуряване от 01.02.2006 г. На 18.08.2014 г. е внесъл декларация, че иска при изчисляване размера на пенсията, да се вземе предвид дохода за тригодишния период от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. При отпускане на пенсията, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, пенсионният орган му е зачел 1 м. и 24 дни труд от втора категория, 26 г. 9 м. и 20 дни - труд от трета категория и осигурителен стаж, превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО - 26 г. 11 м. 28 дни. Разпореждането, с което пенсията на Х. Х. е определена в действителен размер е оспорено пред директора на ТП на НОИ - С.-град, който с решение № РО-41 от 23.01.2015 г. го е потвърдил. Посоченото административно решение е влязло в сила с решение № 9763 от 20.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5394/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Със заявление № ЖП-21#1 от 23.01.2015 г. до управителя на НОИ, представено след постановяване на решение № РО-41 от 23.01.2015 г., Х. Х. е направил следните искания: пенсията му да бъде изчислена за нов тригодишен период от 1983 г. до 1985 г.; да се зачете от втора категория стажът му от 17.03.1978 г. на длъжностите началник-смяна и заместник началник-смяна на цех "Прозорци" в завод "М. Т.", С. - Г. И.; да се зачете от втора категория труд стажът му в ТПК "Освобождение", гр. С., ДСП "Стор", Р., в завод "Строймаш", гр. С. и във фирма "М. Р." АД, гр. С.; да се зачете неоформеният в трудовата му книжка трудов стаж за 1998 г. и 1999 г. във фирма "Фортуна 13 Д". С друго заявление № ЖП-164#1 от 24.03.2015 г. Х. Х. е представил писмо от "Стор" ООД, с. Г. за потвърждаване на УП-2 № 7/27.03.2015 г., писмо от ТПК "Освобождение" за потвърждаване на УП-2 № 1/05.03.2015 г., УП-2 № 7/23.03.2015 г., издадено от "Стор" ООД, с. Г., УП-2 № 1/05.03.2015 г. от ТПК "Освобождение", УП-3 № 5/06.03.2015 г. от завод "М. Т.", преобразуван в "Ексос" АД и УП-3 № 8/27.03.2015 г. от осигурителя "Стор" ООД, с. Г.. Във връзка с новопредставените документи, удостоверяващи осигурителния стаж и доход на Христов, са издадени процесните разпореждане № 4812136849 от 07.04.2015 г., с което е преизчислена пенсията на заявителя и разпореждане № 4812136849/01.07.2015 г., с която пенсията е осъвременена на основание чл. 100 КСО и ПМС № 130/28.05.2015 г. Недоволен от размера на пенсията и категоризирането на трудовия му стаж, Х. Х. е депозирал жалба с вх. № 1012-21-113/06.08.2015 г. срещу двете разпореждания пред директора на ТП на НОИ - С.-град. З. да остави жалбата без уважение с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 2153-21-35/14.08.2015 г., по-горестоящият административен орган е приел, че исканията на заявителя по разпореждане № 4812136849/07.04.2015 г. и разпореждане № 4812136849/01.07.2015 г. са неоснователни, като е изложил подробни мотиви във връзка с категоризирането на осигурителния стаж на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Х. Х. срещу решение № 2153-21-35/14.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град, като подробно е анализирал всички искания на жалбоподателя за признаването на трудовият му стаж за такъв от втора категория, и е приел, че няма данни за положен такъв стаж с изключение на признатия от административния орган стаж в завод "М. Т.", с оглед на което е преизчислена и пенсията с разпореждането от 07.04.2015 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - С.-град е правилно. Основните спорни въпроси по първоначалното дело са били относно категорията на положения от Христов труд в посочените в заявление № ЖП-21#1 от 23.01.2015 г. периоди и осигурители и съответно правилно ли е изчислен размерът на пенсията му с оглед придобития осигурителен стаж. Тезата на касационния жалбоподател е, че в представените от него удостоверения и писмени доказателства е отразено, че полаганият от него труд е такъв от втора категория, и твърди, че има осигурителен стаж, който не е включен от пенсионния орган. Относими към спорните въпроси са категоризирането на труда, регламентиран в Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. На първо място следва да се отбележи, че с разпореждането от 07.04.2015 г., пенсионният орган е уважил искането на Христов за промяна на тригодишния период, който да се вземе в предвид при изчисляване размера на пенсията му, както и зачитането на стажът му за периода от 17.03.1978 г. до 22.10.1980 г. на длъжността "зам. началник смяна цех "Прозорци" в "М. Т.", преобразуван в "Ексос" АД, като такъв от втора категория, като това е отразено и в оспореното разпореждане, тъй като е прието, че е наличен стаж от втора категория в размер на 2 г. 9 м. 00 дни, от трета категория в размер на 24 г. 02 м. 14 дни, като общия осигурителен стаж, преобразуван по реда на чл. 104 от КСО, възлиза на 27 г. 07 м. и 22 дни. На следващо място, по отношение на стажа, положен в ТПК "Освобождение" за периода от 29.04.1975 г. до 04.11.1975 г., правилно първоинстанционният съд е приел, че не може да се установи наличието на приложното поле на чл. 67 от ПКТП, регламентиращ, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Нито пред административния орган, нито пред първоинстанционния съд са представени доказателства, които да дадат отговор на въпроса дали трудът на Христов в ТПК "Освобождение" е със същата вредност и тежест на труда, както положеният от автосервизните работници от специализираните звена, уредени в ПКТП, което от своя страна не е дало основание за прилагане разпоредбата на т. 67 от ПКТП. Освен това предприятието, в което е работил Христов, не попада в обхвата на ПКТП, за да се приеме, че работещите в него лица, могат да се ползват от категоризирането от първа или втора категория. Съдът е констатирал, че в тежест на жалбоподателя е било да установи обстоятелствата във връзка с приложението на т. 67 от ПКТП. В конкретния случай, Х. Х. е следвало да представи документи, които разкриват характера на изпълняваната от него работа (длъжностна характеристика), от която да може да се направи извод за тежестта и вредността на труда му. По отношение на стажа на Христов за периода 02.01.1985 г. до 10.03.1986 г. при същия осигурител, за длъжността "началник цех", както е отразено в трудова книжка № 64, също правилно е посочено, че не попада в обхвата на т. 30в, предвид отразяването, че вида на дейността, която Христов е изпълнявал е свързана с дървообработване. В посочената точка е предвидено, че от втора категория е трудът на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Работници и инженерно-технически работници до началник-цех в производството за ламиниране и лакиране на дървесновлакнести плочи и плочи от дървесни частици. Лепилоприготвители в отделение за производство на фенолна и карбамидформалдехид смола в дървообработването, производството на дограма и мебели. Работници по обслужване на лакозаливни машини и линии, шприцьори на лак и бои, грундировач на дограма и мебелни детайли в производството на мебели и дограма. Пресьори лепилообмазвачи в производството на фурнировани и слоести детайли, плочи, шперплат, шпервани плочи, платна за врати, каси за врати и бурета от шперплат. Работници в производството на шкурка и апаратчици на рол-машина. Видно от изброените в разпоредбата длъжности, от втора категория е трудът на работниците, които са били непосредствено заети с дървообработване. Длъжността "началник цех" не фигурира в т. 30в от ПКТП (с изключение на началник-цех в производството за ламиниране и лакиране на дървесновлакнести плочи и плочи от дървесни частици), няма данни какво време Христов е изкарвал в цеховете, работил ли е непосредствено по дървообработващите машини, бил ли е изложен на същите вредни условия, както самите работещи в цеховете, за да се ползва от правото по чл. 67 от ПКТП, както и с какво реално е бил зает. Предвид липсата на каквито и да било данни от гореизброените, настоящият състав намира, че правилно административният орган не е признал труда на Христов в ТПК "Освобождение" за втора категория. На следващо място, по отношение на искането за признаване на стажа в ДСП "Стор" за периода от 18.02.1981 г. - 15.11.1984 г. на длъжностите "технолог", "конструктор" и "началник цех" за втора категория следва да се отбележи, че предприятието - осигурител не попада в обхвата на ПКТП. В трудовата книжка на Христов са отразени и трите длъжности, за които същият претендира, че е упражнявал. В представеното в административното производство УП-2 № 7/27.03.2015 г. и УП- 3 № 8 от 27.03.2015 г., и двете издадени от "Стор" ООД, с. Г., и потвърдени с отделно писмо от дружеството, за целия посочен период е отразена само длъжността "началник цех". Предвид липсата на каквито и да било доказателства за характера на труда на Христов, както бе посочено и по-горе, не може да се направи извод за упражняван от него труд от втора категория на длъжността "началник цех". По отношение на исканията на Христов за признаване на стажа му в "Строймаш", С. и "М. Р." АД, С. за такъв от втора категория, следва да се отбележи, че с решение № 670 от 08.02.2016 г. по адм. д. № 1790/2015 г. на Административен съд - С.-град, потвърдено с решение № 9763 от 20.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5394/2016 г. на Върховния административен съд, този стаж е бил обсъден във връзка с оспорването на разпореждането, с което на Христов е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, поради което не може да има последващо произнасяне по същия въпрос с оглед окончателния характер на съдебното решение на касационната инстанция. На последно място, следва да се отбележи, че правилно административният орган не е признал наличието на осигурителен стаж във "Фортуна 13 Д" за периода 01.10.1998 г. - 31.07.1999 г., поради това, че жалбоподателят е бил осигуряван само за трудова злополука. Въпреки възраженията на Христов за упражняван от него труд в посочения осигурител, при проверка в РОЛ, се е установило, че не е отразено внасяне на осигурителни вноски за лицето за фонд "Пенсии", което да му предоставя правото, този стаж да участва във формирането на стажа и дохода му, относими за размера на получаваната пенсия. Не е представен трудов договор, сключен с осигурителя, нито се изяснява при какви условия е работил в периода, и дали внасянето на осигурителни вноски за фонд "Пенсии" са били дължими от осигурителя или Христов се явява ощетен от гледна точка на осигурителните му права. В тази връзка касаторът отново не е представил конкретни данни, нито пред административния орган, нито пред първоинстанционния съд. С оглед изложеното, не са били налице основания за признаване на стажа във "Фортуна 13 Д". Предвид горното, настоящият състав намира, че с разпореждането от 07.04.2015 г., длъжностното лице по пенсионното осигуряване, правилно е преизчислило пенсията на Христов с оглед представените от него доказателства, като е признал от втора категория само стажът, положен в "М. Т.", С. - Г. И.. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и досежно законосъобразното осъвременяване на пенсията на жалбоподателя, извършено с разпореждането от 01.07.2015 г. Съгласно чл. 100 от КСО пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Въз основа на горната разпоредба, административният орган е извършил служебно осъвременяване на пенсията на Христов, като е извършил правилни изчисления, съгласно ПМС № 130/28.05.2015 г., които са довели до нейното увеличаване. Като е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ - С.-град и потвърдените с него разпореждания за преизчисляване и осъвременяване на пенсията на Христов, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,