Решение № 9727 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4546/2010 г.

Решение № 9727 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4546/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, чрез упълномощения юрисконсулт Емилия Петрова Николова, против решение № 2413 от 23.02.2010 г., постановено по административно дело № 1692/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на решението. Ответникът - Петър Янев Спасов от гр. Казанлък, в представеното пред настоящата инстанция писмено становище от пълномощника адвокат Стоимен Атанасов Гърбев от АК-Пловдив, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените от страните доводи, петчленния състав намира касационната жалба за неоснователна по същество. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК пред тричленния състав на ВАС е заповед № КВ-19/7.01.2009 г. на министъра на отбраната, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от кадрова военна служба на кадровия военнослужещ мл. сержант Петър Янев Спасов, гранатометчик в първо отделение на трети механизиран взвод от четвърта механизирана рота, под тактическия контрол на командира на италианската батальонна бойна група в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № КВ-19/7.01.2009 г. на министъра на отбраната и е приел, че е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК досежно фактическите основания на акта. Въз основа на представените от страните доказателства съдът е проверил законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК и е мотивирал извод, че е налице отменително основание по т. 2 на цитираната норма - неспазване на установената форма. В изпълнение на задължението по чл. 171 от АПК съдът е разпитал като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, издал уволнителната заповед. По искане на страните по делото са събрани и нови доказателства, сред които е Постановление за прекратяване на наказателно производство № 20- РП 2009 г. по описа на Военно окръжна прокуратура - София, образувано срещу мл. сержант Петър Янев Спасов за същите действия, по повод на които е издадена заповедта за дисциплинарното му уволнение. От анализа на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания съдът е установил, че в атакуваната заповед непълно и некоректно са посочени фактическите обстоятелства по случая, като не са описани най-съществените за определяне на тежестта на наказанието. Изложени са съображения в мотивите на обжалваното решение, че едностранното и необективно отразяване на поведението на Спасов на коледното тържество, което мотивира административнонаказващия орган да постанови заповед за уволнение, не кореспондира с действителната фактическа обстановка, установена в хода на съдебноадминистративното производство. Поведението на мл. сержант Спасов не е било агресивно, а в резултат на отбрана срещу провокиращи действия на редник Килиджийски от същото поделение. Пропуските в посочването на фактическите основания за издаването на индивидуалния административен акт пречат за индивидуализирането на разпоредените с акта права и задължения, срещу които жалбоподателят следва да проведе своята защита, не позволяват и съдебната проверка за законосъобразност на заповедта. Настоящата инстанция споделя установената от тричленния състав на Върховния административен съд фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е обсъдил подробно и задълбочено събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание с атакуваната заповед на министъра на отбраната, не е отчетено обстоятелството опръскването на жалбоподателя от страна на редник Килиджийски, което обстоятелство е причина за ответната реакция на Спасов. Административният орган не е взел под внимание и записката на националния командир на българския контингент в Афганистан от 28.12.2008 г., където горецитираното обстоятелство се подчертава, а и безспорно е следвало да се вземе предвид от административнонаказващия орган при налагане на дисциплинарното наказание. Разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, включително и тези на касатора, действително потвърждават извода на тричленния състав за неточно, непълно и некоректно посочване на фактическите основания, послужили за издаване на процесната заповед за уволнение. Административният орган е отразил едностранно и необективно поведението на ответника по касация към момента на възникване на инцидента с редник Килиджийски и крайния извод на тричленния състав за нарушаване на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК следва да бъде напълно споделен. На двамата участници в инцидента и при допуснати еднакви по тежест нарушения, са наложени различни по тежест наказания - на редник Килиджийски е наложено дисциплинарно наказание "строго мъмрене", а на мл. сержант Спасов - дисциплинарно уволнение, което противоречи на принципа на равенство, установен в чл. 8, ал. 2 от АПК. Последното действително съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до незаконосъобразност на МЗ № КВ-19/7.01.2009 г., както е установено от тричленния състав на ВАС. По изложените съображения, не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от пълномощника на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 от АПК Министерството на отбраната на Република България следва да заплати направените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение на един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия