Решение № 3088 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2008 г.

Решение № 3088 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Руса Петрова Стайчева, Анка Боянова Михайлова и Лиляна Димитрова Божилова, както и от Макари Григоров Божилов, всички от гр. София, против решение № 103/22.05.2008 г., постановено от Софийски градски съд, III-ти "ж" състав, по адм. дело № 3773/2004 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-04-186/15.10.2004 г. на Началника на РДНСК, с приета недопустимост на жалбата срещу разрешение за строеж № 104/21.02.2003 г. на "Жилищна сграда с офиси, магазини и подземни гаражи" в УПИ II-2516, кв. 17, м. "Дианабад", по плана на гр. София. Решението се счита неправилно, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание от касационните жалбоподатели са явява лично само Макари Григоров Божилов, който поддържа жалбата, по изложените в нея и в писмени бележки съображения, с молба и под опис, представя писмени доказателстава, които СГС е отказал да приеме. Писмени съображения във връзка с претенцията за уважаване на касационната им жалба, са представили и Стайчева, Михайлова и Божилова. Жалбите се поддържат и от ответната страна Невена Ангелова Иванова. От ответните в касацията страни се явява само Петър Богданов Колев, който, лично и чрез адв. Даутева, същата и за "Алко" ЕООД, оспорва жалбите, навежда доводи за тяхната неоснователност. Останалите 16 ответници - физически лица, не се явяват и представляват. В срока по чл. 232 АПК, е депозирано възражение по касационните жалби от Петър Богданов Колев. Началникът на Столична РДНСК, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба по отношение на Руса Петрова и за допустимост и неоснователност и на двете жалби, по отношение на останалите касатори. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Действително, първата касационна жалба, по отношение на Руса Стойчева е процесуално недопустима, тъй като съобщението за полученото решение е подписано на 29.05.2008 г., а жалбата е входирана на 7.07.2008 г., т. е., - след преклузивния 14-дневен срок, което налага прекратяване на делото в тази му част. По отношение на останалите жалбоподатели, касационните жалби са допустими, като подадени в срок от надлежни за производството страни, с явен правен интерес за обжалване на решението, но по съществото си същите са неоснователни. От данните по делото се установява следното: На 21.02.2003 г. на името на Петър Богданов Колев, от Главния архитект на гр. София, е било издадено разрешение № 104, за строеж на "Жилищна сграда (М+3+Т), с офиси, магазини и подземни гаражи" в УПИ II-2516, кв. 17, м. "Дианабад", по плана на гр. София. Със заповед № ДК 04-186/15.10.2004 г. на Началника на Столична РДНСК, постановена по молба на Петър Колев е прието, че Валери Христов и останалите граждани, подали жалба и живущи в бл. 3 на ж. к. "Дианабад", не се легитимират като заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като не са установили, че притежават вещни права в ПИ, за който е разрешено строителството. С оглед това, на основание чл. 216, ал. 5, вр. ал. 2 и чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, е отхвърлена, като процесуално недопустима, подадената жалба срещу строителното разрешение и то е оставено в сила. С процесния съдебен акт, за да приеме горепосочения правен резултат, първоинстанционният съд е изложил съображения за допустимост на подадената пред него жалба, след като: не е установена датата на която заповедта е съобщена, (поради което и срокът за оспорването й не е започнал да тече), жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 215 ЗУТ, а с определение на ВАС от 8.03.2007 г., постановено по адм. дело № 1023/2007 г. е прието и наличието на правен интерес по спора за лицата, сезирали СГС с жалба, по която е било образувано адм. дело № 3774/2004 г. С оглед задължителността на цитираното определение и за страните и за съда, съставът е посочил като разрешен въпросът досежно правото на жалбоподателите да искат отмяна на заповед № ДК 04-186/15.10.2004 г. на Началника на Столична РДНСК. По съществото си жалбата е преценена като неоснователна, след като кръгът на лицата, които са легитимирани да атакуват разрешенията за строеж, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 149 ЗУТ, (ал. 2, т. 1, тъй като става въпрос за нов строеж), а жалбоподателите нямат нито едно от посочените качества. Решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Неоснователно е оплакването за наличие на съществено процесуално нарушение, с несъобщаването на издаденото разрешение за строеж на жалбоподателите. Предвиденото действие по уведомяване на заинтересованите за издаването на даден подлежащ на контрол административен акт, е предпоставка само за упражняване на правото на жалба, а в настоящия случай то е валидно осъществено с настоящия процес, образуван още през 2004 г. Съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, Началникът на РДНСК се произнася по основателността на жалбата след преценка на нейната допустимост, а съгласно чл. 216, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗУТ, разрешението за строеж подлежи на обжалване за законосъобразност пред началника на РДНСК от заинтересованите лица. Заинтересовани лица за издадено разрешение за строеж, както в случая на нов строеж, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл, жалбоподателите, като съсобственици в съседен УПИ, не са от кръга на вписаните в разпоредбата на тази специална правна норма и следователно не са от визираните в чл. 216 от ЗУТ, с признато от законодателя право на обжалване - преценката на съда е правилна и обоснована. Действително, както е посочено в мотивите на решението, имотът, в който е разрешено строителството, е бил нанесен в кадастралната карта на парцел I, но с одобряването на ЗРП на кв. 17, е обособен самостоятелен УПИ II-2516, идентичен с УПИ 2516 (така е отразен и на представената от жалбоподателите скица). В хода на настоящия процес е било постановено решение от 28.12.2006 г. на СГС, по адм. дело № 2283/2003 г., с което е отхвърлена жалбата против заповед № 09-50-100/24.04.2002 г. на Главния архитект на София - за изменение на ЗРП и същата е влязла в законна сила. До този момент направеното с нея изменение на ЗРП, е действало по силата на закона - чл. 217, ал. 1 ЗУТ, до изменението му с ДВ бр. 65/2003 г., (с което бе отменена предварителната изпълняемост на обжалваните ПУП), след което, с определение № 11520/10.12.2003 г. по адм. дело № 10777/2003 г. на ВАС, е отменено предходно определение на СГС и вместо това е отхвърлено искането за спиране изпълнението на заповед № РД 09-50-100/24.04.2002 г. на Главния архитект на София, за изменение на ЗРП, т. е. заповедта е действала от самото си издаване, послужила е за издаването на строителното разрешение, което законосъобразно е било оставено в сила с оспорената заповед на Началника на РДНСК. Издателят й е действал в рамките на правомощията си по чл. 216 ЗУТ, не е имал задължението да разглежда жалбата по съществото й, след като е направил преценката за нейната недопустимост, след което е оставил в сила разрешението за строеж, както му указва ал. 5 на нормата, в последното си предложение. Затова и оплакванията и в тази им част са, меко казано, неприемливи, съдът абсолютно точно е разграничил предмета на конкретния спор и не е коментирал в мотивите си ирелевантните възражения на жалбоподателите. Не са налице основания за това и за настоящата инстанция, а дали в кориците на делото се съдържат "документи с невярно съдържание, или чисто фалшифицирани" такива, би могло да се коментира в административно производство само ако това е установено по надлежен ред. С оглед тези съображения, решението е постановено при спазени и правилно приложени процесуални и материалноправни норми, обосновано е, при които обстоятелства, правилна е преценката за законосъобразност - с основание жалбата е приета като недопустима и отхвърлена от началника на СРДНСК. И след като за съдебния акт не се обективира наличието на твърдяните касационни основания по чл. 209 от АПК, той следва да бъде оставен в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 215, т. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,