Решение № 187 от 15.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 495/2013 г.

Решение № 187 от 15.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 495/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано протест на Апелативна прокуратура - гр. Пловдив против решение № 206 от 15.01.2013 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 452/12 г. Изтъкнато е касационното основание за нарушение на материалния закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Направено е искане за отмяна на решението в частта, с която е отменено наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Защитникът (адв. П.) счита, че протестът е неоснователен, тъй като не е било допуснато посоченото в протеста нарушение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 37 от 2012 г. по н. о. х. д. № 384/2012 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Н. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл. 254а, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е наложил наказание пробация. На основание чл. 37, ал. 1, т. 6 НК съдът е лишил подсъдимия от право за упражнява длъжността кмет за срок от десет месеца. С въззивно решение № 206 от 15.01.2013 г. по в. н. о. х. д. № 452/2012 г. Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, като е отменил наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е приключило по реда на гл. 27 НПК с признание на фактите от подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК, на когото при условията на чл. 55 НК е било наложено наказание пробация. Първоинстанционният съд е наложил и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК за срок от десет месеца. Пловдивският апелативен съд, сезиран с въззивна жалба на подсъдимия срещу отказа на първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НПК, е констатирал, че с присъдата на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Ц. е бил лишен от правото да упражнява длъжността - кмет, което не покрива съдържанието на предвиденото наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК за извършеното престъпление. С въззивното решение е счел, че жалбата на подсъдимия с направеното искане за приложението на чл. 55, ал. 3 НК следва да бъде уважена и в тази част присъдата на първоинстанционния съд - да бъде отменена. Върховният касационен съд намира, че въззивното решение в частта, с която присъдата е отменена и по този начин подсъдимият не е лишен от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, не е било постановено в нарушение на закона. При положение, че съдът е приел наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, по силата на самия закон - чл. 55, ал. 3 НК въззивният съд, разглеждащ делото по същество, е имал възможност да извърши собствена преценка и да не се налага по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. В крайна сметка, действайки в рамките на правомощията си Пловдивският апелативен съд е уважил жалбата на подсъдимия и е отменил в тази част присъдата. Следователно съдът не е излязъл извън рамките на закона и не го е нарушил. При отсъствието на единственото касационно основание, на което се позовава прокурорът в протеста, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК