Решение № 582 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2012 г.

Решение № 582 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на началника на РДНСК - Югозападен район против решение № 156 от 6.08.2012 г. по адм. дело № 95/2012 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЗР-63/23.02.2012 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна масивна сграда", извършен от Туристическо дружество "Паничище" гр. Сапарева баня в ПИ 65365.210.111 по КК на гр. Сапарева баня. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответната страна, Туристическо дружество "Паничище", не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна - издадена срещу субект без пасивна материалноправна легитимация. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства е установено безспорно, че процесната сграда е построена през 1984 г. на "мястото на съществуваща полумасивна барака", без изискуемите се строителни книжа и представлява незаконен строеж - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строежът не е търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ /приложимият материален закон към момента на издаване на оспорения административен акт - чл. 142, ал. 1 АПК/, защото е извършен в територия без ПУП и не може да се провери допустимостта му по устройствената основа. Затова подлежи на премахване и законосъобразно това е разпоредено с оспорената заповед. Ирелевантно за законността на строежа е притежанието на собствеността върху него, както и извършителя му. Те са от значение само за разпределяне на разноските по премахването му. На такова подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са известни извършителя и собственика му - арг. чл. 15, ал. 2 от Наредба № 3/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Когато установи, че адресатът на заповед за премахване на незаконен строеж не е негов извършител, съдът следва да отмени заповедта само в частта, създаваща му задължение за премахване, но не и в частта, разпореждаща премахването. Като е приел, че туристическото дружество не е пасивно материалноправно легитимирано за премахване на незаконния строеж и е отменил заповедта изцяло, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде коригирано. Неправилен е и изводът на съда за липса на доказателствени източници за участие на този правен субект в строителството на процесната сграда. В съдебното административно производство за проверка законосъобразността на заповед за премахване на незаконен строеж е недопустимо да се разрешава спор за материални права върху него. В случая следва да се съобрази вписването в кадастралния регистър на туристическото дружество като собственик на сградата и презумпцията на чл. 2, ал. 5 ЗКИР за достоверността на данните в кадастъра, която не подлежи на проверка в това производство. Освен това, извършването на строежа от дружеството не е оспорено в хода на административното производство, където липсват подобни възражения, вкл. и в декларацията на представляващия го председател, изискана след съставянето на констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Затова законосъобразно задължението за премахване на незаконния строеж му е възложено със заповедта, чието оспорване следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,