Решение № 1976 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2011 г.

Решение № 1976 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Реко Пак" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, против решение № 135/13.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите (министъра/ът). Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение на министъра е отнето разрешение № ООп-06-00/17.01.2005 г., изменено и допълнено с решение № ООп-06-01/03.06.2005 г., решение № ООп-06-02/04.08.2006 г. и решение № ООп-06-03/21.05.2009 г., издадени на жалбоподателя за извършване на дейност като организация по оползотворяване, поради неизпълнение на предвидените в чл. 11, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) цели по рециклиране и оползотворяване на отпадъци. Недоволно от решението, "Реко Пак" АД го обжалва и моли отмяната му. Твърди незаконосъобразност на акта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Ответникът - министърът, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и моли отхвърлянето `и. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: По жалбата на "Реко Пак" АД е било образувано а. д. № 7968/2010 г. по описа на ВАС. С постановеното по делото решение № 446/11.01.2011 г. тричленен състав на съда е отменил като незаконосъобразен акта на министъра. Установени са били договорни отношения между жалбоподателя в качеството му на възложител, той и "организация по оползотворяване" по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗУО и "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД ("Ел Ди Си") в качеството му на преработвател, по силата на които през 2009 г. първият е предоставил на втория 100,90 тона отпадъци от пластмасови опаковки за рециклиране, които последният е приел на своя производствена площадка и е следвало да рециклира срещу заплащане. Това обстоятелство, както и наличието на издадени от министъра самостоятелни разрешения на "Ел Ди Си" да извършва дейности по събиране и третиране на отпадъци, според съда освобождава "Реко Пак" АД от отговорност, въпреки констатираната от Регионална инспекция по околната среда и водите, Бургас (РИОСВ), липса на рециклираща техника на преработвателя. Решението е било обжалвано от министъра. С решение № 10366/11.07.2011 г. по а. д. № 4107/2011 г. по описа на ВАС, петчленен съдебен състав е отменил решението на тричленния такъв. Прието е, че е останал недоизяснен въпроса дали обстоятелството, че по отношение на количеството рециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса, не са постигнати целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО съгласно заложеното количество в § 9, ал. 1, т. 6, б. "в" от ПЗР на същия закон за отчетната 2009 г. и по този начин - дали това фактическо обстоятелство е достатъчно за да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 68, т. 2 от ЗУО. Не са били изложени мотиви налице ли е "съществено неизпълнение" на целите на чл. 11, ал. 2 от ЗУО съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на с. з., във връзка и с предвидената в чл. 49, ал. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) възможност министърът да определи заплащането на продуктова такса от лицата, когато е установено неизпълнение на задълженията и целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО. Тричленният състав не е обсъдил и изнесените в одиторския доклад на "Реко Пак" данни за 2009 г. за общо достигнатото от дружеството оползотворяване на отпадъци и това по отделните видове отпадъци, което е от значение за правилната преценка дали неизпълнението на целите по чл. 11, ал. 2 от закона по отношение на един вид отпадъци от опаковки е съществено и дали то съставлява основание за отмяна на разрешението в хипотезата на чл. 68, ал. 2 от с. з. ВАС, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспореното решение № 135/13.05.2010 г. на министъра, издадено на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 68, т. 2 от ЗУО, е отнето цитираното по-горе разрешение, издадено на "Реко Пак". Жалбоподателят е внесъл одиторски доклад по чл. 48 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) за дейността му като организация по оползотворяване през 2009 г., в който е посочена постигната цел по рециклиране по чл. 11, ал. 2 от ЗУО, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 6 от ПЗР ЗУО. За периода дружеството е отчело чрез представения одиторски доклад данни за общо пуснати на пазара опаковки в размер на 4245,532 тона, от които пластмаса - 661,235 тона, хартия и картон - 2118,861 тона, стъкло - 409,892 тона, метали - 51,449 тона и дървесина - 1004,042 тона. Рециклирани са били общо отпадъци от опаковки в размер на 2314,633 тона, от които пластмаса - 130,823 тона, хартия и картон - 1735,720 тона, стъкло - 204,892 тона, метали - 31,568 тона и дървесина - 211,613 тона. "Реко Пак" АД е заявило като предадени за рециклиране на "Ел Ди Си" за 2009 г. 100.90 тона отпадъци от пластмасови опаковки и на "Унитрейд 2002" ООД и "Пластмасови изделия" АД - 29.92 тона. Министърът, с обжалваното негово решение, е признал единствено предаденото количество от 29,92 тона на "Унитрейд 2002" ООД и "Пластмасови изделия" АД. По отношение на предаденото на "Ел Ди Си" е изложил мотиви, че същото не може да бъде зачетено, тъй като при извършената през 2010 г. проверка от РИОСВ на инсталацията за рециклиране на пластмасови отпадъци на същото дружество, монтирана на площадка в местността "Стоян Станков парцел", с. Извор, община Созопол е констатирано, че няма изградена и работеща инсталация за преработка на пластмасови отпадъци. Така реално рециклираното количество отпадъци от опаковки от пластмаса било 4.52%, което е квалифицирано като съществено неизпълнение с оглед на разпоредбата на § 9, ал. 1, т. 6, б. "в" от ПЗР на ЗУО, изискваща рециклирано количество от 17% от теглото на образуваните през същия период такива отпадъци. Видно от доклада на комисията по чл. 48а, ал. 1 от НООО, назначена със заповед на министъра (МЗ) № РД-408/22.04.2010 г. и сравнени посочените данни с цифрите съгласно § 9, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗУО, след приспадане на непризнатите от министъра, предадени за рециклиране 100,90 тона на "Ел Ди Си" пластмасови отпадъци, общо постигнатата цел по оползотворяването е в размер на 52,14%. Съгласно § 9, ал. 1, т. 6, б. "б" от ПЗР на ЗУО, за 2009 г. следва да се рециклират най-малко 45% от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки. От тях постигнатата цел за пластмасови отпадъци е 4,52% (при задължителни съгласно § 9, ал. 1, т. 6, б. "в" ЗУО 17%), за рециклирани опаковки от хартия и картон - 81,91% (при задължителни съгласно същия §, б. "д" 60%), опаковки от стъкло - 50,34% (при задължителни съгласно същия §, б. "г" 46%), отпадъци от опаковки от метали - 61,35% (при задължителни съгласно същия §, б. "е" 50%) и опаковки от дървесина - 21,7% (при задължителни съгласно същия §, б. "ж" 15%). Обжалваното решение № 135/13.05.2010 г. на министъра е издадено на основание чл. 68, т. 2 от ЗУО. Т. е. министърът е преценил, че от страна на "Реко Пак" АД е налице "съществено неизпълнение" на целта по чл. 11, ал. 2 от с. з., тъй като заложената в § 9, ал. 1, т. 6, б. "в" от ПЗР на ЗУО цел по рециклиране на отпадъци от пластмасови опаковки е 17% от теглата на образуваните през периода такива, а реално са рециклирани такива отпадъци в размер на 4,52%. Както е посочено и в решението на петчленния състав на ВАС, когато не е доказано изпълнението на задълженията и целите по съгласно сроковете по и/или задълженията за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, съгласно чл. 49, т. 1 от НООО, министърът определя със заповед организациите по оползотворяване и лицата, които заплащат продуктова такса. Разликата между двата нормативни текста (чл. 68, ал. 2 от ЗУО и чл. 49, т. 1 от НООО) е само досежно степента на неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО: в първия случай то е съществено, а във втория тази квалификация липсва. В нормативната база по въпроса липсва легално определение на понятието "съществено неизпълнение". Този факт, както и посочените две възможности за санкциониране от страна на министъра на неизпълнилите задълженията и целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО организации по оползотворяване и лица, задължително предлолагат в решението си министърът да изложи мотиви защо приема, че е налице "съществено неизпълнение", а не друго такива, което не е съществено. В обжалваното решение "същественото неизпълнение" на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО се обосновава единствено на база съотношението на приетото от министъра "реално рециклирано количество отпадъци от опаковки от пластмаса от 4,52%" при заложени в § 9, ал. 1, т. 6, б."в" от ПЗР на ЗУО 17%. ВАС счита, че така направеният извод се явява необоснован. Видно от отнетото решение № ООп-06-00/17.01.2005 г., впоследствие допълвано и изменяно с още три други решения на министъра, с него се разрешава на "Реко Пак" АД да "...извършва дейност като организация по оползотворяване, за изпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 2 от ЗУО и НООО...". Т.е. разрешено на жалбоподателя е да рециклира и оползотворява отпадъци от опаковки не само от пластмаса, а и такива от хартия, картон, стъкло, метали и дървесина. Отчетените от него, проверени от комисията по чл. 48а, ал. 1 НООО и неоспорени от министъра данни от дейността му през 2009 г. са за преизпълнение на целите като цяло и поотделно за всички посочени отпадъци от опаковки. За да се наложи предвидената в чл. 68, ал. 2 от ЗУО най-тежка санкция - отнемане на разрешението, следва да се прецени не само (не)изпълнението по отношение на един вид отпадъци от опаковки, а дейността на организацията като цяло, вкл. и по останалите разрешени такива. Както се посочи по-горе, по всички останали показатели, вкл. за цялостната дейност на организацията, тя е постигнала през 2009 г. преизпълнение на заложените в § 9, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗУО количества и цели. Този факт не позволява да се приеме "съществено неизпълнение" на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО. По изложените съображения жалбата против решението на министъра се явява основателна. Обжалваният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона, поради което е и незаконосъобразен. Като такъв той следва да бъде отменен, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение