Решение № 9986 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11705/2010 г.

Решение № 9986 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11705/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ЗК "Единство", с. Караманите, Варненска област, представлявана от председателя Стефан Колев Жеков, подадена чрез пълномощника адв. Снежана Гочева, против решение № 1589 от 19.07.2010 г., постановено по адм. д. № 2477/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 583/21.08.2009 г. на кмета на Община - Вълчи дол и земеделската кооперация е осъдена да заплати разноските по делото. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Повторно се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ответникът кметът на Община - Вълчи дол оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено възражение. Ответниците по касационната жалба Тодор Великов Чакъров, Васил Тодоров Дичев, Никола Великов Куманов и Живко Тодоров Дичев, чрез пълномощника си, оспорват жалбата като неоснователна по подробни мотиви, визирани в приложеното писмено възражение. Претендират разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Установено е, че път № 09032 попада в стопанския двор на Земеделската кооперация "Единство". Последната се легитимира като собственик на земя - частна държавна собственост, подробно описана по граници и площ в договор № РД 51 2220 от 22.06.2006 г., сключен между Министерството на земеделието и горите и кооперацията. Спорният местен път № 009032 е обозначен като граница - "местен път на Община Вълчи дол", а не като част от закупения имот. Не се спори, че за него няма акт за общинска собственост. Касационните ответници се легитимират като собственици на имот № 009001 по плана на с. Караманите, който е бил част от стопанския двор. Същите са лишени от достъп до имота си по спорния път от страна на кооперацията, която е поставила на входа му бариера. Видно от приетите по делото доказателства, този асфалтиран път попада в стопанския двор. Заинтересованите страни са принудени да ползват обходен път, който съществува като реализиран такъв на картата на общинските пътища и в по-голямата си част е полски път. Кооперацията не оспорва въведения от нея забранителен режим на достъп на трети лица до този път, като се мотивира с многобройните кражби и увреждане на техника и имущество на кооперацията. С оспорената пред административния съд заповед № 583/21.08.2009 г. кметът на Община - Вълчи дол, по искане на заинтересованите лица - собственици на имот № 009001 по плана на с. Караманите е наредил работниците и служителите на ЗК "Единство" да не възпрепятстват движението на граждани, МПС и земеделска техника по местен път № 009032, като достъпът да се подпомага от общинската охрана и служителите на ПУ - Вълчи дол. Административният акт е издаден на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП и чл. 39, т. 4 от Наредбата за управление на общинските пътища. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства. Изложени са обстойни мотиви във връзка с характера и собствеността на местния път и неговото предназначение. Правилен е изводът, че действията по организиране и извършване на контрол на общинските пътища са елемент от дейността по тяхното управление съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за пътищата. Не се спори, че общината е собственик на местен път № 09032 и като такъв е длъжна да го поддържа съобразно транспортното му значение, изискванията на движението и безопасността на гражданите. Конкретните данни по делото обосновават извод, че процесният път представлява публична общинска собственост по аргумент от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗП и чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост, предвид на установения начин на трайно ползване. Касае се за път с определено предназначение и траен начин за ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗП пътищата образуват единна пътна мрежа и служат основно за превоз на пътници и товари. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОбС общинската собственост е публична и частна. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Редът за ползване и управление на пътищата в страната е регламентиран в Закона за пътищата. От друга страна съществува законова хипотеза на обявяване на земя - публична общинска собственост за частна общинска собственост, ако последната е престанала да има предназначението по чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗОбС. По делото обаче няма данни същата процедура да е реализирана от ОбС - Вълчи дол. Действително, общината удостоверява правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Представен в съда, последният има обвързваща материална доказателствена сила, ако не бъде оспорен от страните. Процесният имот е общински път и няма законово изискване общината да съставя акт за общинска собственост, на който извод сочи и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата. Правопораждащото действие за характера на имота - публична или частна общинска собственост се определя не от съставения акт за общинска собственост, а от неговото предназначение или начин на трайно ползване, което в случая е пътна мрежа. В тази насока възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. За пълнота следва да се отбележи, че при отпадане предназначението на имот - публична общинска собственост и съобразно предвидени законови хипотези, същият може да се преобразува в частна общинска собственост, след което да бъде предмет на разпоредителна сделка или на такава по управлението на имота. По делото няма данни Общинският съвет - Вълчи дол да е реализирал това свое правомощие. Като е отхвърлил жалбата на ЗК "Единство", първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор и представените по делото доказателства, своевременно направеното искане от страна на касационните ответници за присъждане на разноските за настоящата инстанция е основателно. В тежест на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените от Тодор Великов Чакъров, Васил Тодоров Дичев, Никола Великов Куманов и Живко Тодоров Дичев разноски в размер на по 150 лв. за всеки от тях, на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд