Решение № 4559 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2016 г.

Решение № 4559 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП и "Булгарплод - С." АД чрез адв. Д. против решение № 1176 от 24.02.2016 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 11409/2014 г. С касационната жалба на директора на Дирекция " ОДОП" - С. се оспорва решението в частта му, в която е изменен ревизионен акт /РА/ № 2121401079/10.06.2014 г. като за 2012 г. е определена данъчна загуба в размер на 1 742 897.78 лв. вместо 1 732 097.78 лв., с доводи за неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, АПК. Претендира се отмяна на решението на АССГ в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Булгарплод - С." АД със седалище и адрес на управление: гр. С., Индустриална зона "Орион", ул. "1020-та" № 34, ет. ... - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на "Булгарплод - С." АД се оспорва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, с доводи за неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, АПК. Претендира се отмяна на решението на АССГ в посочената част. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - С. оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Горанов и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2121401079/10.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден в оспорената част с решение № 1766/06.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С.. Със същия е увеличен декларираният от дружеството финансов резултат /ФР/ за 2012 г. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО с 21 800 лв., представляващи непризнати разходи по фактури, издадени от "Пазари юг" ЕАД, и с 32 214 лв. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, представляващи непризнат разход по фактура № 2572/02.03.2012 г., издадена от "Игал" ООД. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Първостепенният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е допустимо, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите - от органа възложил ревизията и от ръководителя на ревизията - в изпълнение изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция. Ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП № РД-01-552/07.05.2013 г. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. За да измени РА, съдът е обосновал извод за това, че незаконосъобразно на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО с него е увеличен ФР за 2012 г. с непризнати разходи в размер на 10 800 лв. по фактури за наем, издадени през 2012 г. от "Пазари юг" ЕАД, тъй като неправилно органите по приходите са приели, че не се установява идентичност между предоставения под наем недвижим имот от "Пазари юг" ЕАД на "Булгарплод - С." АД и преотдадения под наем от "Булгарплод - С." АД на "Интеркомерс груп плюс" ЕООД такъв. Правилно АССГ се е позовал на заключението на СТЕ, което установява идентичност на недвижимия имот, представляващ терен Т-14-Б от 360 кв. м., находящ се на територията на пазар "Б.", С., отдаден под наем с договор от 28.12.2009 г., сключен между "Пазари юг" ЕАД като наемодател и "Булгарплод - С." АД като наемател, и търговска площ от 180 кв. м. и складова площ към нея от 90 кв. м. в търговска сграда, пазар "Б.", предмет на договор за наем от 09.02.2011 г., сключен между "Булгарплод - С." АД и "Интеркомерс груп плюс" ЕООД. Според вещото лице разликата в площта се дължи на включването на прилежащ терен към сградата в първия договор. За да не признае разходите по фактурите за наем, издадени от "Пазари юг" ЕАД, ревизиращият екип е приел, че отчетените приходи от отдаване под наем на терен по договора между "Булгарплод - С." АД и "Интеркомерс груп плюс" ЕООД не са свързани с тези разходи, поради липсата на идентичност на недвижимия имот по двата договора за наем. Правилно съдът е определил спорния между страните по делото въпрос, който е свързан единствено с идентичността на отдадения под наем недвижим имот, описан в двата договора за наем, и правилно е приел, че същата е доказана чрез заключението на вещото лице по назначената СТЕ. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира първата касационна жалба за неоснователна. По втората касационна жалба: Решението е правилно в частта му, в която е потвърден РА относно преобразуването на ФР за 2012 г. с разходите за наем по фактури, издадени от "Пазари юг" ЕАД през 2011 г., в общ размер 11 000 лв., като неправилно отчетени през 2012 г. вместо през 2011 г. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Настоящата касационна инстанция намира същото за неправилно в частта му, в която РА е потвърден като законосъобразен относно преобразуването на ФР с 32 214 лв. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, представляващи непризнат разход по фактура № 2572/02.03.2012 г., издадена от "Игал" ООД, за доставка на 46 020 кг. соев шрот. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че не е доказано осъществяването на доставката на стока по процесната фактура, тъй като видно от констатациите на стр. 10 от РА, по счетоводни данни към датата на фактурата доставчикът не е разполагал с посоченото количество соев шрот. От доставчика "Игал" ООД и от жалбоподателя освен фактурата е представена стокова разписка № 2572/02.03.2012 г., доказваща предаването и приемането на стоката. Доставчикът представя фактури за закупуване на соев шрот от негови доставчици и фактури за осъществен транспорт от "Гала М" ООД. Транспортното дружество е включило фактурите в дневниците си за продажбите и в СД. Фактурата е осчетоводена от доставчика по Кт сч. с/ка 702 "Приходи от продажби", Кт с/ка 4532 "Начислен ДДС", Дт с/ка 411 и Кт с/ка 412 разчет с клиента и отразено авансово плащане, в т. ч. и чрез изписването на отчетна стойност на стоката, според заключението на ССЕ. Не е спорно отразяването на фактурата в счетоводството на жалбоподателя и наличието на отчетен приход срещу този разход. От една страна, настоящата касационна инстанция намира за основателен доводът на касатора, че наличието на стоката може да бъде установено по сметка 302 "Суровини, материали" при доставчика, тъй като това дружество се занимава с отглеждане на бройлери. Няма пречка обаче да продаде количества соев шрот, които са заведени по тази сметка, а не по сметка 304 "Стоки", а от друга страна, че дори и да не се установява наличието на достатъчно количество стока от съответния вид по счетоводните данни на доставчика, то това само по себе си не е основание да се приеме, че липсва доставка /в този смисъл т. 2 от диспозитива на решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 вр. т. 17 и т. 51 относно това дали доставчикът е разполагал със стоките по счетоводни данни/. По фактурата за авансово плащане към процесната фактура с предходен РА, който не е бил оспорен по съдебен ред, не е признато право на данъчен кредит с така изложените мотиви. Наличието на такъв влязъл в сила РА, в който е направен извод за неправомерно упражнено право на данъчен кредит, поради недоказана реално осъществена доставка, не обвързва съда при преценката на законосъобразността на РА, с който не е признат разходът за тази доставка, тъй като това би означавало да се приеме, че и мотивите на РА се ползват със сила на пресъдено нещо и да се отрече процесуалната възможност на жалбоподателя да се защити при съдебното оспорване на друг РА, установяващ различни данъчни задължения. Поради изложеното по-горе, решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА досежно непризнатия разход по фактура № 2572/02.03.2012 г., издадена от "Игал" ООД за доставка на 46 020 кг. соев шрот, и по-конкретно против РА в частта му, в която е определен по-малък размер на данъчната загуба за 2012 г. с 32 214 лв., и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се увеличи определената от първоинстанционния съд данъчна загуба в размер на 1 742 897.78 лв. с 32 214 лв. В останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноските се присъждат на страните според уважената и отхвърлената част от жалбата за всяка инстанция. За първоинстанционното производство страните не са заявили претенции за разноски и такива не са присъдени с решението на АССГ. За касационното производство претенция за разноски заявява само първият касатор, вкл. и в качеството му на ответник по втората касационна жалба. С оглед изхода на спора на данъчната администрация в качеството й на ответник в касационното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение