Решение № 76 от 26.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2422/2013 г.

Решение № 76 от 26.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2422/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК, образувано по искане на осъдения Л. Р. Б., за възобновяване на производството по ВНОХД № 4835/2012 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение № 847/26.06.2013 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Софийски районен съд. Искането за възобновяване се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Претендира се отмяна на съдебните актове, признаване подсъдимия Б. за невинен или преквалификация на извършеното в по-леко наказуемо престъпление, или връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се претендира и намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъденият Б. не се явява, редовно призован. Искането за възобновяване се поддържа от процесуален представител по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: I. С първоинстанционната присъда от 9.02.2012 г., постановена по НОХД № 6902/2010 г. от Софийски районен съд, подсъдимият Л. Р. Б. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия, като същият е осъден да заплати на гражданския ищец Г. Ц. И. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а до пълния предявен размер от 3 000 лева искът е отхвърлен. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е основателно, макар и не по изложените в него доводи. При разглеждане на делото в първата инстанция е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от НПК съдебните актове се основават на доказателствени материали, лично събрани, проверени и преценени от целия съдебен състав, освен в случаите, когато законът предвижда друго. Принципът на непосредствеността въвежда и изискването за неизменност на съдебния състав при осъществяване на процесуалните действия за събиране и проверка на доказателствата и постановяване на съдебния акт - чл. 258, ал. 1 от НПК. Последно посочената разпоредба предписва, че делото се разглежда от персонално един и същ съдебен състав. От данните по делото се установява, че в съдебното заседание, проведено на 28.10.2010 г., е даден ход на съдебното следствие и са събирани доказателства - разпит на свидетели. Съдебният състав е бил формиран от: председател - съдия Р. Г. и съдебни заседатели - М. К. и Н. С. Разглеждането на делото е било отложено за 3.02.2011 г. В проведеното на тази дата съдебно заседание съдебният състав е бил формиран от съдия Р. Г. и съдебни заседатели - И. С. и Н. С. В това съдебно заседание е проведен разпит на вещото лице д-р В., изготвило съдебномедицинската експертиза, която е била и приета. В следващите съдебни заседания, проведени на 14.04.2011 г., 20.06.2011 г., 27.10.2011 г. и 9.02.2012 г., когато е постановена присъдата, в състава на съда са участвали отново съдия Р. Г. и съдебни заседатели - М. К. и Н. С. Иначе казано, нарушен е принципът на неизменност на състава на съда, защото при събирането на доказателства в съдебното заседание, проведено на 3.02.2011 г., е участвала като съдебен заседател И. С., а в предходното и последващите заседания - съдебен заседател М. К. Тоест, чл. от състава на съда, постановил присъдата, не е взел участие изцяло в събирането и проверката на доказателствените материали. Налице е абсолютно процесуално нарушение - незаконен съдебен състав по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Посоченото нарушение не е констатирано от втората инстанция, която е била длъжна да стори това съгласно разпоредбата на чл. 314 от НПК - да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Това налага отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание, където е допуснато процесуалното нарушение. Останалите доводи, съдържащи се в искането за възобновяване, не могат да получат сега отговор, предвид изхода на делото и основанието, на което се отменят съдебните актове. С оглед на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение