Решение № 9023 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14846/2009 г.

Решение № 9023 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14846/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 49 от Закона за промишления дизайн (ЗПД). Образувано е по касационна жалба на "РИКО" ЕООД, гр. Пловдив, против Решение № 131/13.07.2009 г. постановено по а. д. № 03493/2006 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на СГС е отхвърлил жалбата на "РИКО" ЕООД, гр. Пловдив, против Решение № 87/31.03.2006 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което е заличена регистрацията на дизайни № 4, № 5 и № 6 от Промишлен дизайн "Етикети" с рег. № 4897. Недоволно от решението, "РИКО" ЕООД, гр. Пловдив го обжалва. Чрез процесуалния си представител изразява становище за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното касационно оплакване е, че съдът не се е произнесъл по очертания в първоначалната жалба предмет на спора. Възприел е неправилно и е тълкувал превратно фактите и обстоятелствата по делото. Моли отмяната на решението и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспореният административен акт. Иска да му бъдат присъдени разноски. Ответната страна - ПВ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Заинтересованата страна - "Порторико" С. Р. Л., Италия ("Порторико"), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), при извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С искане вх. № 11165/08.07.2004 г. "Порторико" е поискал от председателя на ПВ да заличи регистрацията на Дизайн с рег. № 4897 - "Етикети" № 4, № 5 и № 6 с приоритет от 26.08.2002 г. с притежател "РИКО" ООД, гр. Пловдив на осн. чл. 29, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 12 и чл. 13 от ЗПД. Същите са регистрирани в противоречие с императивното изискване за новост и оригиналност, а от друга - цитираните дизайни включват обект на по-ранно право на трето лице по Закона за авторското право и сродните му права. След изпълнение на процедурата по чл. 45, ал. 1 от ЗПД и анализ на доказателствата, представени към искането, административният орган е определил релевантния момент за преценка на новостта и оригиналността на оспорения дизайн - 26.08.2002 г. (датата на подаване на заявката за регистрация в ПВ). С обжалвания административен акт председателят на ПВ е заличил регистрацията на дизайн с рег. № 4897 "Етикети" № 4, № 5 и № 6, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗПД - оспореният дизайн е регистриран при неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1 от ЗПД за новост и оригиналност. По делото е приложено свидетелство за марка "PORTORICO", рег. № 47154/23.02.2004 г. с притежател "Порторико" със защитена словна част PORTORICO (лист 98 от делото). В производството пред СГС е допусната съдебна експертиза със задача да отговори на въпроса дали обжалваният промишлен дизайн е идентичен с тези, които са приложени в заявката, като се има предвид цялостното композиционна оформление на етикета. Заключението на вещото лице при сравнение на процесните дизайни с тези от приложените изображения, за които има данни, че са били общодостъпни към датата на заявяване на първите е, че те не са идентични по смисъла на чл. 12 от ЗПД. Вещото лице намира, че са концептуално сходни в цветово и композиционно отношение, но има добавени, макар и второстепенни елементи - ветроходи, промяна на фона на един от дизайните, различно композиционно решение "етикет на фона на кафеени зърна", които ги правят "неидентични" по смисъла на чл. 12 от ЗПД. За да се произнесе по жалбата на "РИКО" ЕООД срещу Решение № 87/31.03.2006 г. на председателя на ПВ СГС е приел, че основният спор по делото пред съда се свежда до въпроса налице ли е идентичност между регистрираната марка и промишлен дизайн с регистрационен номер № 4897. Като е обсъдил доказателствата по делото, СГС е изложил подробни съображения защо не възприема заключението на експертизата, като го е квалифицирал като необосновано. Приел е, че липсва новост и оригиналност на регистрираните от "РИКО" ООД дизайни, тъй като от приложените доказателства се установява, че преди подаване на заявката на територията на РБ вече са били известни идентични дизайни на "Порторико". Изложил е и допълнителни съображения за законосъобразност на административния акт като е сравнявал не само разгласените от "Порторико" дизайни, но и регистрираната от италианското дружество комбинирана марка рег. номер № 4897 като е достигнал до извода за идентичност между промишления дизайн и търговската марка, изразяващо се в идентична словна част PORTORICO. При така установеното от фактическа страна ВАС приема, че решението на СГС е правилно, постановено при липса на сочените касационни основания. Неоснователно е възражението за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. СГС е обсъдил доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Изрично е обсъдил възражението на жалбоподателя за прилагането на чл. 14 от ЗПД и правилно е приел, че регистрираната от "Порторико" марка е била известна и използвана за търговската реализация на продукта, за който е регистрирана, преди 12-месечния срок от подаване на заявката за регистрация на заличените дизайни. Неоснователна е касационното възражение за неправилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПД разпорежда, че се регистрира дизайн, който е нов и оригинален. Следващият чл. 12, ал. 1 от ЗПД определя, че дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. В тази връзка ал. 2 на чл. 12 от ЗПД, указва, че дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи. Определението за оригиналност е дадено в чл. 13 от ЗПД гласящ, че дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. Следователно на регистрация подлежи такъв дизайн, който се отличава съществено от други и съответно цялостното впечатление, което той създава се различава от цялостното впечатление, което се създава от друг общодостъпен дизайн. В настоящият случай СГС е достигнал до обоснования извод, че сравняваните етикети съдържат идентични основни елементи - медальон и надпис PORTORICO. Графичните елементи се възприемат най-бързо от потребителя и естествено се асоциират с марки. Разликите са в несъществените елементи - допълнителни фигури, фон от кафеени зърна, известни цветови разлики, които не променят цялостното впечатление на потребителя, а се възприемат като варианти на вече известния им дизайн. Неоснователно е касационното възражение за това, че съдът неправилно е определил предмета на спора като е сравнявал търговска марка с оспорените дизайни. Като е разсъждавал на плоскостта на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД, СГС е изложил допълнителни мотиви за законосъобразност на административния акт, които не опорочават изводите му за наличие на основанието за заличаване на дизайните по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗПД. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, поради което решението на СГС следва да се остави в сила. Процесуалният представител на председателя на ПВ е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 64, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден касатора да заплати на ПВ сумата 150, 00 лв. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение