Решение № 6332 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2021 г.

Решение № 6332 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2021 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Миграция" в Министерство на вътрешните работи, подадена чрез упълномощения процесуален представител юрк. М., срещу решение № 487 от 29.01.2021 г., постановено от Административен съд - София – град, I-во отделение, 9-ти състав, по адм. дело № 11623/2020 г. В касационната жалба и в писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност и необоснованост на съдебния акт. Според касационния жалбоподател решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като погрешно първоинстанционният съд е счел, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като не са представени доказателства, че М. М. към датата на издаване на заповедта е заемала длъжността "за директор на дирекция "Миграция", а представената заповед за заместване от 03.11.2020 г. не съставлява доказателство, че заместващото лице е заемало въпросната длъжност. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, ведно с отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото разноски. В представена писмена молба от 17.05.20 г. се прави алтернативно и възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – М. Х., гражданин на Бангладеш, оспорва касационната жалба чрез упълномощения адв. Т. И., който пледира за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила обжалваното решение, което е правилно и законосъобразно постановено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение e обявена нищожността на Заповед № 5364 з- 1925/10.11.2020 г., подписана "за директор" на Дирекция "Миграция"- МВР, с която е продължен срока на принудително настаняване в СДВНЧ на чужденеца М. Х. - гражданин на Бангладеш. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, непритежаващ правомощия да издава заповеди за продължаване срока на принудително настаняване в СДВНЧ. Посочил е, че представената по делото Заповед за заместване от 03.11.2020 г. не може да бъде доказателство, че заместващото лице е заемало съответната длъжност. За пълнота са изложени и съображения, че по същество заповедта е материално законосъобразна, но доколкото същата е издадена от некомпетентен орган, то следва да бъде обявена нейната нищожност. Решението е неправилно. Съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, а именно М. М., която е Зам. директор на дирекция "Миграция". Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ - директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, в условията на заместване, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Съгласно заповед № 5364 з- 1880 от 03.11.2020 г. директорът на Дирекция "Миграция"е възложил на комисар М. М., заместник-директор на дирекцията да изпълнява функции по общо и непосредствено ръководство на Дирекция "Миграция"за периода от 09.11.2020 г. до 11.11.2020 г., на основание чл. 46, ал. 2 и ал. 3 ЗМВР и чл. 33, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР. Съдът е пренебрегнал представената заповед за заместване. В случая М. М. - зам. директор на дирекция "Миграция" е възложено да замества директора на дирекцията по общото и непосредственото и ръководство за посочения период в пълен обем. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за устройство на МВР при отсъствие на ръководител на структурата на МВР, който е държавен служител, той се замества с определено с негова заповед лице, каквото в настоящият казус е М. М.. Останалите изложени от съда съображения за съответствието на процесната заповед с процесуалния и материалния закон се споделят от касационната инстанция. По мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, жалбата на М. Х. се явява неоснователна. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав след отмяната на съдебното решение на АССГ следва да се произнесе по същество като отхвърли жалбата на М. Х. против Заповед № 5364 з- 1925/10.11.2020 г., на директор Дирекция "Миграция"- МВР. С оглед изхода на спора е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на касатора, които възлизат на 270 лева за двете съдебни инстанции- по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции и 70 лв. държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,