Решение № 4848 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3133/2017 г.

Решение № 4848 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3133/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Р., чрез процесуалния представител юрисконсулт П. Т., против решение № 1/01.02.2017 г., постановено по адм. дело № 356/2016 г. на Административен съд гр. Р.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Комплексен онкологичен център - Р." (КОЦ) ЕООД, гр. Р., представлявано от управителя д-р К. К., чрез юрисконсулт В. А., изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административният съд гр. Р. е отменил писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-845/13.10.2016 г., издадена от директора на РЗОК - Р., с която е разпоредено "Комплексен онкологичен център - Р." ЕООД, гр. Р., да възстанови неоснователно получената сума за двадесет и пет случая по АПр № 06, описани в протокола за неоснователно получени суми, в общ размер 3750 лв., както и законна лихва върху тази главница в размер на 51.04 лв., и е осъдил РЗОК - Р. да заплати на "КОЦ"- Р. ЕООД сумата от 350 лева разноски по делото. Приел е, че не е доказано наличието на предпоставките за приложение на чл. 209, ал. 1, т. 1 от Решение № РД - НС - 04 - 24 - 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, респ. за неоснователно получени суми по тези 25 случая на извършени АПр № 06. Относно лихвата е приел, че неправилно и в нарушение на материалния закон е определена лихва върху неоснователно получените суми още преди изтичане на срока за доброволно плащане. По съображения в насока, че първо е започнало провеждане на АПр № 06 и едва след нейното приключване по надлежния ред, пациентите са хоспитализирани по КП № 240, съдът е отменил процесния административен акт. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, след като е анализирал приетите по делото писмени доказателства и отговорите на разпитания свидетел за организацията на работа при "КОЦ" - Р. ЕООД, как и къде се извършват АПр № 6 и КП № 240, начин на регистриране и отрегистриране на пациентите и кога се прилага АПр № 6 и кога - КП № 240. Правилни са изводите на решаващия състав, че оспореният административен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на изискванията по чл. 35 АПК, поради това че в процесния случай административният орган не е изследвал задълбочено и не е обосновал защо счита, че са налице предпоставките на чл. 209, ал. 1, т. 1 от решението на НС на НЗОК, а именно: че е налице хоспитализация по КП № 240 и в рамките на този болничен престой е възникнала необходимост от провеждане на АПр № 6. Съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. С чл. 209, ал. 1 от Решение № РД - НС - 04 - 24 - 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е предвидено, че в случай на хоспитализация по КП и необходимост от провеждане на АПр и/или КПр в рамките на същия болничен престой се заплаща КП и АПр и/или КПр с изключение на амбулаторна процедура № 6 в рамките на същия болничен престой по КП 240, 241, 242, 243,244, 245, 247, 248, 249, 250 и 251 и АПр № 5,7 и 8. В случая извършените АПр № 6 в полза на 25 ЗОЛ не са проведени в рамките на същия болничен престой по КП № 240. Директорът на РЗОК - Р. е приел, че е констатирано извършване на АПр № 6 в рамките на същия болничен престой по КП № 240, тъй като съгласно § 1, т. 4 ДР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, "Хоспитализация" е настаняване на лице със заболяване или състояние, налагащо престой в лечебно заведение, оказващо болнична помощ, а видно от данните в таблица 1 на обжалваната покана, болничният престой на 24 ЗОЛ в "КОЦ" - Р. ЕООД е започнал с хоспитализация по АПр № 6 и непосредствено след провеждането й е пристъпено към хоспитализация на същите ЗОЛ по КП № 240, а при 1 ЗОЛ е започнал с хоспитализация по КП № 240 и непосредствено след нея е пристъпено към хоспитализация по АПр № 6, без да е прекъсван престоя на тези 25 ЗОЛ в лечебното заведение. Приел е също, че е налице по една хоспитализация в "КОЦ" - Р. ЕООД за всяко от тези 25 ЗОЛ - за 24 ЗОЛ стартираща с АПр № 6 и завършваща с КП № 240, и за 1 ЗОЛ - стартираща с КП № 240 и завършваща с АПр № 6. Наведените оплаквания в касационната жалба са в същия смисъл, а именно, че не е прекъсван престоя между двете хоспитализации на тези 25 ЗОЛ в КОЦ - Р. ЕООД. Видно от данните в самата покана - таблица 1, колони № 7 "Дата и час на хоспитализация" и № 10 " Дата и период на извършване на АПр", между часа на извършване на амбулаторната процедура и хоспитализацията по КП № 240, респективно между часа на дехоспитализация по КП № 240 и часа на започване на АПр № 6 (за позиция 9), има времеви интервал, т. е. налице е прекъсване престоя между двете хоспитализации. Обект на регламентация по чл. 209, ал. 1 от Решение № РД - НС - 04 - 24 - 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК са случаите на хоспитализация по КП и провеждане на АПр и или/ КПр в рамките на същия болничен престой. Случаите, описани в обжалваната покана, не са такива - при тях има две самостоятелни хоспитализации. Дейностите по АПр не са извършени в рамките на престоя по хоспитализацията по КП, а в рамките на друга хоспитализация - тази по АПр. Съгласно действащата към процесния времеви период Инструкция за ползване на клиентската част на информационната система на НЗОК "Регистрационна система на събития по хоспитализация и дехоспитализация" (л. 53-54 от първоинстанционното дело), лечението по АПр е съпроводено с регистрация по хоспитализация в лечебното заведение и респ., дехоспитализация (т. 7 от инструкцията). Същото се отнася и до лечението по КП (т. 3 от инструкцията). Фактът, че завършването на АПр и хоспитализирането по КП става в един и същ ден не е основание за незаплащане на извършената дейност по АПр. Двете процедури са различни по своето съдържание, начин и време на прилагане, място на извършване и документално отразяване. Както в чл. 215, ал. 3 от решението на НС на НЗОК, така и в чл. 33, ал. 1 от договор № 180905/27.05.2016 г., е регламентирано, че НЗОК не заплаща отчетена дейност в случаите на хоспитализации с изцяло или частично припокриващи се периоди за един и същ пациент, а в нито един от посочените в поканата 25 ЗОЛ не е налице припокриващ се времеви период. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. Т. решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение