Решение № 15414 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2012 г.

Решение № 15414 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 318 от 10.04.2012 г., постановено по адм. д. № 1026 по описа за 2011 г. на Административния съд София-област. С обжалваното решение съдът е отменил уведомително писмо на изпълнителния директор в обжалваната му част и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал на административния орган преписката за ново произнасяне. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените подробни съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се остави в сила уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че съдът напълно е изяснил фактите по спора, от които е приел, че уведомителното писмо е издадено въз основа на фактически основания, които не съответстват на обективната действителност. Освен това изразява становище относно това, че е недопустимо грешките на административния орган да рефлектират неблагоприятно върху земеделските производители. На последно място прокурорът счита, че следва да бъдат споделени изводите на съда, относно нарушаването на принципите на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Йона Тодорова Острева е подала общо заявление за плащане на площ с уникален идентификационен номер 23/070610/34360, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. След извършена административна проверка на подаденото заявление за подпомагане чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) по реда на чл. 37 ЗПЗП, ДФЗ е установил, че по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е декларирана в общото заявление за подпомагане сума от 1090,36 лв. След извършването на административната проверка е установена по-малко стопанисвана площ от заявената и на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП ДФЗ е отказал финансово подпомагане. За декларираните в общото заявление за подпомагане за 2010 г. площи по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) е поискана сума от 375,29 лв. След извършената административна проверка, чрез ИСАК е установена по-малка площ от заявената, поради което и на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП ДФД е отказал финансово подпомагане. За декларираните в общото заявление за подпомагане за 2010 г. площи по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР1) е поискана сума от 1282,22 лв. Отново след извършването на административна проверка е било установено, че за една и съща площ са били подадени повече от едно заявление, като застъпването не е било отстранено и на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., и е било отказано финансово подпомагане и по тази мярка. Този отказ от финансово подпомагане е направен с уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/2144 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, което съдът правилно е възприел като индивидуален административен акт. Уведомителното писмо е било обжалвано от Йона Острева, чрез процесуалния й представител с твърдения за неправилно непризнаване на площта относно заявени парцели - Блокове на земеделски стопани (БЗС) с идентификатори 31044-164-5-5; 31044-177-7-2; 31044-177-8-2 и 31044-247-8-5. За доказване правилността на констатациите при извършваната административна проверка съдът е допуснал заключение на вещо лице, прието от страните без оспорване. От него е установил, че БЗС с идентификатор 31044-164-5-5 е с площ 0,30 ха и културен вид оранжерийни площи. Установената недопустима площ за подпомагане от ДФЗ е 0,29 ха. На представените му от Разплащателна агенция (РА) снимки вещото лице не е могло да установи дали наистина има недопустима оранжерийна площ. Не е могло да се установи докъде се простира покритата оранжерийната площ и докъде е площта необходима за различните заготовки на насажденията. Относно БЗС с идентификатор 31044-177-7-2 е установено, че е с площ 0,93 ха и културен вид арония. Установената недопустима площ от РА е 0,86 ха. Върху показаните снимки са се виждали насажденията, като вещото лице е посочило, че относно този БЗС вероятно е допусната техническа грешка при въвеждането му в ИСАК относно неговото идентифициране и определяне на допустимите площи на земеделските парцели. За БЗС с идентификатор 31044-177-8-2 е установена площ 0,93 ха и културен вид арония. Установената недопустима площ определена от РА е била в размер на 0,81 ха. Според вещото лице отново е допусната техническа грешка, същата, както за предходния БЗС. Последният БЗС не е бил предмет на жалбата, поради което не е коментиран от съда в мотивите му. При тези фактически установявания, съдът е направил правни изводи, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на необходимата форма и установените правила, но несъответства на фактическите основания, послужили за издаването му, както и на принципа на истинност - чл. 7 АПК и чл. 39, ал. 1 ДФЕС. По така изложените мотиви е отменил уведомителното писмо относно БЗС с посочените идентификатори и по трите мерки, съответно СЕПП, СНДП и НР1, като е върнал преписката на административния орган за решаването на спора, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно това, че решението е необосновано. Съдът е установил фактите по спора, чрез вещо лице, чието заключение не е било оспорено. Тях е съпоставил към приложимото материално право и е извел правилни и обосновани правни изводи. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на материалния закон. Вярно е, че данните в системата за идентифициране на БЗС е в правомощията на Министерството на земеделието и храните. Но в развилото се съдебно административно производство по безспорен начин е установено допускането на грешка относно площта и състоянието на БЗС, оспорени от жалбоподателката. Фактическите установявания от съда сочат на неправилни фактически констатации на административния орган, послужили за издаването на административния му акт, а оттам и на неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е върнал преписката на административния орган с направените указания, дадени в мотивите, тъй като компетентността на административния орган е специална. По изложените съображения съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, основания за касационна отмяна на решението му, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение