Решение № 7642 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 457/2010 г.
ВАСIII отделение09.06.2010 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 308/13.11.2009 г. постановено по адм. дело № 250/2009 г. на Административен съд - Стара Загора, в обжалваната част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7642 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 457/2010 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет /ОбС/ - Казанлък, представляван от председателя Васил Стефанов Самарски, срещу Решение № 308/13.11.2009 г. постановено по адм. дело № 250/2009 г. на Административен съд - Стара Загора в частта в която е отменено решение № 158/23.04.2009 г. на ОбС - Казанлък, относно приетата ал. 4 на чл. 22 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет. Касаторът релевира отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, поради което претендира отмяна на решението в обжалваната част. В открито съдебно заседание Общински съвет - Казанлък не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. Ответната страна - Областен управител на област Стара Загора, в писмено становище моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна по изложени съображения за правилността на решението в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваната част от решението на тричленен състав на Административен съд - Стара Загора е отменено, като незаконосъобразно решение № 158/23.04.2009 г. на Общински съвет - Казанлък, в частта, в която е приета ал. 4 на чл. 22 от Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, с която е определено допълнително възнаграждение в размер на 50 лв. месечно на председателите на групи в общинския съвет, за изпълнение на задълженията им по чл. 19 от правилника - различно от възнаграждението по чл. 22, ал. 2 от същия правилник за участие в заседанията на общинския съвет и в заседанията на неговите постоянни и временни комисии. По съществото на спора, съдът е приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган при съобразяване с изискванията за кворум и мнозинство, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон, предвиждащ възможност за определяне на възнаграждения на общинските съветници, председателя и заместник председателите на общинския съвет за изпълнение на техните задължения, но не и на председателите на групи, създадени с оглед партийната принадлежност или политическа ориентация на общинските съветници. Решение № 138, взето на заседание на Общински съвет - Казанлък, за което е съставен протокол № 7/25.02.2009 г. е върнато за ново обсъждане в частта му по т. 6.2 и т. 6.3 за промени в Правилника за организацията и дейността на общинския съвет със Заповед № 128/24.03.2009 г. на областния управител на област Стара Загора, при условията на чл. 45, ал. 4, изр. второ от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. При това е прието повторно с Решение № 158, взето по протокол № 12/23.04.2009 г., което е оспорено по реда на чл. 32 от Закона за администрацията. Според последната разпоредба областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА - пред съответния административен съд. Предвид изложеното, правилно съдът е приел подадената жалба за допустима и е разгледал същата в състав, съобразен с правилото на чл. 191, ал. 2 АПК. Въз основа приложените по делото доказателства е направен обоснован извод, че оспореното решение е прието от компетентен орган, без при това да са допуснати нарушения на процесуални правила. За да отмени акта, като незаконосъобразен, решаващият състав е изложил подробни и правилни съображения, че приетият от ОбС - Казанлък, правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация по чл. 21, ал. 3 ЗМСМА, не може да урежда възнаграждения за дейности, извън кръга на тези по чл. 21, ал. 1 от с. з. Аргумент в тази връзка освен отбелязаните в решението норми на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 и чл. 34, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМСМА, съдържа и текстът на чл. 36, ал. 2 от с. з., изрично предвиждащ възможността при неизпълнение на задълженията на общинските съветници по ал. 1 /да присъстват на заседанията на общинския съвет и на комисиите, в които са избрани и да участват в решаването на разглежданите въпроси; да поддържат връзки с избирателите и да ги информират за дейността и решенията на ОбС/ от възнагражденията им, да се удържат средства в размер определен с правилника по чл. 21, ал. 3 ЗМСМА. След като ЗМСМА не урежда специален статут на членовете на общинския съвет - председатели на групи в ОбС, образувани според партийната принадлежност или политическа ориентация на общинските съветници, нито възмездност при изпълнението на задълженията на членовете на председателския съвет на ОбС, уредени в чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, приет от ОбС - Казанлък /разработване на проект за дневен ред, политически консултации, във връзка с дейността на ОбС, предлагане на състав на делегации за международни контакти, разглеждане на сигнали, жалби и предложения от граждани по общественозначими въпроси/, не е налице и законово основание за определяне на оспореното допълнително възнаграждение, с отменената ал. 4 на чл. 22 от същия правилник. Предвид изложеното, оспореното решение, с което е приета ал. 4 на чл. 22 от Правилника за организацията и дейността на ОбС - Казанлък, като незаконосъобразно, правилно е отменено от първоинстанционния съд. Поради това в обжалваната част, съдебното решение е обосновано и съобразено с приложимия материален закон, а оплакванията на касатора в обратен смисъл - са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение