Решение № 13125 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5679/2024 г.

5278079-31/07/2023 г, свързана с одитния доклад, от Европейската комисия e извършена повторна проверка на допълнителните възнаграждения, като са идентифицирани и количествено определени възнагражденията, които са изплатени на служителите на ИАНМСП по договора извън нормативната уредба, за дейности, включени в установеното им работно време. Констатирани са неправомерно платени, недопустими разходи за организация и управление в общ размер на 233 526,04 лв. С писмо с изх. 26-Б-2360/30.08.2023 г., издадено от Ръководителя на УО, е открито производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 АПК. В указания срок с писмо вх. 26-Б-2360-1/05.09.2023 г. бенефициерът е възразил срещу направените констатации, като на 04.10.2023 г. е издаден спорният АУПДВ. За да отмени административния акт, съдът е изложил правни съображения, че органът не е изпълнил задълженията си да установи относимата фактическа обстановка и да обсъди въведените от бенефициера възражения в нарушение разпоредбата на чл. 35 от АПК. Отделно, според решаващата инстанция, в АУПДВ са посочени две от възможните хипотези, предвидени в чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, като е прието, че сумите са едновременно недължимо платени и неправомерно платени. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка, правилно е възприел фактите и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Обосновано административният съд е приел, че спорният АУПДВ е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК и при липса на мотиви, противно на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от съдържанието на акта за установяване на публично държавно вземане всъщност не се установява начинът, по който е определена подлежащата на възстановяване държавна помощ. Всъщност, административният акт по същността си не съдържа фактически установявания по отношение на подлежащата на възстановяване държавна помощ. Такива конкретни фактически установявания не може да се приеме, че се съдържат и в окончателния одитен доклад, който съдържа констатации и действия, които следват да бъдат предприети. Неоснователно касаторът се позовава на Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, съгласно което мотивите на административния акт могат да се съдържат и в други документи по преписката, на които е сторено позоваване от неговия издател. В конкретния случай посоченият одитен доклад, от една страна, не съдържа констатации относно конкретния АДБФП, а от друга препоръките, които споменава касаторът, са твърде общи и не съдържат каквато и да е конкретика, нещо повече възлагат самия УО да извърши конкретна проверка на релевантните факти и обстоятелства по всеки един от случаите, разкриващи сходство с разгледания от одитиращия орган, което не е сторено. Също така, както е постановил и административният съд, в подаденото възражение срещу уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК, бенефициерът на помощта е изразил несъгласието си с твърдението на управляващия орган относно недопустимостта да се изплащат възнаграждения на служители за работа по проекта, положена в рамките на установеното работно време, което възражение не е обсъдено от административния орган. С оглед изложеното, като е приел, че административният акт е издаден при неизясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая и при необсъждане възраженията на бенефициера, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК при отмяна на акта в случаите, в които естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В конкретния случай обаче съдът не е съобразил, че административното производство не е инициирано по искане на бенефициера, поради което и посоченото правило е неприложимо. В заключение като е постановил връщане на преписката за ново произнасяне на компетентния орган, административният съд е приложил неправилно закона, поради което решението следва да бъде отменено в тази му част. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 960,80 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК.