Решение № 6315 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2014 г.

Решение № 6315 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, против решение № 2241 от 4.04.2014 г. постановено по адм. дело № 8434 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-220-6500/1648 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") и е върната преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 дни от влизането му в сила. Излага доводи, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Дойчин Лозанов Дойчинов, гр. Банкя, община Столична, обл. София, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се потвърди обжалваното решение и се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага доводи, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице релевираните касационни основания за отмяна на решението на АССГ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2241 от 4.04.2014 г. по адм. дело № 8434 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град, по жалба на Дойчин Лозанов Дойчинов, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-220-6500/1648 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 дни от влизането му в сила Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, но при неотстраним порок на формата, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания, съгласно чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Приел е, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, както и в нарушения на материалния закон - Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5/2010 г.). Съдът е счел, че ДФ "Земеделие", РА не е изпълнила изискването по чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. за извършване на допълнителни проверки. Решението е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят напълно от настоящия състав. Безспорно по делото е установено, че Дойчин Лозанов Дойчинов, гр. Банкя е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, с УРН 331584, който е подала общо заявление с № УИН 22/170611/44427 за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., включително по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани планински райони (НР1). От приложените към двете заявления Таблици на използваните парцели се установява, че за процесната година жалбоподателят е декларирал за подпомагане по СЕПП 13 бр. БЗС с площ общо 168.6 ха., а по НР1 - 6 бр. парцели с обща площ от 48.85 ха. По подаденото от жалбоподателя общо заявление са извършените административни проверки и са установени застъпвания. С писмо изх. № 02-220-6500/2026 от 6.10.2011 г. земеделският стопанин е бил уведомен за наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, изрично и изчерпателно посочени в Таблица на установените застъпвания, приложение и неразделна част от писмото. В производство по чл. 17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) жалбоподателят е представил в табличен вид списък с потвърдените кадастрални имоти, като изрично е декларирал, че липсата на въведен документ за съответен кадастрален имот, означава, че отказва застъпването. С Декларация от 24.11.2011 г. жалбоподателят е направил изрично волеизявление, че е съгласен с резултатите от процедурата по изясняване на принадлежността на двойно декларираната земя. Със Заповед № РД-09-1214/22.12.2011 г. министърът на земеделието и храните е одобрил специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализиран за 2011 г. чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно заснемане през 2011 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки проведени през годината. В настоящия случай административният орган съгл. чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 65/2011 на Комисията е определил процента на наддекларирана площ в размер от 20% до 50% и е санкционирал земеделския стопанин като е оторизирал сумата в размер на 0,00 лева и по двете схеми за подпомагане - СЕПП и НР1. За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните. Съгласно приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания, материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания са: бенефициентът да е земеделски производител, да ползва земеделски площи в определен размер, земеделските площи да са допустими за подпомагане, да поддържа земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние съгласно разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СЕПП определя кои площи са допустими за подпомагане и кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние. В чл. 15 - 16 от Наредбата са посочени критериите за допустимост и недопустимост за подпомагане на площите - пасища, мери и ливади. Настоящата инстанция намира възраженията, изложени от касационния жалбоподател, за неоснователни. Съгл. чл. 35 от АПК административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Вида, характера и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени, преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели, предмет на подаденото заявление, които не се и подкрепят с доказателства по делото. С обжалваното решение, съдът е обсъдил представените по делото доказателства, както и приетата и неоспорена от страните съдебно-техническата експертиза, въз основа на които е направил правилни изводи, обосноваващи допустимостта на заявените за подпомагане площи, предвид разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. Правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в оспорения акт. От значение за това обстоятелство е причината за недопустимостта на площите, определени като негодни за подпомагане. Безспорно по делото е установено, че процесните парцели, които са определени като недопустими за подпомагане площи, са декларирани като естествени ливади по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 от Наредба № 5/2010 г., поради което в тежест на административния орган е било да установи, че същите не отговарят на изискванията на чл. 15 и 16 от Наредба № 5/2010 г. Такива доказателства, от които може да се направи подобен извод за конкретните БЗС, няма по приложената административна преписка и по делото. В заключението на съдебно-техническата експертиза като недопустима за подпомагане площ по СЕПП са определени 39,54%, а по НР1 - 40,33%, с което са потвърдени изчисленията в оспореното уведомително писмо. При изчисленията вещото лице изцяло се е позовало на проверките извършени в административното производство. От административният акт както и от заключението обаче не става ясно какви са конкретните причини за тази преценка. Не става ясно също така, дали захрастения терен в парцел е с компактно разположена храстовидна растителност, каква е гъстотата и височината на тази храстовидна растителност, както и дали става въпрос за слабопродуктивно или не пасище по отношение на посочените два парцела. На тези въпроси следва да се отговори, за да може да се прецени, доколко конкретните причини попадат в предпоставките на чл. 15 или чл. 16 от посочената Наредба № 5/2010 г. Първоинстанционният съд като е обсъдил всички представени по делото доказателства е направил правилни изводи обосноваващи допустимостта на заявените за подпомагане площи, съгласно разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5 от 10.3.2010 г., в резултат на което законосъобразно е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в оспорения акт и е издал административен акт в нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател разноски по делото не се дължат. На ответната страна, която е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представила доказателства за плащане - Договор за правна защита и съдействие № 0379940 и списък по чл. 80 от ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд